Home > Галка, Книги > Наричай ме Скарлет

Наричай ме Скарлет

Купих си „Отнесени от вихъра“ преди малко повече от 10 години. Бях в гимназията и през лятото продавах сувенири в едно магазинче край морето. Един следобед мина един амбулантен търговец, който носеше книги. Загледах ентусиазирано „Отнесени от вихъра“, но нямах толкова пари и не си я купих.

Докато затваряхме вечерта си говорих с шефката за книгите и търговеца. Тя ми каза, че е трябвало да взема пари от оборота, за да си купя книгата. Помислих си, че човека надали ще мине пак скоро, пък и сигурно вече ще е продал книгата.

И като по чудо, той се появи още на следващия ден. И не я беше продал. 🙂

Вечер се прибирах късно, затова четях сутрин, преди да изляза за работа в 8:30. Беше страшно увлекателно. Скарлет е героиня, която обикваш, въпреки или заради всичките й несъвършенства. Възхищаваш се на нейната сила и непреклонност. На умението да успява да се измъква от кашите, които сама е забърквала. Да се справя с живота, който историческите събития правят изпълнен с трудности.

Вече не помня детайлите. Помня огромното си учудване от края. От това, че колкото и да е силна, интелигентна и оправна, Скарлет всъщност няма никаква идея какво се случва в собственото й сърце. И то при положение, че по нейно време е нямало увлекателни анимации на Дисни, които да напълнят главата й с нереалистични очаквания. Помислих си, че може би това е част от женската природа, която не се е променяла през последните няколко века. Виждах част от Скарлет и в себе си, и в приятелките си, и в по-големите жени около мен.

Книгите на Катрин Мичъл и Катрин Панкол

Спомних си всичко това, когато си купих „Наричай ме Скарлет“ от Катрин Панкол преди повече от половин година. Прочетох първите няколко страници и реших да не си губя повече времето.

Върнах се към нея една вечер, когато ме беше обзел глад за четене. Това е едно напористо чувство, което те човърка, дори да имаш да правиш десетина по-наложителни и по-скучни неща. Едно гласче, което настоява да намериш книга – хартиена, не някакви електронни измишльотини, да я разгърнеш и да й позволиш да те заведе на място, където няма значение, че носиш последния си чифт чисти чорапи. И поради липсата на други нечетени книги, дадох втори шанс на Катрин Панкол.

Този път не се отчаях още в началото. Да, книгата не е уникална, блестяща, преобърщаща светогледа и т.н. Закотвя се стабилно в графата „Е, става“. Има си забавни моменти, има учудващи моменти, върви увлекателно. Типична книга, заредена с женска енергия.

Защото най-големият плюс на „Наричай ме Скарлет“ са силните женски образи. Действието е преплетено с историческите събития, които също са интересни, но за мен си останаха само фон.

Жулиет, Мартин и Бенедикт се справят с живота по свой начин, по-често водени от недостатъците, отколкото от добродетелите. Търсят начина да бъдат щастливи, въпреки греховете си и покварения свят наоколо. На моменти карат читателя (или поне мен) да иска да скъса страницата и да им напише нова история, в която момичетата не се държат като емоционални глупачки.

Като във всяка книга, посветена на жени, основна тема е любовта. Чуденето „Ама сега влюбена ли съм?“, „Дали ми намигна, защото ме харесва, или защото иска да ме използва?“, „Ще намеря ли идеалния мъж или трябва да се примиря с хъркащото нещо до мен?“.

Въпроси, на които жените все по-трудно намираме отговор, въпреки че отделяме страшно много време и енергия. Всяка от трите героини има своя теория, твърдо решена, че все пак има точен отговор. Аз вече не съм особено убедена. Дали животът не става скучен, ако спрем да се чудим?

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: