Home > Галка, Парченце от мен > Непредставителна извадка

Непредставителна извадка

На масата срещу мен стои мъж на 20 и няколко години. Облечен е официално, като за рожден ден – във футбулен екип. Косата му е прясно измита и стърчи във всички посоки, а физиономията издава емоционалния капацитет на тежкотоварно чифтокопитно.

До него стои гаджето му – високо момиче с много дълги крака и адски къса пола, която придърпва надолу непрекъснато. Видима възраст – някъде в последните класове на гимназията. Има миловидно кръгло лице и избягва да се движи много-много, защото си е обула брутално високи лъскави черни обувки на поне 15 сантиметра ток. Глезените й трудно издържат на напрежението. Носи изрязано потниче, а раменете й са покрито от дългата смолисточерна коса, изпъстрена с вафли – онези, които бяха хит, докато бях в гимназията.

Двамата едвам – едвам си разменят по някоя дума. Първоначално ми е странно, че още не са се награбили, но бързо се сещам, че сбирката е семейна и явно им е неудобно. До девойката стои лелята на младежа, която е покрила изрусената си коса с токова лак, че си е създала предпазна каска около главата. Срещу нея стои бабата на не-разбрах-кого, която непрекъснато разяснява кой на кого е роднина и по каква линия. Повтаря се няколко пъти, но и без това никой не може да запомни толкова имена, физиономии и роднински връзки наведнъж.

Мислех си, че е по-трудно да се озовеш на купон, на който нямаш идея защо си попаднал и тотално не се вписваш в обстановката, но ето – случи се и на мен. Седях на масата с двойката, лелята и бабата, а останалите гости бяха или от огромното семейство, или „семейни приятели“ на рожденичката. Изрично е да споменавам колко бе трудно да изкопаеш тема за разговор, особено докато в непосредствена близост гърмият парчета на Азис (някам идея дали са ретро или по-пресните хитове) и безбройните му колеги от света на чалгата. Спаси ме единствено факта, че имаше още една заблудена душа, моя колежка, с която бърборихме през почти цялото време.

Разбира се, но не пропуснах да понаблюдавам веселбата. За разлика от полузаспалия футболист и срамежливата му приятелка, останалите гости се разбиха. Наядоха се стабилно със сръбска скара по специална рецепта, пийнаха и попсуваха живота, после друснаха няколко хора. Набиваше се на очи разпределението – жените на една маса, мъжете на друга маса – да не си пречат, че така и така се търпят вкъщи. Няколко хлапета на видима възраст 5-6 години тичат като обезумели из двора, захласнати в някаква игра. От време на време се спират, колкото да хапнат нещо и да ги погалят по рошавите коси. Има и едно по-мъничко дете, което се подава от ръце на ръце – през майки, лели, стринки, вуйни и баби. Всяка чака търпеливо ред да погушка дребосъка, който е втората по големина атракция след огромната торта.

„Ние много работим, трябва да си отпуанем душите“ – чувам няколко пъти, без някой да ги вини, че са си обърнали двора на механа. Така искат хората – така е забавляват, и нямам никакво право да ги съдя. Просто ми става жал за децата, които още на пет кръшно въртят дупе на ориенталски ритми, а възрастните из ръкопляскат във възторг от усвиеното. Жал ми е и за двугодишното хлапе, което с помощта на леля номер 1100 успя да хване чашка с ракия, за да се чукне заедно с останалите, а после се заигра с кутията цигари. Жалко е, че те нямат шанса да се докоснат до някаква алтернатива – все тая хубава или лоша, но поне да имат някакъв избор. Вместо това са закърмени с циничните текстове на чалката, ракията, тигровите рокли на майките си и официалните къси гащи на бащите си.

Напомнят ми болезнено на срещата ми с 18-годишен софианец, който умираше от нетърпение да му купят дългоочакваната кола и не знаеше къде се намира и какво е Народния театър. Защото, разбираш ли си живее в Обеля, а на центъра ходи само „по дискотечки“. Информира се за света от 9gag.

Това са децата на България, тоест нейното бъдеще. Защото уж по-умните и уж по-възпитаните като мен нямат никаво намерение да стигат до каквато и да е форма на възпроизводство. За сметка на това събраните около масата са се погрижили да създадат поколение преди да станат на 30 и да предадат на мъниците цялата си мъдрост, обичаи и привички. Мога само да се надявам, че по някакво чудо в училище хлапетата ще могат да се срещнат с нещо по-различно от дълбокомислени разговори, които се въртят около броя на изядените кюфтета. Или че случайно съм попаднала на съвсем непредставителна извадка от българското общество.

А може и просто да е си хабя надеждите. Само да направя всичко по силите си, за да залича споменте, и да внимавам повече по какви купони ходя…

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: