Archive

Posts Tagged ‘книги’

Наричай ме Скарлет

Купих си „Отнесени от вихъра“ преди малко повече от 10 години. Бях в гимназията и през лятото продавах сувенири в едно магазинче край морето. Един следобед мина един амбулантен търговец, който носеше книги. Загледах ентусиазирано „Отнесени от вихъра“, но нямах толкова пари и не си я купих.

Докато затваряхме вечерта си говорих с шефката за книгите и търговеца. Тя ми каза, че е трябвало да взема пари от оборота, за да си купя книгата. Помислих си, че човека надали ще мине пак скоро, пък и сигурно вече ще е продал книгата.

И като по чудо, той се появи още на следващия ден. И не я беше продал. 🙂

Вечер се прибирах късно, затова четях сутрин, преди да изляза за работа в 8:30. Беше страшно увлекателно. Скарлет е героиня, която обикваш, въпреки или заради всичките й несъвършенства. Възхищаваш се на нейната сила и непреклонност. На умението да успява да се измъква от кашите, които сама е забърквала. Да се справя с живота, който историческите събития правят изпълнен с трудности.

Вече не помня детайлите. Помня огромното си учудване от края. От това, че колкото и да е силна, интелигентна и оправна, Скарлет всъщност няма никаква идея какво се случва в собственото й сърце. И то при положение, че по нейно време е нямало увлекателни анимации на Дисни, които да напълнят главата й с нереалистични очаквания. Помислих си, че може би това е част от женската природа, която не се е променяла през последните няколко века. Виждах част от Скарлет и в себе си, и в приятелките си, и в по-големите жени около мен.

Книгите на Катрин Мичъл и Катрин Панкол

Read more…

В памет на сър Пратчет

Лорд Ветинари гледаше замислено през прозореца на своя кабинет. Пред него бяха улиците на Анкх-Морпорк, неизменно пълни с много хора и още повече мръсотия. От известно време патрицият страдаше от натрапчивото чувство. Беше много досадно – точно както когато разсипеш шепа оризови зрънца, и колко и старателно да ги събираш, винаги има едно, което успява да се скрие, и и усещаш как то тайно ти се подиграва.

Лорд Ветинари познаваше в детайли човешката природа. Знаеше как да накара някой – беден, богат, умен или глупав, дори жена, да направи нещо и да бъде напълно убеден, че сам го е решил. Можеше да манипулира групи от индивиди с различна консистенция и големина. Знаеше няколко хиляди начина да сложи край на човешкото съществувание. Но, все едно природата, боговете, великата А‘Туин или някоя още по-голяма сила, му се подиграваше и не можеше да му даде да разбере най-новото явление, обзело Света на диска.

То се разпространяваше из мозъците на жителите по-смело от отровна плесен. Повече от половината анкх-морпоркци вече бяха зарязали работата си. Част от тях вече намираха за прекалено да се грижат и за децата си. Някои бяха спрели дори да спят. Ветинари виждаше как икономиката на града прилича на дебелак, стъпил само с единия крак върху тънка греда, и  вече всяка минува чакаше да се чуе едно пронизително „пук“ и да усети как повече от стотина килограма жива маса се сгромолясват върху главата на патриция. Read more…

Ароматна паеля с Карлос Руис Сафон

February 8, 2015 Leave a comment

Никак не е трудно да се влюбиш в Испания. Тя си има всичко – интересна култура, темпераментни хора, разгорещяваща музика, вкусна кухня и големи бадемови очи, които те гледат предизвикателно. Няма как да не останеш безразличен.
Както испанците добре знаят, огънят на любовта трябва да се подклажда редовно, иначе се губи като балон, пуснат да се рее из небето над Барселона. И ако посред зима не ви е до фиеста със салса, нямате пари за самолетни билети до Мадрид и не ви се гледа отново сериала El Internado, е дошло времето за среща с Карлос Руис Сафон. Разни критици го определят с клишираното „майстор на перото“, за това по-добре не се спирайте на глупостите на задната корица на книгите му и не обръщайте вниманието на грозния етикат „бестселър“. Просто отворете и се зачетете, за да усетите Испания от XX век, да се срещнете със силните реалистични образи на няколко чаровни мъже и да ви се прииска да си сготвите една ароматна и пикантна паеля, която да ви стопли в студения зимен ден.

syankata-na-vyataraДори кулинарното ви майсторство да се изчерпва с уникални препечени филийки, не се плашете. Паелята никак не е трудна и ако се вгледате, ще видите, че прилича на завладяваща история, в която се преплитат вкусове и аромати. И вместо какафония, се получава главозамейващо изживяване, което не искате да свършва. Досущ като „Сянката на вятъра“ или „Играта на ангела“ – едни от най-известните книги на Сафон.

Read more…

Необходимият кифлит

Кифлит е моят превод на термина chick lit. Най- общо това са книги, предназначени за дамска читателска аудитория (надявам се, усетихте аналогията между chick (ам. жаргон – мацка) и второто значение на „кифла”). В тях винаги присъства образът на силната, самотна жена, която намира идеалния си партньор, преодолява всички трудности, за да е с него, и накрая всички са щастливи. Заради кориците обикновено рафтовете им в книжарниците представляват остров, окъпан във всички възможни нюанси от розовата гама, поръсен със златисто.

Кифлит книгите са едно от най- оплюваните неща, за които се сещам. Обикновено ги определят като литературна чалга или романтична комедия на хартия. Хората сбърчват нос, когато ги споменават, все едно се сещат за повръщано. Не познавам човек, който да си е признал, че ги харесва, и причина за това не са суперинтелигентните или суперкултурните хора, с които общувам. Просто никой не иска да си признае, както никой не иска да си каже, че гледа реалити формати или порно. Защото всичко това е „масово”, а ние искаме да сме всичко друго, но не и масови, все едно това ни прави по- малко хора.

Всъщност не, няма нищо по- човешко от това да почетеш книга, която няма да те накара да мислиш, а да чувстваш. Да се усмихнеш или просълзиш, може би да спреш, за да помечтаеш. Защото самият факт, че сме хора, ни прави много еднакви, и в това поне аз не виждам нищо лошо. Колкото и да е хубав индивидуализмът, и неговото крайно проявление става прекалено.
Read more…