Home > Галка, Парченце от мен > Липсваш ми

Липсваш ми

Липсваш ми.

Понякога малко, понякога повече. Винаги силно, чак задушаващо.

В съзнанието ми изникват спомен след спомен. Сладки, нагарчащи, пиперливи, разтапящи…

Спомням си лицето ти – смръщено, усмихнато, замислено, спящо. Най- вече влюбено. В мен.

И пак те обичам – най- малко три пъти повече, отколкото някога. Без да искам си мисля колко много мога да ти кажа след толкова време.

Вече нося рокли и мога да правя баница. Усмихвам се повече и се грижа за кактус. Щастлива съм, май, или поне това е официалната версия.

А всъщност жадно попивам всяка капка любов, все едно живея в скръбна пустиня. Здраво прегърнала чувства и спомени на един живот разстояние.

Опитвах се много да спра да те мисля. Да те блокирам, да те забутам там някъде при задачите по физика от гимназията или бърборенето с детските кукли.

Не става, не искам, не мога. Обичам те. Сутрин, когато не искам да ставам. Докато зяпам витрините или се ядосвам за нещо на работа. Когато вечер ми е студено под завивките и прегръщам самотно възглавницата. И когато ме питат и питат „Какво ново?”.

Мъдрите хора са казвали, че човек не избира в кого да се влюби. И те потвърждават, че съм си просто такава – влюбена в нищото. Затова се предавам и ти давам съзнанието си. Явно трябва повече време, за да ме напуснеш наистина.

Advertisements
  1. January 24, 2013 at 2:35 pm

    Уау (:

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: