Моята София

Вчера прочетох за новото мобилно приложение LiveFromSofia. Направено е въз основа на „нашумял” сборник с разкази, за който никога не бях чувала (разбира се, това, че съм непросветена, не значи, че книгата не е добра).

Идеята на приложението е да правиш някакви неща из града и по този начин да го изживееш. Списъкът е любопитен, и сигурно обикалянето на отбелязаните места е забавно. Но ме накара да се замисля, че всеки, който пребивава или е пребивавал в София, си има подобна лична карта, която пази един куп емоции. Защото един град не може да се изчерпи с един списък, дори в него да съжителстват розови домати, автобус 280 и бездомни кучета от Люлин.

За това, по случай днешния празник на София, ето как съм я изживяла през последните 6 години:

  1. Да вървиш пеша с неудобни обувки по местещи се плочки, докато вали. И въпреки това да ти е някакво усмихнато, защото утре сутрин, когато изгрее слънцето, мокрите фасади на старите къщи ще бъдат адски красиви.
  2. Да осъзнаеш, че си се изгубил. И така около 200 пъти.
  3. Да питаш петима души на коя улица се намират и те да кажат „Ами.. цял живот съм живял тука, ама тая улица точно…”.
  4. Да отидеш на първа среща, от която да ти се иска да се хвърлиш от Моста на влюбените, но се спираш, защото задръстването по бул. „България” си е достатъчно кофти и без приноса на несполучливия ти любовен живот.
  5. Да тръгнеш към Черни връх по обяд и да осъзнаеш, че ти стига и да се помотаеш в началото на туристическата пътека и да се снимаш до добре изглеждащо дърво.
  6. Да си чукнеш среща до любимите боклукчийски кофи в Студентски град.
  7. Да си поръчаш малко сухо мартини в 8 без 15 сутринта в празно кафене и да се усмихнеш широко при изумения поглед на сервитьорката. После бармана да те черпи с голямо, и да го пиеш, докато сервитьорката дозамита пода.
  8. Да отидеш за втори път в Народното събрание и гледаш от балкона как министър-председателят подава оставка.
  9. След пътуване в чужбина да чуеш българска реч на летище „Враждебна” и дори да е псувня, да си щастлив, че си си вкъщи.
  10. Да се усмихнеш на непознат в претъпкан автобус на градския транспорт и да те напуши смях от физиономията на неудобство, която се разстила по лицето му.
  11. Да се опиташ да намериш Паричния салон на Софийския университет и да стигнеш до малката бележка, на която пише „Тук не е паричен салон”. И да изпиташ мили чувства към човека, който си е направил труда да напише, разпечата и залепи бележката, и не се е сетил да напише къде, по дяволите, е паричен салон…
  12. Да си на заседание на парламентарна комисия, докато навън се чува „О-став-ка” и биене на барабани, и да се чудиш докога народа и управляващите ще намерят един език. И при мисълта за отговора да ти се прииска да избягаш завинаги, дори да е на пуст остров.
  13. Да си намериш квартира с хазяин от Дупница, който задава въпроси като „Ама ке рипа ли?”
  14. Да живееш на 5 минути от НДК и в неделя сутрин да се събудиш от звучно цвилене и шум от каруца.
  15. Да отидеш в Борисовата през лятоти и да си единствения, който не пие бира.

В главата ми напират още поне толкова места и случки. Защото дори и на моменти ужасна, столицата знае как да спечели по малко любов от всеки свой обитател и може винаги да го изненада с нещо ново. Честит празник, София! 🙂

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: