Home > Галка, Парченце от мен > Едно горящо кълбо гняв

Едно горящо кълбо гняв

Винаги ми е било странно как е възможно човек да се промени за по- малко от пет минути. Ей така, щракваш с пръсти и пред теб вече е някой друг. Ей сега крещеше все едно съм му изяла закуската, сега вече ми се усмихва и заговаря за някаква глупост. Все едно нищо не е било.

А аз и след часове усещам горещата топка гняв в гърлото си. Изчезва за малко, после ме удря още по- силно. Души ме все повече и повече. Разяжда ми мозъка като коварен вирус, от който няма спасение. Прецаква ме отвътре.

Не заради тъпата караница. А защото осъзнаваш как хората не ти вярват. Че не те ценят. Виждаш как биха те прецакали. Как могат да бъдат егоистични задници. Много миризливи.

Повтарям си гневно: повече никога, никога, никога… Няма да правя повече така. Няма да вярвам, няма да бъркам, няма да бъда толкова наивна. Няма да се заблуждавам, че няколко часа и няколко майтапа значат приятелство или поне нещо подобно.

И 5 минути по- късно осъзнавам, че не си струва да променям цялата си житейска философия заради няколко недопечени хемероида. За това няма да им позволя да ме превърнат в тях – избухливи, мърморещи, вечно недоволни. Няма да оставя яда да удуши моето пъстроцветно и вярващо аз. Малко наивно, но по- щастливо.

Онова „аз”, което не намира смисъл в крещене и скандали. Което няма намерение да воюва в защита на нищо незначеща кауза. Онова, което съвсем нескромно си харесвам и нямам намерение да променям.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: