Home > Галка, Парченце от мен > 13 килограма по-малко

13 килограма по-малко

Какво ядеш? Какво не ядеш???

Напоследък все по-често чувам тези два въпроса, най-често зададени един след друг. Първият е с примесен с лека изненада и любопитство, а вторият надгражда емоциите с леко недоверие, че не бих казала цялата истина. Много ми е забавен акцентът върху „не” – то – сякаш ако издам какво ям, ще разкрия само половината от магията.

Причината е простичка – през последната година отслабнах с около 13 килограма. Такава „загуба” определено си личи и предизвиква рояк въпроси – кои по-деликатни, кои не толкова. Честно казано се учудих колко много хора се интересуват от здравословното хранене и спорта. И се вдъхнових да споделя какво промених аз у себе си в десетина простички съвета към всички, които искат да направят фигурата си по-хубава и да се чувстват по-добре.

Подчертавам, че не съм специалист по медицина или хранене и споделям само собствен опит.

1. Бързите резултати не ви помагат.

Всички знаем „ексклузивните” заглавия за диета, с която ще свалим 7 килограма за 2 дни, магическите хапчета, които ужасяват лекарите по цял свят и какви ли не други глупости. Може и да има хора, които да са постигнали резултати по този начин. Но ако сте от онези обикновени 99 на сто от човечеството като мен, ще трябва да минете през дългия и по-труден път. Ще трябва да имате упоритост и търпение. Хубавото е, че така ще оцените промяната в тялото си и няма да си позволите да развалите фигурата си веднага след края на диетата. Всъщност, и преди съм сваляла килограми, но никога не съм била на диета. Според мен е сбъркана самата идея да ядеш конкретни неща Х дни, а след това да излюпаш едни големи пържени картофи и парче шоколадова торта. По-добре не прекалявайте с храна всеки ден, отколкото да се мъчите с периоди на глад и лошо настроение, следвани от изобилие, което да ви се залепи на задника.

2. Битката с етикетите.

Освен ако не живеете на самотен остров, най-вероятно и вие купувате храната си от търговската мрежа. По-рано не обръщах голямо внимание на пазаруването и почти никога не четях надписите върху храните, което беше ключова грешка. Всяко влизане в магазина е процес на надлъгване с етикетите на храните. Достатъчно е да отделите 20-тина минути, за да прочетете съдържанието на няколко свои любими храни и да потърсите в интернет какво представляват съставките, които чувате за първи път. Не е трудно да предположите, че резултатът няма ви накара да се усмихвате. Аз бях много възмутена как в любимите ми бисквити с мляко (на които беше нарисувана голяма каничка мляко), всъщност мляко няма. Има „аромат на мляко”, записан някъде към края на съставките. Никак не се зарадвах от модифицираното царевично нишесте в бурканчето с лютеница, трите вида захар в почти всяка вафла и палмовото масло в сиренето.

Замислете се – това са нещата, за които производителите си признават, че слагат в храната. Представете си какво ни спестяват.

Отговорът в тази битка е да инвестирате време в четенето на дребните букви на опаковките и да прецените какви съставки искате в организма си и какви – не. Най-малкото не вярвайте на големите надписи за здравословно и диетично, които най-често са подвеждащи. Отнасяйте се с повишено внимание към „диетичните” храни, в които най-често има вредни подсладители или други добавки, които не са калорични, но не се отразяват добре на здравето.

3. Затоплете отношенията си с готварската печка.

След всичко лошо, което казах за етикетите и храните, идва дежурния въпрос: „Ама аз какво да ям тогава?”. Моят отговор беше да започна да готвя. Това е пътуване, което не е лесно, но може да бъде много забавно. В лицето на Гугъл имате силен съюзник, който може да ви намери лесно обяснение как да си сготвите всичко. Първите резултати от кулинарните опити може да не се максимално ядивни, но нещата се подобряват с времето. Имайте предвид и това, че здравословните манджи често не изглеждат толкова красиви като обикновените, с които сме свикнали, но това не значи, че са по-малко вкусни. Тъй като хората имат различни дефиниции за готвене, пояснявам – готвене не е да залееш с гореща вода чашата супа или пакетче със спагети, нито да свариш замразени зеленчуци с готова подправка, която придава един и същи вкус на всичко. Моето готвене означава да купиш свежите съставки, и да ги подложиш на термална обработка в определен ред. Много рядко повтарям една и съща рецепта. Обикновено избирам една или две основни съставки, а след това търся как да ги съчетая. Най-важното в кухнята е да не се страхувайте от неща, които до сега не сте опитвали. Така открих нахута, лененото семе, булгура, кокосовото масло, елдата и много други полезни храни, които преди това или не харесвах, или не исках да опитам. Голям плюс в готварския ми ентусиазъм изигра обособяването на готварска книга с малинов цвят, в която прилежно записва всяка изпробвана рецепта, заедно със забавни забалежки.

4. Био-… еко-…, натурално… и набрано от девствена амазонска гора

Щом още четете, сигурно не живеете на споменатия по-горе самотен остров. Това значи, че сте видели как във всички градове растат като гъби магазини, магазинчета и павилиончета за био-еко-натурални и какви ли не чудодейни храни. Всички те са са в подчертано зелени и екосъобразни опаковки и те карат да си мислиш, че ако ги ядеш ще станеш суперчовек. Отнасям се към тях също както към етикетите в супермаркетите. В магазинчетата има чудесни продукти, но има и такива, които са просто три пъти по-скъпи от обикновените. За това моят съвет е да не се хващате на думите на продавачката, че всичко извън магазина й е чиста отрова и че ви предлага вкуса на детството. Все пак това е търговия като всяка друга и се използват некоректни номера, за да се спечели повече. Виждам много хора, които казват, че могат да са сигурни само в собственото производство. Ако като мен няма как да произвеждате домати на балкона си, потърсете фермерски базари или производители, от които да купувате поне част от храните си. Често казано, на мен това ми се получава трудно, за това се примирявам с продуктите в обикновените магазини. Винаги при възможност избирам българските стоки, които са пътували по-малко за да стигнат до потребителите. Все пак и чистотата на въздуха има значение за околната среда. Затова и не прекалявам с модерни сега храни като киноа или чия.

5. Отровата не винаги е горчива.

През последните година-две набираха популярност филмите, които разобличават как човечеството яде много повече захар през последните години и как това увеличава броя на затлъстелите хора и болните от диабет. И аз ги гледах, и аз се ужасих. За това добавената захар и нейните разновидности са едно от нещата, за които чета по етикетите. Защото и преди миникурса за горчивата страна на захарта ми беше ясно, че прекалявах с нея, особено с нещо сладко през нощта. Никога не съм смятала колко захар поглъщам и дали това е повече или по-малко от препоръчителната дневна доза. Просто си създадох навик да ям пресни или сушени плодове, когато ми се яде нещо сладко. Повярвайте ми, отказването от захарните неща въобще не е толкова трудно. Обикновено това е просто навик, който следваме сляпо. А след като осъзнаеш, че отиваш за кафе и пастичка в 4.00, защото така си свикнал, е много по-лесно да се откажеш от такава зависимост.

6. Всъщност, какво ям и какво – не?

Стигнахме и до отговора на ключовия въпрос в началото. 🙂

Ям много зърнени и бобови култури, пресни и сушени плодове, зеленчуци, ядки. По-умерено, но всеки ден – млечни продукти (кисело мляко, сирене, кашкавал) и яйца. Добавям към яденето хляб или сухар само ако съм много гладна. При готвенето винаги се старая да пека, задушавам или варя храните. По-рядко, но с голямо удоволствие, ям тестени изделия, като се старая да съм ги правила аз – баница, палачинки, кексчета с всякакви вкусове, бисквити (особено любими са ми тези с овесени ядки). Все още използвам бяла захар, но избирам не толкова сладки рецепти. За сметка на това се разделих с бялото брашно и открих, че вкусът на пълнозърнестото много ми харесва. Когато не съм си забъркала нещо сладко, си вземам няколко блокчета черен шоколад. Най-често започвам деня си с плод и овесени ядки с кисело мляко, а за вечера си правя богата салата. Следвам идеята, че е добре да се яде по-често, но по малко. Има едно лесничко правило (май е на Световната здравна организация) – че трябва да ядем поне по 5 различни плода или зеленчука всеки ден. Тяхното количество трябва да бъде около 400 гр. Аз със сигурност надвишавам този грамаж, но не винаги наваксвам с разнообразието.

Ето го и по-дългоочакваното: какво не ям.

На първо място – всякакви газирани и безалкохолни напитки, включително плодови сокове (ако ми се пие нещо плодово си вземам фреш). Освен това – готови зърнени закуски, корнфлейкс, чипсове, снаксове и всякакви хрупащи разновидности. Следват почти всички сухи пакетирани храни – бисквити, вафли, сухи пасти, бонбони и всякакви подобни. Преди това беше един от любимите ми щандове, а сега го подминавам с много голямо ускорение. В тях се съдържат много оцветители и добавки, както и добавена захар, която предпочитам да пропусна.

Стигнах до другата голяма промяна – шоколада. Имаше период, в който заради стрес ядях по цял шоколад на ден, най-често с ядки. Или вечер „нападах” буркан с течен шоколад с голяма лъжица в ръка и ядях, докато не ми станеше лошо. Няма смисъл да казвам, че процедурата беше много безмислена. Намалих шоколада постепенно и почти не усетих промяната. Първо изключих ядките и намалих порциите. След това открих чара на черния шоколад и постепенно увеличавах процентите. Тук трябваше да се науча да внимавам с марките и разбиранията им за тъмен шоколад, защото понякога “extra dark” е с дори по-малко от 40 на сто какаова маса.

Малко по малко се избавих и от вредния навик да ям по малко шоколад вечер – не защото съм гладна, а просто ей-така. Без да усетя изоставих алкохола. Никога не съм пила кой знае колко, но изведнъж се изпари желанието ми дори за чаша вино по някакъв повод. Въобще в света на напитките много по-голяма роля започнаха да играят най-обикновената вода, а през зимата – и чай с различни вкусове. Малко по малко захарта с кафе, с която започвах деня си, се превърна в кафе с мляко.

Последната по-голяма промяна беше месото, което изоставих почти напълно. Причините са комплексни- състава на всички продукти от преработено месо, хормоните при отглеждане на голяма част от животните, някаква част от мен, която не харесва консумацията на мъртва плът. От личен опит мога да кажа, че бабешките страхове, че няма да имам енергия, ще съм бледа като Едуард от „Здрач” или че направо ще умра, нямат никакво основание. Постарах се да компенсирам желязото и потеините, които иначе си набавях с месо.

7. Спортът е най-добрият ви приятел.

Мога да изпиша памфлет и любовна сонета за чудото на спортната дейност. Допреди 3 години гледах с ужас на всичко, свързано с много движение и неприятна миризма. Сега без три тренировки седмично почти се побърквам. Много хора казват, че нямат време за спорт, което е много удобно извинение. И аз съм го правила.

„Ключът” е да успееш да ходиш редовно седмица или две, след това подреждането на програма изведнъж става много по-лесно. Освен че стяга мускулите и изгаря калории, спортът е качествена почивка за мозъка и освобождава от стреса. Убедих се лично, че не е мит това, че заниманията със спорт ни правят по-концентрирани и трудоспособни. А като вършите работата си по-бързо и качествено, ще имате повече време за спорт след работа. 🙂

Аз лично започнах с повече ходене пеша (до 5 – 6 км на ден) и бавни тренировки (йога, пилатес и йогалатес). След това преминах на степаеробика и зумба, които са типично кардио. Моят съвет за спорта е да опитате различни неща и различни инструктори, за да видите кое най-много подхожда на енергийния ви запас и на настроението ви. Но колкото и да харесвате един инструктор, от време на време му изневерявайте – сменянето на стиловете се отразява много добре.

8. Приемете подигравките с чувство за хумор.

С промяната в начина на живот ще ви се наложи да давате много обяснения на хората. Все пак е малък шанса да общувате само с хора, за които никак не е странно да ставате в 6:00 сутринта, за да си правите сутрешната йога, да пиете безкофеиново кафе или да вечеряте салата, която другите определят като „малко гарнитура”. Тези „странности” най-често стават обект на подигравки, които е най-добре да приемете с чувство за хумор. Иначе ще изхабите прекалено много нерви, че някой ви е лепнал прякора „Цикория”, че някой иронизира хармоничната ви връзка с червеното цвекло или че някой ви пита „Аз или зумбата?”. Така или иначе хората обикновено не са негативно настроени. Освен това опитът ми показва, че точно тези, които пускат най-много майтапи за слънчевия поздрав или за закуската от семена от щир, са тези, които са по-склонни да дойдат с вас на йога или да пробват новооткритата рецепта за кюфтенца от карфиол.

9. Каквито и съвети да четете, вярвайте на главата на раменете си.

Животът ни е пълен с хора, които ни дават акъл. В крайна сметка, каквото и да четете и и когото и да слушате, от какъвто и източник да е, подлагайте го на съмнение и мислете, преди да започнете да го правите. Дори и всичко, което аз написах току-що. Все пак трябва да си използвате тялото цял живот. Ако нещо, определяно като много здравословно, не ви понася, не се насилвайте. Аз също минах по този път като прецених кое бих направила и какво не бих.

10. Никога не казвайте „никога”.

Когато човек следва даден принцип, е хубаво да държи на него до край. Но в крайна сметка няма да получите гърч, ако някой ви почерпи шоколадов бонбон или ако изядете порция картофки. Важното е да не прекалявате и да намерите баланса. Забелязах, че и при навиците за хранене има нещо като линия на пречупване. Просто в един момент се натрупват достатъчно здравословни навици, за да можете и да сгрешите. Убедих се, че понякога „грешките” не се услаждат особено. Защото ако свикнеш да не ядеш много захар, дори половин парче торта може да бъде предизвикателство. Така че ако успеете да стигнете до тази линия, ще бъде много по-трудно да се откажете, освен това тогава вече ще имате резултати, които да гъделичкат приятно самочувствието ви.

 

Не предполагах, че ще изпиша толкова по темата, но явно промяната през последната година е била доста богата на опит и научени уроци. Това беше само първата крачка за един по-здравословен начин на живот. Защото свалените килограми в крайна сметка нямат значение. По-важното е, че се чувствам по-добре в собственото си тяло, имам повече енергия и много по-често съм в по-добро настроение. Чувството е уникално и горещо го препоръчвам. 🙂

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: