Home > Галка, Места и хора, Парченце от мен > Поле с тикви и тава с тиквеник

Поле с тикви и тава с тиквеник

„Планината ражда хора, а полето – тикви.”

Как да не обичаш народните мъдрости! Безценен завет от нашите деди, които съвсем по европейски са били изключително толерантни хора.

Още повече можеш да обичаш папагалите, които си мислят, че са изглеждат много отворени като повтарят поговорки, които са си забравили годините.

Добре, че ние, тиквите, не си слагаме такива неща на сърце. Обичаме си равнините и не влизаме в спорове, че от наша гледна точка е по-добре да си тиква, отколкото планинска овца. Малко съжаляваме, че нашия край е хубав, но покрай превъзнасянето на планинарите, рядко се чува някоя добра дума за нас. Свикнали сме си да сме от онзи край на България, за който медиите редовно се държат, все едно още е част от Румъния. Влизаме в хрониките с добива на жито, някоя хотелско-ресторантьорска справка или любопитка за рок фест в Каварна.

Е, остава само сами да се похвалим.

Където и да се запилеем, в някое ъгълче на сърцето ни си остава малкия печат „Добруджанско”. Когато ни е криво, си спомняме пронизващ вятър и блясъка на узрялото жито на слънце. Носталгично се връщаме в онова вкъщи, където най-голямата грижа е как да си вземем топката от двора на съседа. Спомняме си вкуса на фунийките с топъл сладолед. Дори дискретно да прикриваме от къде сме, когато надушим познати, от устните ни се изплъзва „тиливизор”, „притиснявам са” или която и да е дума с много повече „и”- та, отколкото е общоприето.  

А когато се върнем вкъщи, усещаме по-различната атмосфера. На хора, които са по-спокойни и по-търпеливи. Стискат зъби срещу тежкия живот и дори да са ядосани, рядко избухват. Почитат героите, но не им оставят да определят бъдещето им. Живеят с мисълта за утрешния ден и следващата година, борят се с всички сили за проблемите на настоящето. Нямат навика да мислят какво ще бъде в по-далечното бъдеще. Не очакват някой да чуе гласа им от толкова далече и са свикнали всеки да се грижи за себе си.

Доверяват се трудно. Могат да обичат много, но го показват само в краен случай. Добри хора, които остават малко неразбрани. Те и не държат да ги разбират. Точно за това им е все тая, че нечия мъдрост някога пренебрежително ги е нарекла тикви. Дори щедро биха почерпили с тиквеник тези, които така обичат да повтарят народната мъдрост.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: