Home > Галка, Парченце от мен > И нищо вече не е същото…

И нищо вече не е същото…

Човек си мисли, че като осъзнае истината за големия мит за Дядо Коледа и още по- големия мит, че винаги доброто побеждава злото, вече е пораснал. Или поне, че обществото ще спре да го заблуждава с красиви схващания за живота, които всички бихме искали да са истина, но не са.

А всъщност главата ни е промита с толкова много митове, че даже няма как да ги преброиш всичките. Един по един се пукат като балони след рожден ден. Евентуално остават два-три, колкото да не се самоубием от отчаяние.

Както със сигурност вече се сещате, тези дни един от моите балони се пукна. Беше един от най-красивите и наистина ми се искаше да оцелее повече време. Даже малко се замозалъгвах, за да остане цял по- дълго, но явно е нямало как.

Искаше ми се да вярвам, че ще има хора, с които да останем приятели завинаги.

Като го виждам написано, ми се струва още по- наивно да съм го вярвала. Някакси когато светът се върти толкова бързо, че даже не го усещаш, и нещо непрекъснато ти трови живота по различни причини, ти се иска да има нещо стабилно, за което да можеш да се хванеш всеки път. Да им се оплачеш и да ти се оплакват, да ти помогнат или ти кажат това, което нямаш сили да си кажеш сам. Да спреш за малко времето и очакването на някоя нова промяна, с която трябва да свикнеш. Да щракнеш с пръсти и по средата на битието да има се появи бутона „пауза“, който да спре натрупването на дрехи за пране, праха по лавиците с джунджурии и запознанствата с мъже, които в началото не изглеждат идиоти.

Знам, че точно хората са нещото, което се променя най-често. И аз се променям непрекъснато, осъзнато или неосъзнато. Явно най-вече остарявам. И колкото повече осъзнавам, че няма как да имам невъзможното, толкова повече го искам.

Не знам как се чувстват хората на 80 години, но на 25 вече се чувствам като динозавър. При това доста изморен динозавър, който просто да се върне в някой щастлив момент и да замрази всичко. Дори това да означава, че рано или късно го очаква смърт от скука. Може би е по- добре, отколкото непрекъснато да се чудиш как и защо изведнъж всичко се прецака, и не просто не можеш да познаеш най- близките си приятели, а не можеш да познаеш и себе си.

Advertisements
  1. May 18, 2014 at 8:32 pm

    Гале,животът е такъв,хората също,но да останеш в някакъв минал ,щастлив момент ,не е решение.Правил съм го многократно и от опит знам,че не това е начина. Осъзнал съм и друго-хората сме егоисти,някои повече,други по-малко и няма начин да промениш това.Това ни качество е причината за всичките ни върхове и падения,за любовта,за раздялата,за създадените и загубените приятелства.За радостта и за болката в най-общ смисъл.А тези две неща винаги ще съпътстват животите ни,защото такъв е живота,такава е неговата дуалистична същност. Единственото,което има значение е да не се предаваш и да не губиш себе си. На думи звучи лесно,на практика е неимоверно трудно,но накрая най-важното е да не се променяш. Бъди себе си,уникална по своя си начин,и не губи идентичността си. Защото рискуваш накрая да не можеш да се познаеш. Рискуваш да с превърнеш в човек,който не харесваш,а ако самата ти не се харесваш,как очакваш другите да те харесват. Моят съвет е,да преживееш този момент,както ти си знаеш,но да не се предаваш,защото започнеш ли да го правиш веднъж,трудно ще можеш да спреш. И накрая ще съжаляваш и ще те боли още повече,а ти заслужаваш нещо по-добро.А то тепърва предстои,стига да вярваш и да не се предаваш.

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: