Home > Литературно > Приказка за принца от Люлин 7

Приказка за принца от Люлин 7

Имало някога, много отдавна, примерно оняден, в едно далечно кралство-господарство на име София един снажен принц, който вече наближавал 40-те и леко се бил поизгърбил. Но нищо не можело да заличи отпечатъка на кралската синя кръв във вените му и рицарската доблест, закодирана дълбоко във всяка ДНК-молекула на не особено мускулестото му телосложение. Той бил герой до мозъка на костите си, дори когато си пиел ракийката по гащи на балкона на уютния апартамент, който делял с бързоразвиващия се мухъл и няколко хлебарки в напоения с магическа енергия Люлин 7.

Но в онази далечна онзиденшна петъчна вечер нашият принц бил решил да се смеси с простолюдието и внимателно се бил предрешил. Първо посресал пооредяващата си кафеникава коса, после си облякъл най- скъпите одежди, които подчертавали меденокафявия цвят на очите му и си преметнал през врата зеленикаво шалче, което му придавало вид на деликатна и чувствителна душа, отдала живота си на изкуството. Накрая си пръснал малко парфюм, който му била подарила баба му за някой далечен рожден ден и се погледал в огледалото, за да се самонадъха колко е як.

В този си блестящ вид той вървял по паветата в центъра на кралството и се опитвал да вдишва по малко повече въздух от обикновено, за да си придаде по- големи размери. Както споменах по- горе, той не блестял с атлетичен външен вид, а освен това бил орисан да достигне колосалният ръст от 1.73м.

Тези природни дадености и срамежливият му характер, примесен по странен начин с пиперливия нрав на западния регион на Балканския полуостров, били причината за самотата, от която тежко страдал нашият принц. Притиснат от капризите на модерната епоха, която не признавала знатния му произход, той бил принуден да избере за себе си съвременна професия. И въпреки че обичал работата си на научен работник в Института по електрохимия и енергийни системи на Българска академия на науките, социалният му живот сериозно куцал. Колкото и да опитвал да се впише в научните среди със специфичните им хумор, миризми и привички, винаги оставал непоканен на дивите научни купони и пиел кафето си сам в ъгъла на лабораторията с тъжната мисъл, че ако бе послушал майка си и бе наблегнал на биологията, щял да има поне мишки или водорасли за компания.

По принцип принцът бил свикнал със самотата, но в онази далечна петъчна вечер тя го била налегнала повече от обикновено. За това той се бил запътил към една точно определена пропаднала дупка, която винаги го изцелявала от депресията и меланхолията. Скрито в дъното на тясна уличка близо до жълтите павета и забутано в мазето на реституиран блок, заведението събирало само за ценители с уникални физически дадености и социален статус като нашия герой. Противно на естествените закони на човешката природа, то било посещавано и от немалко същества от женски пол, което превръщало бара в истинска градска легенда, опияняваща всички изгубени души в града. Както сигурно се досещате, тя гласяла, че след съдбоносните дванайсет удара на часовника дори най- пропадналите типове в кралството можели да се уредят с нещо, с което да поразклатят прашлясалите балдахини над леглата си. Както обичаха да се шегуват помежду си посетителите, каквото и да е нещото, е по- добре от нищо, от което си личало тяхното уникално чувство за хумор.

След дългогодишни теоретични изчисления и усилена експериментална работа на терен, принцът си бил разработил многофункционален алгоритъм за размекване на дамските сърца, в който като високоплатен мениджър залагал на силните страни на своята личност и посмитал под метафоричния килим всичките си негативи. С други думи – загърбвал напълно истинската си самоличност и си измислял на поразия. Като се започне от името и фамилията и се мине през професията, та до това, че много обичал ягоди.

Отдавна се бил излекувал от угризенията за изречените лъжи. Знатният му произход го бе обрекъл на куп подигравки в училище – майка му, силна, борбена и по- ината от дявола дупничанка му дала романтичното френско име Жулиен. То обаче трябвало да се съчетае с не особено популярното презиме Бочков, което той избягвал да споменава заради опасност от продуктово позициониране. По силата на всички закони за социалната несправедливост най- тежка, разбира се, била фамилията, предавана с векове в семейството – пропътувала чукарите на Западните покрайнини, закърмена с буйната кръв на люти войводи, копала усърдно в пернишките мини и изрупала няколко хиляди чувала самоковски картофи. Фамилия, която не оставала никого безчувствен – Бичкиджиев.

По тялото на нашия принц имало поне 10 белега в резултат на силно индивидуалистичното звучене на името Жулиен Бичкиджиев. Експериментално принцът бил установил, че то не помага никак и при взаимоотношенията с нежния пол – от детската градина до засуканите, добре запазени за възрастта си, колежки от третия етаж, името било сериозна греда в опитите за осигуряване на компания.

За това когато влязъл в заведението, принцът бил просто един обикновен Жоро, който бил завършил туризъм и после карал една магистратурка по режисура. Сега се занимавал за малко с недвижими имоти и в свободното си време се отдавал на хобито си – фотография. Мечтаел да събере пари да заснеме филма на живота си и скърбял за жена си, която починала преди малко повече от година. Наличието на деца и тяхната бройка Жоро бил решил да не фиксира, а оставял тази част от историята на полета на въображението си на момента.

В петъчната вечер той си поръчал чаша разредено уиски и седнал на бара. Изчакал малко, за да привикнат очите му с тъмнината и димът от цигари, който напук бил останал след забраната на тютюнопушенето. Все пак в кралството били забранили да се пуши, но не задължили никого да проветрява. Когато успял да фокусира посетителите, принцът осъзнал, че тази вечер има добър улов. Една малко повече от приятно закръглена вляво, намазана с грим като за цирково представление. Друга с крив нос и конски зъби, но приятни крака. В другия ъгъл – цели две, преструващи се да си говорят за нещо интересно, но всъщност чакащи някой да ги заговори. Принцът се усмихнал и решил да изчака десетина минути – да види дали някоя няма да му спести усилието да избира и да се мести като го заговори първа. Която и да се престрашала, щяла да го получи за две- три изречения, някоя и друга усмивка и случайно докосване по рамото. Даже последното не било задължително – токова се бил мотивирал и стимулирал да отнесе някоя към Люлин както гладна свиня отнася блажен вестник.

След няколко пиперливи глътки от алкохолната субстанция, сервирана му като вместо уиски, спокойната атмосфера в бара била смутена от нов посетител, който събрал погледите на всички в заведението, даже доприпкали и няколко плъха от съседната пекарна. Старият корав барман се подпрял на бара, а принцът си помислил, че ще получи удар. За първи път в историята на бара прага прекрачила красива жена.

Тя имала дълги тъмноруси коси, които падали по гърба й като копринен водопад. Имала кръгло лице и бяла кожа, изящно извити вежди и дълги мигли. Била облечена с прилепнала блузка, чието деколте разкривало голям и апетитен потенциал. Имала стегнати крака, допълнително удължени от високи токчета, но не ставала чак толкова висока, че да комплексира мъжете в заведението, от които никой не минавал 1.75м. Била като магическа принцеса от приказка, оживяла от кориците на детска книжка, за да освети скучното им съществувание.

Принцесата се приближила до бара и се опитала да си поръча нещо, но барманът гледал в една точка, все едно току-що треснат с нещо по главата, и не можел да се сети както да направи. В заведението се възцарила пълна тишина – дори музикалното оформление, долитащо от колонките в ъгъла, си глътнало нотите и платките и замлъкнало. Принцесата се огледала уплашено, притеснена от настаналия смут.

Тогава синята кръв във вените на принц Жоро се разбунтувала и го накарала да направи неща, за които той дори не смеел да си мечтае. Той скокнал от стола си, приближил се до невижданата красавица и от липса на какво да каже издал звук, смесващ по особен начин грухтене и мучене. Принцесата обърнала учуден поглед към него и настанал втори смущаващ странен момент на тишина.

На Жоро му станало малко тъпо, но македонският инат, наследен от майка му, се включил рязко в ситуацията. Той протегнал ръка и шибнал един на бармана, който веднага налял една голяма безплатна бира на новодошлата посетителка. Уплашени, колоните пуснали музиката, а от устните на принца се отронило тихо, но съвсем разбираемо „Здравей”.

Красавицата се усмихнала срамежливо, отметнала косите си и казала „Здрасти”. Посетителите осъзнали, че нямало повече какво да зяпат и оставили хората да си се забиват на спокойствие. Отново се възцарило приятното жужене от нескопосани комплименти, разговори за любими филми и кокетно хихикане.

Сърцето на Жоро биело бясно. Не помнел в живота си някога да е говорил с толкова красива жена. Вълнение и възбуда замъглили погледа му и подкосили краката му. Последното му късче разум го накарало да изрече:

– Много си яка.

Тя му отвърна като си извъртяла рамото и пак се усмихнала.

– Благодаря за бирата – казала красавицата.

– Ама моля ти се, за нищо – махнал с ръка принца и усетил аромат, много по- различен от миризмата на бъчва, бира и некъпано, изпълнил дупката.

„Мирише на треви и цветенца.” – констатирал той, опиянен от свежестта, която струяла от нея. „И ми говори. На мен.” – помислил си щастливо той. Възможно ли било преди пет минути да е претеглял плюсовете и минусите на дебелата и кривоносата, а сега е обзет от приятното гъделичкане на мисълта, че може да се прибере с тази кукла?

– Адриана.

И името й било като на принцеса! Той с благоговение поел подадената ръка и я целунал като истински джентълмен. Дори събрал смелост да я погледне в очите и осъзнал, че тя очаквала да чуе неговото име. Можел ли да излъже ангел?

– Жоро – казал спокойно той.

„Значи мога” – изхилил се вътрешно принцът и спокойно подел разговор, чиято единствена цел бе да доведе до непринудено преминаване на ръката на единия върху другия. Докато бърборел за измисления си живот, цялата самота, която бил трупал с месеци, го изоставила. Не мислел вече колко е смотан или колко мизерен е животът му в съвсем немагическия Люлин 7. Дал си сметка, че е щастлив, и изведнъж всичко изглеждало хубаво.

Принцът и принцесата излезли от заведението прегърнати и спрели до ъгъла на уличката за една нетърпелива и прекрасна целувка. Разбира се, не знаели какво им е приготвила съдбата две пресечки по-късно.

Защото там се мотаел един мъж, леко подпийнал и леко ядосан кой знае за какво, който подсвирнал грубо на красивата принцеса и я накарал да се изчерви. Принц Жоро веднага осъзнал голямата си грешка: нощните улици на кралство София са опасно място, особено ако водиш красива принцеса. Огледал се отчаяно за някое такси, което да ги спаси, но уви – уличката била съвсем пуста.

Мъжът се опитал да заговори красивата принцеса и тя му казала да я остави на мира. Той започнал да сипе обиди, прекалено нецензурни, за да присъстват в приказка, по адрес на нейния компаньон.

Сърцето на Жоро, до сега разтуптяно от любов и радост, се изпълнило с обида и омраза. Противно на своя скучен и спокоен живот и на цялата си житейска философия той не оставил дамата в беда, а постъпил като истински рицар. Казал на принцесата да бяга, събрал всичките си сили и ударил нахалника, който опитвал да развали хубавата им петъчна вечер. След щастието от първия нанесен удар, принцът усетил силна болка…

И отворил отново очи на следващата сутрин, проснат на тротоара. Събудили го от първите лъчи на слънцето. Бил пребит като улично куче и напоен с миризмата на пропадналия бар. Всичко му се струвало като красив сън. Колкото и да се опитвал, не можел да си спомни лицето на красивата принцеса. В мозъка му се било запечатало само името – Адриана. Той поседял малко на ръба на тротоара, замислен за предишната вечер, после бавно се надигнал. Кой ли знае защо, не му пукало, че всичко го боли. Или че портфейлът с парите и документите му бил изчезнал безследно. Или че никога повече нямало да види най- красивата жена на света, която за десет минути била неговата принцеса.

Кой ли знае защо, бил щастлив.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: