Home > Галка, Парченце от мен > За Св. Климент Охридски… и за едни 150 хил. лв.

За Св. Климент Охридски… и за едни 150 хил. лв.

Тази година се навършват 1 100 години от смъртта на Св. Климент Охридски.

Една от многото годишнини, която ще предизвика чутовния медиен интерес от няколко телевизионни репортажа (99 на сто от които по БНТ) и няколко дописки в дъното на някоя репортерските страници на всекидневниците. Годишнини – колкото искаш, предвид обема на историята на страната.

Най-вероятно и на мен нямаше да ми пука по въпроса, ако не ми се беше наложило служебно да се срещна с един от организаторите на кампанията по отбелязването на годишнината. За пореден път отидох в сграда на Българската академия на науките, която през последните 100 години не се беше променила особено. Добре, че бях закусила и от третия път успях да отворя вратата, която предвид преклонната си възраст искаше или да бъде реставрирана, или пенсионирана.

Нямах време да ми стане малко тъпо в какви условия работят учените у нас. Стана ми много по-болно, когато чух увлекателния разказ за човека, който е пренаписал глаголицата така, че да бъде по-близка до нашия език, а след това разбрах, че държавата няма намерение да финансира отбелязването на годишнината от смъртта му. Същата държава, която не спира да се фука, че кирилицата е третата официална азбука в ЕС, същите политици, които примират от вълнение при вида на банкнотите с надпис „Евро” и ни обясняват да не спираме да се гордеем с културната си идентичност.

Според изчисленията на организационния комитет на кампанията за инициативите са необходими 150 хил. лв. Идеята е с тях да бъдат направени серия от инициативи, насочени към различни аудитории – голяма научна конференция с международно участие, издаване на сборник с представените доклади, снимане на документален филм за светеца, създаване на дигитална платформа, в която ученици да могат да отговарят на въпроси за живота и делото му под формата на игра, да се издаде илюстрована книжка за най-малките, която да ги срещне за първи път с бащата на нашата азбука и патрон на най-старото висше училище у нас. Списъкът не свършва дотук.

Честно, не знам дали тези средства са много или малко. Но ми остава много неприятно чувство, че държавата е отказала да предостави дори част от тях. Че никой от първите политици в държавата не е пожелал да откликне на поканата да бъде патрон на инициативите. Че за да се намерят пари не е достатъчно да се напише официално писмо, а трябва да стане грозен медиен скандал, в който някой ПР да открие перфектна възможност да излъска нечий имидж. Ако това не се случи, БАН ще отдели от бюджета си около половината от средствата и криво-ляво без чужда помощ ще организира честване. Ще го караме скромно, типично като за времето на перманентна икономическа криза.

И в същото време ще гледаме как бедния македонски народ отделя пари за луксозни издания, в които грозно краде нашата история и я нарича „македонска”. Как ще организира три пъти по-шумно честване, което е под патронажа на министър-председателя и как претендира пред световни организации като ЮНЕСКО, че Св. Климент е виден македонец. Все неща, които не всеки нормален българин му звучат адски смешно. Докато не видиш как лъжите, които македонците си измислят, малко по малко стават истина, докато ние блеем и нямаме пари да издадем житията на светеца, в които ясно пише, че създал кирилицата за българския народ, който по това време е живеел и в Охрид и не му е минавало през ума да си прави отделна държава. За сметка на това ги подкрепяме за членство в ЕС и за каквото още се сетиш. Все едно е нормално да видиш крадец в дома си и да му предложиш да изпиете заедно една бира, а след това да му помогнеш да изнесе ценните вещи.

Знам, че държавата ни е бедна. Не ми се правят сравнения с това колко ще струва военния парад за Гергьовден, колко пари ще се дадат за отбелязването на 150-тата годишнина на Пенчо Славейков или колко се харчи годишно на данъкоплатеца тоалетната хартия в народното събрание. Мога само да съм благодарна, че княз Борис I, въпреки че е бил избран демократично, е правил доста по-добри инвестиции с държавните пари, които са му поверени. Че не казал: „Виж сега пич, криза е, няма как да ти дам пари да учиш някакви хора в Охрид да четат и пишат някакви си книги. Намери си ниша за публично-частно партньорство или пробвай кариера в отглеждането на едър рогат добитък”.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: