Home > Галка, Парченце от мен > Едно закъсняло писмо до дядо Коледа

Едно закъсняло писмо до дядо Коледа

1482340_10201188081009432_575542313_n

Скъпи Дядо Коледа,

Малко ми е странно да ти пиша чак сега. Остава ми има-няма половин година до 25-ия ми рожден ден. Е, сигурно съм ти писала някога, с мегасериозни молби за кукли или плюшена мечка, но това отдавна се е изтрило от спомените ми.

Честно да си призная, от много време не съм голям фен на Коледа. Или на който и да е празник. Някакси малко след писмата за кукли всичко започна доста да се повтаря и вече не беше толкова яко. Всяка следваща Коледа идваше адски бързо с цялото си дразнещо бещукане, истерията около пазаруването и повече роднини, отколко е здравославно да понесеш наведнъж.

Мина доста време, докато разбера. Може би наистина вече съм пораснала. Усещам колко е хубаво когато се прибираш след тежък ден да видиш коледна елха. Или докато мъкнеш тежката кошница с покупки да видиш някакъв светкащ китайски боклук, който ще те накара да се усмихнеш. Да станеш малко по-добър, докато се надяваш клишето за чудесата да не те подмине.

Няма да те врънкам за разни неща. Просто исках да ти кажа, че се радвам, че те има в главите на хората. Правиш ги щастливи. Дори и мен, човекът, който не вярва в нищо и дълго време бърчеше нос при мисълта за празници.
Наскоро косата ми започна да става бяла. Може би започвам да ставам по- мъдра. Всичко, което искам, е животът ми да бъде скучен.

Без нерви, без да чакам нещо лошо да изникне зад ъгъла, без да се побърквам за глупости. Искам да имам котка и да се науча да правя по-хубава пилешка супа. Да имам часове да избирам подаръци и да не карам на солети последните дни преди заплата. Да бъда обичана и спокойна. Да обръщам прекалено голямо влияние на празниците и най-голямата ми драма да бъде, че износвам десните обувки по-бързо от левите.

Иде ми сама да се засмея на глупавите си мечти. Но няма как да ги променя. Все така упорито ще си мечтая за тях всяка вечер преди да заспя. Може би все пак не съм толкова помъдряла и пораснала. Е, имам време докато цялата ми коса стане бяла.

Скъпи дядо Коледа, надявам се да продължиш да правиш хората щастливи. Да им даваш повод да напишат какво чувстват в писма до теб или да ги караш да помогнат на тези, които имат нужда от подкрепа. Имаме нужда от твоята илюзия.

С обич,

Аз

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: