Home > Галка, Места и хора, Парченце от мен > Шепа спомени от Странджа

Шепа спомени от Странджа

Миналата неделя се върнах от пътуване из Странджа. След седмица още си личат следите по моята непланинарска натура: раните по ходилата от обикалянето по баирите; одраното и насиненото от камъните, тръните и бодилите; нахапаното от летящи и жужащи същества. Мога само да се радвам, че не отидох през зимата – страх ме е дори да си представя какво е тогава.

Есенната ми среща със Странджа не беше лека. Още с първите крачки планината ме гледаше свъсено изпод веждите от шарени есенни листа и бърчеше кеменносто си чело с недоверие. Все едно знаеше за кифленската зелена рокля в багажа ми и колко много ми се иска да си я облека. Може би подозираше и за обеците с форма на сърчица или за всичко с Hello Kitty.

Но колкото и ненамясто да се чувствах, нямаше как да не обикна това място. Беше толкова хубаво, че думите не ми стигат да го опиша. Дори ако измисля 200-300 думи към последното издание на правописния речник на БАН. Планината ме накара да се замисля, че мога да обичам природата не само когато съм на безопасно разстояние от нея.

Защото там цари кристалното спокойствие, което отдавна е изчезнало в големия град. Витае истинска тишина, която ти дава да спиш наистина сладко и дълбоко. В същото време време всяко камъче е пропито с кръвава история за храброст и вяра, която те кара да настръхнеш. Легендите за вълшебства и причудливи същества те карат да слушаш захласнато и да се преструваш, че трепериш заради студения планински вятър.

Може би за това наричат Странджа „планината на вечното завръщане”. А може би защото където и да отидеш, тя лукаво не ти дава да видиш всичко. След като си тръгнеш, продължаваш да се чудиш дали още само с още една крачка напред нямаше да намериш древно съкровище. След толкова разкази за чудесата, които недоверчиво наричаш „случайност”, наусетно започваш тайно се питаш дали не е възможно да има място, където все още съществуват вълшебства.

Сигурно след още една седмица всичко по мен ще заздравее. Ще ми останат шепата спомени и камъчето, което оставих до книгите на бюрото си. То ще ми напомня да вярвам, че някой ден може да се върна, за да намеря своето чудо.

 

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: