Archive

Posts Tagged ‘анимация’

Какво чувстват емоциите?

Радост, Тъга, Отврат, Страх и Бяс лют. Пет емоции, които контролират съзнанието и с натискане на няколко бутона решават как ще реагираме във всяка ситуация. Една концепция, която ме накара да заобичам още повече хората от Пиксар.

Със сигурност се досетихте, че става дума за най-новият им филм – „Отвътре навън“. Дори да не сте го гледали, сте се запознали с новите стикери във Фейсбук и сте били облъчени от рекламата на Мария Илиева, в която се споменаваше и нещо за новата лента.

Pixar+Post+-+Inside+Out+characters+closeup

Всъщност, филмът е много повече от рекламата и трейлъра. В него много добре са балансирани забавните моменти, на които децата в салона да се смеят, и тези, които да накарат родителите да се просълзят. Основната тема е класическа за анмация – трудният процес на порастването, от който никой не може да избяга. Както обикновено, чарът е в гледната точка на представянето и детайлите. Този път виждаме петте основни емоции, които контролират съзнанието ни. Човечета, които освен адски сладки, са и много емоционални, и не винаги знаят как да постъпят, въпреки отговорните си задачи.

Read more…

Изчезналият ПараНорман

August 26, 2012 Leave a comment

You don’t become a hero by being normal.

But if you live in Bulgaria, you don’t stand a chance anyway.

От няколко месеца очаквам с нетърпение да отида на кино и да видя приключенията на малкито горзновато хлапе на име ПараНорман. Следя трейлърите още от начало, спамя на поразия с тях във Фейсбук и запалено разказвам за филма на всеки, който има нервите да ме изслуша.

Ако всичко беше по план, другата седмица щях да се размажа от кеф в киносалона и после до Нова година надъхано да обяснявам на всички колко яко е било. Вместо това още дълго ще се ядосвам, оплаквам, мрънкам, хленча,скърцам със зъби, сбърчквам нос и просъсквам не особено мили неща по адрес на разпространителите. Убедена съм, че си имат мегаоснователни причини да не пуснат филма, но това никак не променя факта колко много искам да го гледам.

Пределно съм наясно, че ПараНорман не е нито първата, нито последната анимационна лента за неудачник, който става герой. От сега мога да гарантирам, че краят ще е лигаво щастлив. Може дори забавните неща да са само смешкте от трейлърите, или 3D ефектите всъщност да са шибани. Може би съм се спасила от агонично смърт, защото таванът на киното е щял да пропадне точно над главата ми.

Все тая. Не е честно, че няма да имам правото дори да се разочаровам от филма. И колкото и да съм порасна и да знам, че Shit Happens, ще продължа да се възмущавам и в такива моменти ще се чувствам адски прецакана, че живея именно тук.

Адски зарибяващо и надъхващо клипче на дизайнерите от студио „Лайка”.

Смъртта на една легенда

December 17, 2011 3 comments

Има факти, които човек не може оспори. Като например това, че Dreamworks и Крис Милър са пичове, които са направили едни от най- най- най- яките анимации. Понякога обаче и най- мегаяките, талантливи и кадърни хора доказват, че някога не е късно да станеш за резил. Доказателството беше грубата излагация на име „Котакакът в чизми”.

Легендарната котка си беше изобретение на Dreamworks. Позабравеният герой възкръсна във филмите за Шрек и стопи сърцата на котколюбителите с готин образ, уникален поглед и гласа на Антонио Бандерас. Логично се очакваше в продължението, посветено само на котарака, да видим качеството на поредицата за зеленото чудовище. Все пак режисьорът Крис Милър свърши отлична работа с „Шрек Трети”. Оказа се обаче, че новият филм е алчен опит да издоят зрителите като за последно с планина от брутално разочароваща посредственост.

Г-н Милър, при цялото ми уважение към досегашната Ви работа, „Котаракът в чизми” ме накара да се чудя дали сте ослепял, оглушал, оглупял, загубил разсъдъка си от алчност или злият Ви брат близнак е заел мястото Ви. Сигурно подобни неща са се случили и с критиците, които са дали 90% одобрение на лентата. При всеки следващ филм от поредицата за Шрек се притеснявах, че Dreamworks може да развали страхотния образ на зеленото чудовище или дразнещото магаре, но те не го направиха. Явно сте пазили уменията си за съсипване на мегаяк герой за рижававия котарак. Би било по- хуманно да създадете късометражен филм, в който Милър му отнася главата му с лопата, но за жалост никой не би си платил, за да види това.
Read more…

Смърт прекрасна

November 14, 2011 Leave a comment

Един следобед заебах всичко останало и сложих край на 6-те години, които съм прекарала в неведение. Гледах Corpse Bride на Tim Burton и се влюбих в тъмната, красива, плашеща и очарователна смърт. Онази, която е прекалено прекрасна и унищожителна, за да й устоиш.

Corpse Bride е малкото мрачно братче на филмчетата на Дисни, което те гледа втренчено и има огромни тъмни кръгове под очите. Погледът му те кара да си мислиш, че всяка сряда играе на шах с дяволите в подземното царство. И никога не губи.

Смъртта е деликатна тема, която ужасява много хора. Всички те ме мислят за много странна, когато разберат, че обичам черния цвят, депресарската музика, сцените във филмите, в които драматично умират хора, и още цял куп creepy неща. Като се замисля, аз също се мисля за малко странна, но си се харесвам така. Смъртта не оставя никого безразличен и предпочитам да гледам на нея откъм онази страна, която изкуството е направило красива, вместо да треперя пред ужаса на натурализма.
Read more…

Рио = пернато съвършенство

Преди около година гледах трейлъра на „Рио” преди „Играта на играчките – 3”. Разбира се, разтопих се при вида на синия сладур и с нетърпение чаках момента, в който ще мога да го видя в пълния му двучасов блясък.

Чакането определено си струваше. Всичко във филма е красиво, изящно, изпипано и ослепително. Огормна шарена торта за очите, направена точно по рецептата за успешна анимационна лента. Наистина няма какво още да се иска – симпатични главни герои, сдухани поддържаци роли, красиво и екзотично място на развитие, роматична история, страхотно, истинско 3D, ритмичен саундрак, готино озвучаване… Просто пълни душата.

И все пак Ранго ми хареса повече. За мое щастие Блу няма да ревнува. 🙂
Read more…

Rango the Greatest

„Ранго” се събира в един епитет: алтернативен. Отдавна не бях гледала анимация, толкова различна от останалите. Жанрът е устърн, героите са грозни, фонът на действието е буквално опоскана пустиня, в която слънцето е унищожило почти всичко. Три отблъскващи (поне за мен) елемента, които във филма дават много повече от просто положителни резултати. Подобно на повечето критици, давам ухилен high five на създателите на зеления сладур с асиметрично лице и крив врат. Те доказват за пореден път, че списъкът на най- добрите в жанра не се изчерпва с Disney Pixar и DreamWorks. Браво, пичове!

Филмът задълбава малко повече от обикновените анимации, пълни с ярки цветове и гушкави неща. Успява да се спре преди другата крайност – мрачни прогнози за бъдещето на човечеството, теории за световна конспирация и т.н. Балансираното му място по средата му дава възможността да ни покаже един изключително реалистичен свят, който запазва филмовата магия на щастливата случайност и лудия късмет. Филмът е като торта с неизбежните филмови елементи като блатове и крем от клишета, украсена изискано с новаторските части и хрумки.
Read more…

Мегасладурът Мегаум

January 17, 2011 1 comment


Картинка: megamind.com

Явно някой е подшушнал на сипатягите от DreamWorks, че синьото е любимия ми цвят и те са ми изфабрикували герои по поръчка. Малко е грозничък, леко creepy и емоционално объркан, ама в това му е чарът. И историята му си заслужава.

Хваща окото със страхотна графика и много, много 3D ефекти (При това от възпитаното 3D, не от онова, което трябва да го чакаш да се появи час и половина, а пък продължава 30 секунди. И после никога повече не ти се обажда. :)). Личи си, че прилична групичка дизайнсъсели са прекарали доста безсънни нощи, за да изпипат един куп сгради, които да могат да се сгромолясват колосално. И в свободното си време са надраскали по няколко шашави лъскави джаджи с по 1001 функции.
Read more…