Home > Анимация, Галка, Парченце от мен > Емоциите в моята глава

Емоциите в моята глава

Както вече споделих, новият филм на Пиксар „Отвътре навън“ ме накара да заобичам още повече пълнометражната анимация. Във филма се развива концепцията за пет основни емоции, които контролират всеки човек – Радост, Тъга, Отврат, Страх и Бяс лют.
Най-вероятно повечето хора на излизане от киносалона са се замислили как биха изглеждали обитателите на главите им, ако имах щастието да живея във филм на Пиксар. Разбира се, аз не бях изключение. Всъщност, отговорът не беше труден и като добре представящ се егоцентрик дори го представям в писмена форма. 🙂

INSIDE-OUT-8-1940x1092

В този етап от живота ми водеща емоция в главата ми е Отврат. През повечето време тя гледа лошо и пърха неодобрително с огромните си вежди.

Денонощно ме пази от всичката бяха захар на света и сънува кошмари с аспартам. Много трудно приема колко са полезни броколите и чаят от джоджен и почти припада от миризмата на мазните картофи в кварталната кръчма. Съвсем припада при вида на компанията от съседната маса. Ужасява се, когато чуе чалга ли парламентарен контрол, дори да е в далечината. Получава тежки обриви, когато се доближа до държавна или местна администрация. Под бюрото си пази противогаз за автомобили със съмнителна чистота или градския транспорт, особено автобус 204.

Отврат ме кара ме да не се доверявам лесно на хората и да евакуирам в присъствието на прекалено самовлюбени индивиди. Разработила е специален научен инструментариум, на който подлага дори най-близките ми хора – все пак в свят с броколи няма какво хубаво да очаква човек. Още по-критична е към всеки нов човек, с който се запозная и непрекъснато шепне и в двете ми уши, че всеки е психопат до доказване на противното.
Когато се измори от киселите физиономии и ужасяващите вкусове и миризми, тя ми напомня, че отдавна не съм ставала щастлива собственичка на нова рокля и ме оставя в ръцете на Радост, която обича кифленските ми моменти.

Моята Радост определено не прилича на тази във филма. Освен че няма гласа на Мария Илиева, тя вече е минала периода на див ентусиазъм за всичко и е много по-балансирана. Сменила е синята коса с конформистко кафяво. Дори спря да подскача непрекъснато насам-натам и всяка сутрин посреща изгрева с йога. Удовлетворена е от живота си и си е подредила малък китен ъгъл в моето съзнание със стени в пастелни цветове, купища обеци от най-различни материали и всякакви чудеса от хартия, които някога бих искала да направя. На видно място в нейното обитание е готварска книга с любими рецепти за кексчета и торта от моркови, за които непрекъснато ми напомня.

Радост въздъхва тежко всеки път, когато стоя до късно на работа или ми се налага да общувам с идиоти, и отива да сръчка Бяс Лют, който обикновено спи в ъгъла. Но е достатъчно разбрана да не ми се меси и вместо да ми дава акъл, да ме кара да намирам по нещо хубаво е малките неща. Радост ме кара да мечтая някога да се запозная с аниматор на Дисни, да имам смелостта да изкача няколко планини, да се науча да плувам, да прочета купчината книги, събрани върху раклата, и, разбира се, да стана принцеса.

Моят Бяс Лют определено е нощна птица. Обича да ме държи будна и да жонглира с по няколко огнени кълба в съзнанието ми, когато нещо не е наред. Но до сутринта обикновено пламъците прегарят и всичко отново е спокойно. Бяс трудно си спомня кога за последно се порадва на добър скандал, но честно казано, не му се и занимава толкова, защото от няколко години кръстословицата във вестника му се струва по-интересна. За това той просто от време на време пуска в подсъзнанието ми някоя идея как светът около мен да стане по-хубав и по-честен, вместо да ме тормози в малките часове на нощта. Намесва се и винаги, когато ми трябва повече смелост, за да отстоявам мнението си пред останалите.

От време на време останалите емоции шушукат, че той работи много по-малко от тях, а получава същата заплата и социални бонуси, но се успокояват с мисълта, че не им се пречка да управляват съзнанието ми.

maxresdefault

Разбира се, почетно място в съзнанието ми обитава моята Тъга. Разбира се, падна й се място, на което има силно течение и понякога се наводнява, но тя приема условията стоически. Често си спомня лежерните дни, в които се опитвах да унищожа всичко сладко на света, носех само черни дрехи и почти не се усмихвах, а тя смело контролираше почти всичко в живота ми. Въпреки че изгуби властта, вярвам, че Тъга тайничко се радва за мен и за това, че има по-малко работа. Тя ме кара да си спомням за миналото с депресарска музика и (според мен от чисто неудобство) пуска по няколко сълзи за някоя стара любов. После отива да подремне, защото мисълта, че ще се радвам на слънцето или ще бъда подложена на латино музика по време на тренировка я натоварва прекалено много.

Най-добрият приятел на тъга е Страх, който в свободното си време е председател на клуб по пътна безопасност. Има много голяма колекция със снимки на подлези и пешеходни пътеки със светофари и изпада в тих ужас при всяко рисково пресичане. Оглежда се с повишено внимание винаги, когато съм на публично място, за да разпознае потенциални джебчии, терористи или прекалено прилепчиви мъже. Не се разбира добре с височини, всякакво пътуване с бърза скорост, и вода с кубатура над тази на средноголяма вана. Има медал за опазването ми без сериозни фрактури цели 26 години, с който се гордее много, и непрекъснато пише писма с оплаквания за страшните кошмари. Понякога се кара с Отврат, че не е достатъчно критична, което не приема никак добре.

Наистина се размечтах колко прекрасно щеше да бъде ако живеех в пълнометражна анимация на Дисни. Е, да, щях да разполагам с около час и половина вместо с цял живот, но пък щеше да е приказно и вълнуващо…

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: