Home > Галка > По страниците на един непрочетен вестник

По страниците на един непрочетен вестник

„В един вестник има едно вярно нещо – датата, и едно интересно нещо – кръстословицата.”

Който и стар вестникар да питате, ще ви каже, че вестниците днес далеч не са като тези преди десет или петнайсет години. Колкото и да се опитва да еволюира пресата с нов дизайн, новоизлюпени журналистически жанрове и богата палитра от истории, тиражите спадат все повече. Според най-негативните прогнози до няколко години вестниците ще излизат колкото да се разпространяват измежду редакциите, да се четат в сутрешните блокове и да се архивират по библиотеките. Според други ще има още едно-две поколения, които ще помнят мириса и допира на вестникарска хартия А3, а после феноменът вестник само ще се поменава в някой скучен учебник, а отношението към него ще бъде като към дискета с памет под един мегабайт.

Ето, например средностатистическото семейство Иванови. В техния дом вестникът е рядкост. А когато се наложеше да се дадат пари за подобна отживелица, причините бяха чисто прагаматични. Като например тази събота, в която двамата съпрузи станаха рано с намерението на боядисат западната стена на кухнята, по която всяка зима избиваше мухъл. И тъй като и двамата бяха заети – той приготвяше боята и четките, а тя му даваше акъл – те пратиха детето да купи вестник. Въпреди че родителите й още й казваха „детето”, малката Ани вече не беше много малка – учеше в езикова гимназия, всяка сутрин се гримираше за училище и бе разбира сърцето на няколко свои съученици. В съботната сутрин тя стана и се облече много неохотно, но успя да завлече няколко лева в повече за усилието да отиде до близката бутка за вестници. Поръчението беше просто – вестникът да е евтин, по-дебеличък и са има повече черно-бели страници – ако имаше много червено, можеше да се забоядиса балатума в кухнята.

 

Пред бутката Ани хвърли бърз сънен поглед на подредените вестници и секунда преди да грабне един на случаен принцип, видя една мъничка и размазана снимчица на Григор Димитров, което веднага реши нейният избор. Още пред бутката момичето започна да рови из огромните страници, и след петминутно търсене намери малка дописка за Мария Шарапова. В последното й изречение, сложено колкото да се запълни мястото, беше спомената и „нашето момче”.

Разочарована, че не научи нищо за любимеца си, Ани прочете своя хороскоп и хороскопа на Гошо от съседния клас, които подозрително приличаха на онзиденшния хороскоп от един интернет сайт. Момичето веднага се затича към вкъщи, за да хвърли вестника към майка си и да звънне на Гошо, защото според хороскопа днес го очакваха изненади, а Ани трябваше да бъде по-решителна в личните си взаимоотношения. Преди да пристъпи към радикалното опропастяване на вестника, г-жа Иванова хвърли поглед към кулинарната страница и се възмути, че от 4 рецепти знае 3, а четвъртата е „някаква изгъзица, дето нищо няма да излезе”. Тя не забрави и да откъсне кръстословицата за майка си, въпреки че заради ситните букви възрастната жена трябваше да използва лупа. Г-н Иванов също не подмина вестника – той прочете заглавието на голямото интеврю от три страници на някакъв политик от опозицията, който явно беше против всичко и не предлагаше нищо.

Той погледна и текста под снимка на голям фотокадър на една огромна улична дупка в съседния квартал и се възмути, че глупавите журанлисти не са заснели дупката на съседната улица. И накрая, за да се разтуши от мрънкането на жена си, мъжът се позахили на един стар виц от забавната страница, после постла страницата на пода и веднага я окапа с боя. Семейство Иванови не осъзнаваха колко много пропуснаха като не отделиха повече време на уникалния вестникарски шедьовър.

Освен петдесетината правописни грешки, които плачеха да бъдат включени в изпитния формат за матура след XII клас, те изпуснаха да видят рекламите за чудодейни лекарства за стави, простата и сексуална мощ, които можеха да променят живота им. Те не прочетоха и напоителния материал за баба от Северозападна България, която беше уникална най-вече с това, че нямаше пряка или косвена връзка с никой от вестникарския екип. Защото иначе по стара вестникарска традиция повече от половината материали бяха пренаписани съобщения на PR специалисти. Въпреки лютата си вражда с журналистите, PR- ите знаеха как в точния момент да използват малко мас за затопляне на отношенията, а колегите от вестниците оценяваха това мазнене, особено в дните, когато нямаше кой знае какви новини. Другата половина материали бяха чист и уникален журналистически продукт – за правния казус на първата бравтовчедка на лелята на една позната, за иновативната фирма на стария ми съученик Киро, който заслужава едно рамо, за дядото столетник от селото на тъщата и ексклузиваната изповед на превдопопулярно българско селебрити, с което главния редактор се беше напил ден по-рано.

Боята настойчиво капеше по вестникарската хартия и г-жа Иванова не спираше да мрънка, как мъжът й много хаби боята и ако продължава така, може да остави петна и по балатума. Г-н Иванов подтискаше желанието да я замери с кутията боя. Де да знаеше, че във вестника, който с лека ръка беше постлал по пода, можеше да намери съвети за справяне с напрежението у дома, придружени от правна консултация за бърз и безболезен развод…

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: