Archive

Archive for the ‘Литературно’ Category

Приказка за принца от Люлин 7

Имало някога, много отдавна, примерно оняден, в едно далечно кралство-господарство на име София един снажен принц, който вече наближавал 40-те и леко се бил поизгърбил. Но нищо не можело да заличи отпечатъка на кралската синя кръв във вените му и рицарската доблест, закодирана дълбоко във всяка ДНК-молекула на не особено мускулестото му телосложение. Той бил герой до мозъка на костите си, дори когато си пиел ракийката по гащи на балкона на уютния апартамент, който делял с бързоразвиващия се мухъл и няколко хлебарки в напоения с магическа енергия Люлин 7.

Но в онази далечна онзиденшна петъчна вечер нашият принц бил решил да се смеси с простолюдието и внимателно се бил предрешил. Първо посресал пооредяващата си кафеникава коса, после си облякъл най- скъпите одежди, които подчертавали меденокафявия цвят на очите му и си преметнал през врата зеленикаво шалче, което му придавало вид на деликатна и чувствителна душа, отдала живота си на изкуството. Накрая си пръснал малко парфюм, който му била подарила баба му за някой далечен рожден ден и се погледал в огледалото, за да се самонадъха колко е як.

В този си блестящ вид той вървял по паветата в центъра на кралството и се опитвал да вдишва по малко повече въздух от обикновено, за да си придаде по- големи размери. Както споменах по- горе, той не блестял с атлетичен външен вид, а освен това бил орисан да достигне колосалният ръст от 1.73м.
Read more…

Упражнение по стил

Една от най- приятните и забавни задачи от ФЖМК. 🙂

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. С шегите не искам да засегна никого, само да ви накарам да се усмихнете. 🙂

До студентите, които са попаднали тук в търсене какво да препишат:

Не крадете труда ми. Моля!

Анотация

Горещ летен ден. Ботаническата градина в Балчик. Куче с рижава козина спи по средата на улицата. Момче със среден ръст, руса коса и татуировка на гърба минава, спира се до кучето, смига му и продължава. Тъмнокосо момиче стои на известни разстояние и го наблюдава с видим интерес. След като момчето отминава, тя отива дo кучето, примамва го с пържола на сянка и му казва, че е най- доброто на света. Телефонът й звъни и тя започва да обсъжда развълнувано със своя приятелка току- що отминалия младеж. Основна тема на разговор е фактът, че е бил без тениска.

1. Вътрешният монолог на момичето

„Ох, това топлото време… за нищо не става… Де да бях на мястото на Бълхата, да си спя по цял ден, да ме хранят и да ме снимат… О! Минава Ванката! Господи, ще припадна!!! Пак е гол до кръста и сякаш ме приканва да му пипна татуировката и да припадна! И как се спря при Бълхата само, все едно усеща какво си мисля… Въй, намигна! Дали на мен или на кучето? Ох, заминава си… Никога няма да бъда сигурна и да имам смелост да му проговоря… Ама ще кажа на Криси, че на мен е смигнал! Хайде, Бълха, най- доброто куче, време е за манджа! Стига си стоял на слънце, не е полезно толкова! Пак ми звъни Криси, сега ще й разправя за намигането…”

2. Вътрешният монолог на момчето

„Лятото е най- хубавото време от годината! Това слънце разбърква мозъците на всички мацки! Мога да си ходя без тениска и да си показвам царствения торс, да си пия биричка от сутринта и да си развявам секси русите къдрици! Браво Бълха, спинкай си! Толкова мацки си ми помогнал да сваля, че никога няма да мога да ти върна жеста! Ей там е поредната, дето ме зяпа всеки ден като минавам и още малко и ще й потекат лигите! Ей, че съм умен – намигнах наполовина на нея, наполовина на Бъхчо, та да си мисли тя цяла нощ за мене и за неземната ми красота! Завинаги ще съм царят на Балчишкото черноморие! ”

3. Официалната версия на момичето

– А, Ванката ли? О, не, не го познавам лично, но често минава по улицата… Днеска не си спомням май дали е минавал… Много топло беше и така… Ами симпатичен е, ама не е мой тип определено… Не че е грозен или нещо такова… А, да, днеска мина май, малко преди да нахраня Бъхчо… Много спи на слънце милото куче, притеснявам се вече… После и с Криси споделих колко ми е притеснено за него… За Бъхчо… Ти за кой Иван по- точно питаше?

Read more…

Завръщане в черно

May 13, 2012 1 comment

Писането не е лека работа, без значение дали си световноизвестен писател или бръщолевещ за собствено удоволствие блогър.

Не съм писала тук от много време. Няма смисъл да се обяснявам защо, оправданията са чиста загуба на време.

Сега реших да пиша, за да споделя една своя усмивка. Написах кратък разказ за един конкурс – благодарение на Дени, която също написа много як разказ и заслужава много вафли. 🙂

И двете не бяхме класирани, както и очаквахме. 😀

Вчера се усмихнах, защото ми публикуваха разказа в сайта на организаторите. Накара ме да се сетя колко наивно вярвах като малка, че някога ще стана писателка. Хубава мечта беше. 🙂

Надали скоро ще пиша пак, така че ако на някой му е мъчно, нека надникне тук.

В името на бирата

March 14, 2011 2 comments

На Ди, защото обича бира.

Всеки понеделник Марто Фъстъка приключваше работа по- рано от обикновено. Седмицата му никога не тръгваше на добре, затова той умно си спестяваше ядовете от последните два работни часа. Във вторник обикновено всичко се оправяше, и ако в душата му имаше и най- бегла следа от склонност към суеверия, той би вярвал, че понеделнишките вечери спасяват цялата седмица. За жалост обаче остатъците от онова, което някога бе изпълнявало душевноподобни функции, вече бе мъртво и вкочанено, досущ миналоседмична кашкавалка от близката баничарница. По тази причина той никога не се замисляше за малкия си ритуал, а просто мирно и кротко го изпълняваше.

Тоест ставаше от стола, върху който задникът му по цял ден правеше упорити опити да се отпечата перманентно, отиваше до вратата на магазинчето, завърташе ключа и обръщаше табелката с надпис „Затворено до утре, или най- късно вдругиден.” Търпеливо смяташе парите, въпреки че математиката никога не му бе допадала, пък и той никога не бе допадал на нея. След като оборотът бе прибран на сигурно в малка желязна кутия на най- горния рафт в склада, той оглеждаше дългогодишното си работно място и си помисляше: „Дали да не взема да изчистя?”.

Както винаги, веднага си отговаряше: „Утре със сигурност.” Дълбоко убеден в тази нагла лъжа, той минаваше за последно покрай прашните рафтове, отключваше, излизаше навън, заключваше и въздишаше. После поглеждаше нагоре и се провикваше:

– Брато, по една бира, а?
Read more…

Гейм 5

May 6, 2010 1 comment

– Сериозно ли? Голяма изцепка! И няма ли как да ги разберете кои са?
Смехът на говорещия по телефона събуди Благовеста и тя мързеливо погледана с едно око изпод завивката.
– Да, да, как ще забравя… Естествено… Ще ми покажеш ли снимките все пак… Сигурен ли си, че няма нещичко сред тях…
Нямаше как това кикотене да не я издразни и тя отметна завивката. Силуета, който видя, я накара да потръпне.
– Добро утро, слънчице…
Изведнъж Методи, до сега разхождал се насам- натам из стаята, говорейки по телефона, се озова до нея. Силната прегръдка и дълбоката целувка й подействаха като кофеин, чиято сила обаче й стигна само да събере всички спомени от миналата нощ.
– Извинявай, задето съм те събудил, обаче това е направо… Нямам думи! Такива болни мозъци как съществуват не знам направо…
Благовеста гледаше, но не виждаше нищо.
– Всичко наред ли е? – попита я той, и придружи въпроса с любимата си гарнитура- целувка.
– Ами спи ми се още… На какво се смееше толкова?
– Някакъв идиот, дето сега сигурно е богат идиот, сложил в интернет да се продава файл с 50 порно снимки на българския волейболен отбор… Можеш ли да си представиш? – направо се уля със смях той.
– И какво?
– Ами кликваш си на рекламката, дето е в най- известните сайтове, пращаш SMS- че или по банков път превеждаш 5 левчета и си сваляш снимките… А вътре- 50 тапета с каквито глупости се сетиш- котета, анимационни герои, жабока Кърмит и мис Пиги и всякакви такива уроди, и нито следа от нас… Read more…

Гейм 4

Топлият глас на Методи обля Благовеста, а Алекс, малко ядосана, че не можа да стигне първа до слушалката, подслушваше със затаен дъх.
– Здравейте, сладурани! Звъня ви с добри новини, много добри дори… Съмнението ви е било вярно, но с ябълките е нямало нищо… Има вещества в две бутилки минерална вода в стаите на Казийски и Салпаров… И всички настояват да си разкрия източника.
– Кой източник? – попита Благовеста глуповато, а Алекс сръчка.
– Вас, разбира се! Казах на щаба, че сте пожелали анонимност, но все пак направихте много за отбора, така че решихме да ви поканим на коктейла по случaй победата довечера… Ще е весело, повярвайте ми…
Благовеста усети как той й намига палаво и изпуска слушалката. Всъщност тя бе вече в ръцете на Алекс.
– О, не знаем какво да кажем направо! Би било страхотно, но не искаме медиен шум или такива други неприятни работи…
– Няма да има медии, не се безпокойте… само ние ще сме си… Щаба реши да не дава гласност на този фал поне за сега, и ви молим да не казвате на никого…
– Естествено, че ще си остане между нас! Няма от какво да се притесняваш! – пламенно обеща Алекс и вече си мислеше какво ще си облече. Read more…

Гейм 3

Алекс успя да стигне до Благовеста пред асансьора… онзи асансьор, пълен със сладки спомени.

– Мога всичко да ти обясня… Чуваш ли, просто… Моля те, не казвай на моя идиот… Той… той си е той, разбираш ли… и ти би го направила, ако можеше, повярвай ми, наистина вярвам, че няма смисъл да знае всичко… И аз не бих му се сърдила, ако той беше сгафил, всъщност никога не сме говорили, че имаме стриктни правила или нещо подобно…

Момичетата слязоха от асансьора и влязоха в стаята си. Благовеста седна на леголото си без да обели и дума.

– Дори не знам за какво ми се сърдиш…. Не съм обещавала да спазвам идеята за невинния флирт, плюс това знаеш, че не си падам много по тези неща… Кажи нещо де, моля те!!!

Благовеста обърна очи към приятелката си.

– Просто не мислех, че си една от тях. Може би днес не съм била права.

– За какво?

– Не мога да ти кажа.

– Какво правеше в градината? Сама ли беше? Защо избяга от нас?

– Не беше ли ясно?

– Какво да е ясно?

– Че можеше да си излезеш и без мен, обаче искаше да се представиш за мила и чувствителна пред Методи, за да му се харесаш повече! Използва ме, все едно съм куче!

– Моля?! Наистина исках да се забавляваме двете! Не съм виновна, че твоят се оказа толкова смотан! Плюс това ти не обели и дума цялата вечер!

– Защото вие си бърборехте, как да ви прекъсна?

– Стига, на няколко пъти се опитвах да те въвлека в разговора, а ти само мрънкаше… Ако не искаш, няма да излизам с него повече…

– Не, излизай си, не ми пука… Read more…