Home > Галка, Парченце от мен > Знаеш, но не искаш

Знаеш, но не искаш

„И к’во да правя сега?” е един от най- често задаваните въпроси на света. Питаме близки и приятели, питаме себе си, питаме съдбата или нещо по-върховно от нас.

А всъщност знаем какво трябва да направим. Въобще не е чак толкова сложно да прецениш ситуацията и да решиш коя е правилната постъпка. Но не искаш да си признаеш – защото е трудно, неудобно, мързи те или просто не искаш.

За това на първо място отлагаш решението – надяваш се, че проблемът ще се изпари от само себе си. Жалваш се и чакаш Супермен или Суперуомън да долети и да оправи всичко, за да не трябва да си мърдаш пръста. Докато се офлянкваш, кашата става още по- голяма и започваш да мрънкаш още повече как уж нямаш идея какво да правиш.

А когато стане наложително, избираш най- лесния и удобен вариант. Колкото да се каже, че си си мръднал пръста. Защото не ти се занимава и не искаш да поемеш отговорност. Казваш си, че може да направиш нещата по- лоши. А те си стават по- лоши от само себе си.

И, разбира се, накрая започваш да сипеш оправдания. Превързваш грижливо раните, но преди това посипваш в тях по малко сол с „Ама аз само да се бях сетил…”, „Аз си мислех, ама не можах…” или „Трябваше, ама такова…”.

В крайна сметка вместо да си спестиш трудностите с първоначалното правилно решение, се набутваш много по- грубо. Но не си учиш урока – заради твърдоглавие, нездрав оптимизъм или най- обикновена глупост.

Не знам как е при вас, но на мен ми се случва редовно. Още по- редовно виждам как хората около мен вървят по тази схема. Прекалено рядко се случва съдбата да се намеси и в нейния край да има нещо хубаво.

С този постинг не искам да ви поучавам или да капна поредната капка в чашата с депресия, от която си сръбвате. Пиша го, за да си го чета аз – когато се запитам „И к’во да правя сега?”, а всъщност си знам отговора. Да си помогна да намеря отговор, защото обикновено съветите на околните и съдбата не струват. За да мога не само да знам, но и да искам да направя това, което е правилно, дори да е по- трудния и отговорен избор.

Advertisements
  1. Zakarisa
    March 24, 2013 at 10:36 am

    Все едно чета за себе си – позамиташ, позамиташ проблемите под килима, но накрая се спъваш в образувалата се купчинка. Аз още пробвам да мрънкам колкото се може по-силно и продължително на близките – белким някой направи нещо по въпроса. Ако още не са ти откликнали, знам и един друг метод – ела да пием по кафе и да ти хвърля един боб. Всичко познава. 😉

  2. March 24, 2013 at 10:43 am

    Кафе с боб винаги е вярната комбинация за всички проблеми. 🙂

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: