Home > Анимация, Галка, Парченце от мен > Таласъмите дебнат зад вратата

Таласъмите дебнат зад вратата

Не помня някога да съм се страхувала от таласъми. Зад вратата на гардероба и тъмния прозорец на стаята ми си представях какви ли не страшни деца на нощта – духове, вампири, крадци, психопати, но не и таласъми. Сигурно съм била от „модерните” деца, които имат нужда от по- реалистични чудовища, за да затреперят.

Единствените ми таласъмени спомени са свързани с уникално якия „Таласъми ООД”, който вчера ме върна с поне 10- тина години назад – тогава за първи път гледах историята на Майк и Съли. После през годините съм се връщала доста пъти към двамата сладури. Дори в момента изпод препълнения с икони десктоп на компютъра ми наднича кръглата глуповата физиономия на Майк от Monsters University.

monsters-university-mike-wazowski

Той и цялата орда странни анимационни герои, които харесвам, ми напомнят, че няма особено значение що за чудато същество си. Че е яко да бъдеш различен и ако някой не го разбира, няма смисъл да му го обясняваш. Просто трябва да се амбицираш да си намериш достатъчно яки странни другарчета, които да разбират, че понякога просто трябва да се облечеш като клоун, да се лакираш в повече от 3 цвята или да се смееш прекалено високо в автобуса.

Защото животът без странности става адски сив. В него остават само таласъмите – онези страшни мисли, които надничат из тъмни кътчета на съзнанието ни и със злобен шепот рисуват в главите ни най- ужасяващите картини. Ядосват те за глупости, карат те да забравяш за рождени дни, отдалечават те от близки приятели, карат те депресарски да си поплакваш с месеци, след като са те зарязали.

Никога не можеш да се отървеш завинаги от тях, но можеш да ги изгониш. Обикновено гоня моите с нещо смешно, без значение каква глупост ще бъде. За щастие още не са осъзнали, че в смеха няма нищо страшно, дори напротив- действа безотказно.

За това когато споря с колегите насред виковете спирам и изтърсвам „Обичам те”. На скучни делови срещи си мисля, че въпреки тясната пола и съвсем приличното деколте, нося един розов и един зелен чорап. Ако през нощта ме мъчат кошмари, набързо съчинявам гениален сценарий за романтична комедия, който не помня на сутринта. Когато някой ме ядосва, си го представям по пижама – сънен и умиращ за чаша кафе…

Малки и глупави неща, но без тях щях да съм се побъркала. Превръщат злите таласъми в гушкавия Съли и ухиления Майк и правят света по- хубаво място.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: