Archive

Archive for the ‘Парченце от мен’ Category

За Св. Климент Охридски… и за едни 150 хил. лв.

Тази година се навършват 1 100 години от смъртта на Св. Климент Охридски.

Една от многото годишнини, която ще предизвика чутовния медиен интерес от няколко телевизионни репортажа (99 на сто от които по БНТ) и няколко дописки в дъното на някоя репортерските страници на всекидневниците. Годишнини – колкото искаш, предвид обема на историята на страната.

Най-вероятно и на мен нямаше да ми пука по въпроса, ако не ми се беше наложило служебно да се срещна с един от организаторите на кампанията по отбелязването на годишнината. За пореден път отидох в сграда на Българската академия на науките, която през последните 100 години не се беше променила особено. Добре, че бях закусила и от третия път успях да отворя вратата, която предвид преклонната си възраст искаше или да бъде реставрирана, или пенсионирана. Read more…

В царството на вълшебните таблетки

December 21, 2015 Leave a comment

Как се чувствате днес?
Стомашни спазми? Предменструален синдром? Лека или по-тежка форма на депресия? Поне някакво главоболие или гадене?
Няма ви нищо? Сигурни ли сте? Е, все още е рано сутринта, има време да ви напъплят какви ли не гадинки, гарнирани с малко стрес.
Сигурно се чувствате толкова добре, защото пиете хранителни добавки. Разбира се, само два-три вида, мултифункционални. Можем да предложим една нова за по-добра функция на сърцето, стимулиране на храносмилането и подобряване на функционалността на простатата. Градските легенди твърдят, че пази и от парадонтит.
И добавки ли не пиете? Дори обикновени витамини ли? Хм… явно живеете в заблуда, че се чувствате добре. Рано или късно дългите ръце на разноцветните хапчета ще стигнат до вас. Ще ви пратят на опашката от пенсионери пред аптекарските гишета и ще ви създадат навика за започвате и завършвате деня си с една или няколко таблетки.

4741451457_6344b99835_z

Източник: flickr.com/photos/emagineart/.

Поне от десетина години за никой не е тайна бързият разцвет на фармацевтичните компании, които бълват какви ли не магически хапчета. Никой не се учудва и как всяко посещение при лекар завършва с дълга рецепта. Ако се огледате в квартала, ще видите как най-различни магазини затварят, но аптеките се разрастват и винаги се радват на опашки.
Най-често до темата се стига на вечеря, когато по телевизията пуснат реклама, от която би трябвало да ни стане малко неприятно. Но на никой вече не му става неприятно. Свикнали сме с проблемите с уринирането и простатата, и с болезнената менструация, и с всичките видове гъбички. Дори ако ги няма, малко биха ни липсвали. Ще започнем да се чудим дали хапчетата са изцерили героите от рекламата или просто за компанията нашият пазар вече не е рентабилен, за това маркетинговите стратези са решили да облъчват хората в някоя по-богата държава. Read more…

Ужасът на коледното пазаруване и как да се справим с него

December 17, 2015 Leave a comment

По това време на годината единственият по-досаден въпрос от „Къде ще си на Нова година?” е „Какво ще купиш на мама/ леля/ детето/ половинката / неприятната съседка от горния етаж за Коледа?”.
Разни статистики се опитват да ни убедят, че нивата на депресия, паника и желание за самоубийство по време на празниците са много по-ниски от обикновено. Според мен просто британските учени, които правят изследванията, умишлено пропускат въпросите, свързани с ужаса предколедното пазаруване. Така че ако не сте от малцината богоизбрани, които обожават да правят подаръци и са измислили, купили и опаковали по нещо за всеки близък човек още от август, продължете да четете. 🙂Christmas tree
1. Отговорете на основните въпроси – за кого, кога, колко.

Най-вероятно мозъкът ви е бъркотия от какви ли не мисли за какви ли не задължения. Измежду тях идеята за коледното пазаруване е зарината от неплатени сметки, поредната глупост на шефа ви или поредния ремонт на колата. Опитайте се да съберете всички идейни парченца и да подредите картинката на пъзела. Веригата е проста – на кого трябва да подарявате подаръци, кога ще ги купите, и колко пари искате да похарчите. След като изясните тези три неща, можете да броите половината работа за свършена.
Read more…

Емоциите в моята глава

August 18, 2015 Leave a comment

Както вече споделих, новият филм на Пиксар „Отвътре навън“ ме накара да заобичам още повече пълнометражната анимация. Във филма се развива концепцията за пет основни емоции, които контролират всеки човек – Радост, Тъга, Отврат, Страх и Бяс лют.
Най-вероятно повечето хора на излизане от киносалона са се замислили как биха изглеждали обитателите на главите им, ако имах щастието да живея във филм на Пиксар. Разбира се, аз не бях изключение. Всъщност, отговорът не беше труден и като добре представящ се егоцентрик дори го представям в писмена форма. 🙂

INSIDE-OUT-8-1940x1092

В този етап от живота ми водеща емоция в главата ми е Отврат. През повечето време тя гледа лошо и пърха неодобрително с огромните си вежди. Read more…

13 килограма по-малко

August 11, 2015 Leave a comment

Какво ядеш? Какво не ядеш???

Напоследък все по-често чувам тези два въпроса, най-често зададени един след друг. Първият е с примесен с лека изненада и любопитство, а вторият надгражда емоциите с леко недоверие, че не бих казала цялата истина. Много ми е забавен акцентът върху „не” – то – сякаш ако издам какво ям, ще разкрия само половината от магията.

Причината е простичка – през последната година отслабнах с около 13 килограма. Такава „загуба” определено си личи и предизвиква рояк въпроси – кои по-деликатни, кои не толкова. Честно казано се учудих колко много хора се интересуват от здравословното хранене и спорта. И се вдъхнових да споделя какво промених аз у себе си в десетина простички съвета към всички, които искат да направят фигурата си по-хубава и да се чувстват по-добре.

Подчертавам, че не съм специалист по медицина или хранене и споделям само собствен опит.

1. Бързите резултати не ви помагат.

Всички знаем „ексклузивните” заглавия за диета, с която ще свалим 7 килограма за 2 дни, магическите хапчета, които ужасяват лекарите по цял свят и какви ли не други глупости. Може и да има хора, които да са постигнали резултати по този начин. Но ако сте от онези обикновени 99 на сто от човечеството като мен, ще трябва да минете през дългия и по-труден път. Ще трябва да имате упоритост и търпение. Хубавото е, че така ще оцените промяната в тялото си и няма да си позволите да развалите фигурата си веднага след края на диетата. Всъщност, и преди съм сваляла килограми, но никога не съм била на диета. Според мен е сбъркана самата идея да ядеш конкретни неща Х дни, а след това да излюпаш едни големи пържени картофи и парче шоколадова торта. По-добре не прекалявайте с храна всеки ден, отколкото да се мъчите с периоди на глад и лошо настроение, следвани от изобилие, което да ви се залепи на задника.

Read more…

В памет на сър Пратчет

Лорд Ветинари гледаше замислено през прозореца на своя кабинет. Пред него бяха улиците на Анкх-Морпорк, неизменно пълни с много хора и още повече мръсотия. От известно време патрицият страдаше от натрапчивото чувство. Беше много досадно – точно както когато разсипеш шепа оризови зрънца, и колко и старателно да ги събираш, винаги има едно, което успява да се скрие, и и усещаш как то тайно ти се подиграва.

Лорд Ветинари познаваше в детайли човешката природа. Знаеше как да накара някой – беден, богат, умен или глупав, дори жена, да направи нещо и да бъде напълно убеден, че сам го е решил. Можеше да манипулира групи от индивиди с различна консистенция и големина. Знаеше няколко хиляди начина да сложи край на човешкото съществувание. Но, все едно природата, боговете, великата А‘Туин или някоя още по-голяма сила, му се подиграваше и не можеше да му даде да разбере най-новото явление, обзело Света на диска.

То се разпространяваше из мозъците на жителите по-смело от отровна плесен. Повече от половината анкх-морпоркци вече бяха зарязали работата си. Част от тях вече намираха за прекалено да се грижат и за децата си. Някои бяха спрели дори да спят. Ветинари виждаше как икономиката на града прилича на дебелак, стъпил само с единия крак върху тънка греда, и  вече всяка минува чакаше да се чуе едно пронизително „пук“ и да усети как повече от стотина килограма жива маса се сгромолясват върху главата на патриция. Read more…

Моята София

September 17, 2014 Leave a comment

Вчера прочетох за новото мобилно приложение LiveFromSofia. Направено е въз основа на „нашумял” сборник с разкази, за който никога не бях чувала (разбира се, това, че съм непросветена, не значи, че книгата не е добра).

Идеята на приложението е да правиш някакви неща из града и по този начин да го изживееш. Списъкът е любопитен, и сигурно обикалянето на отбелязаните места е забавно. Но ме накара да се замисля, че всеки, който пребивава или е пребивавал в София, си има подобна лична карта, която пази един куп емоции. Защото един град не може да се изчерпи с един списък, дори в него да съжителстват розови домати, автобус 280 и бездомни кучета от Люлин.

За това, по случай днешния празник на София, ето как съм я изживяла през последните 6 години:

  1. Да вървиш пеша с неудобни обувки по местещи се плочки, докато вали. И въпреки това да ти е някакво усмихнато, защото утре сутрин, когато изгрее слънцето, мокрите фасади на старите къщи ще бъдат адски красиви.
  2. Да осъзнаеш, че си се изгубил. И така около 200 пъти.
  3. Да питаш петима души на коя улица се намират и те да кажат „Ами.. цял живот съм живял тука, ама тая улица точно…”.
  4. Да отидеш на първа среща, от която да ти се иска да се хвърлиш от Моста на влюбените, но се спираш, защото задръстването по бул. „България” си е достатъчно кофти и без приноса на несполучливия ти любовен живот.
  5. Да тръгнеш към Черни връх по обяд и да осъзнаеш, че ти стига и да се помотаеш в началото на туристическата пътека и да се снимаш до добре изглеждащо дърво.
  6. Да си чукнеш среща до любимите боклукчийски кофи в Студентски град.
  7. Да си поръчаш малко сухо мартини в 8 без 15 сутринта в празно кафене и да се усмихнеш широко при изумения поглед на сервитьорката. После бармана да те черпи с голямо, и да го пиеш, докато сервитьорката дозамита пода.
  8. Да отидеш за втори път в Народното събрание и гледаш от балкона как министър-председателят подава оставка.
  9. След пътуване в чужбина да чуеш българска реч на летище „Враждебна” и дори да е псувня, да си щастлив, че си си вкъщи.
  10. Да се усмихнеш на непознат в претъпкан автобус на градския транспорт и да те напуши смях от физиономията на неудобство, която се разстила по лицето му.
  11. Да се опиташ да намериш Паричния салон на Софийския университет и да стигнеш до малката бележка, на която пише „Тук не е паричен салон”. И да изпиташ мили чувства към човека, който си е направил труда да напише, разпечата и залепи бележката, и не се е сетил да напише къде, по дяволите, е паричен салон…
  12. Да си на заседание на парламентарна комисия, докато навън се чува „О-став-ка” и биене на барабани, и да се чудиш докога народа и управляващите ще намерят един език. И при мисълта за отговора да ти се прииска да избягаш завинаги, дори да е на пуст остров.
  13. Да си намериш квартира с хазяин от Дупница, който задава въпроси като „Ама ке рипа ли?”
  14. Да живееш на 5 минути от НДК и в неделя сутрин да се събудиш от звучно цвилене и шум от каруца.
  15. Да отидеш в Борисовата през лятоти и да си единствения, който не пие бира.

В главата ми напират още поне толкова места и случки. Защото дори и на моменти ужасна, столицата знае как да спечели по малко любов от всеки свой обитател и може винаги да го изненада с нещо ново. Честит празник, София! 🙂