Home > Галка, Литературно, Места и хора > Упражнение по стил

Упражнение по стил

Една от най- приятните и забавни задачи от ФЖМК. 🙂

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. С шегите не искам да засегна никого, само да ви накарам да се усмихнете. 🙂

До студентите, които са попаднали тук в търсене какво да препишат:

Не крадете труда ми. Моля!

Анотация

Горещ летен ден. Ботаническата градина в Балчик. Куче с рижава козина спи по средата на улицата. Момче със среден ръст, руса коса и татуировка на гърба минава, спира се до кучето, смига му и продължава. Тъмнокосо момиче стои на известни разстояние и го наблюдава с видим интерес. След като момчето отминава, тя отива дo кучето, примамва го с пържола на сянка и му казва, че е най- доброто на света. Телефонът й звъни и тя започва да обсъжда развълнувано със своя приятелка току- що отминалия младеж. Основна тема на разговор е фактът, че е бил без тениска.

1. Вътрешният монолог на момичето

„Ох, това топлото време… за нищо не става… Де да бях на мястото на Бълхата, да си спя по цял ден, да ме хранят и да ме снимат… О! Минава Ванката! Господи, ще припадна!!! Пак е гол до кръста и сякаш ме приканва да му пипна татуировката и да припадна! И как се спря при Бълхата само, все едно усеща какво си мисля… Въй, намигна! Дали на мен или на кучето? Ох, заминава си… Никога няма да бъда сигурна и да имам смелост да му проговоря… Ама ще кажа на Криси, че на мен е смигнал! Хайде, Бълха, най- доброто куче, време е за манджа! Стига си стоял на слънце, не е полезно толкова! Пак ми звъни Криси, сега ще й разправя за намигането…”

2. Вътрешният монолог на момчето

„Лятото е най- хубавото време от годината! Това слънце разбърква мозъците на всички мацки! Мога да си ходя без тениска и да си показвам царствения торс, да си пия биричка от сутринта и да си развявам секси русите къдрици! Браво Бълха, спинкай си! Толкова мацки си ми помогнал да сваля, че никога няма да мога да ти върна жеста! Ей там е поредната, дето ме зяпа всеки ден като минавам и още малко и ще й потекат лигите! Ей, че съм умен – намигнах наполовина на нея, наполовина на Бъхчо, та да си мисли тя цяла нощ за мене и за неземната ми красота! Завинаги ще съм царят на Балчишкото черноморие! ”

3. Официалната версия на момичето

– А, Ванката ли? О, не, не го познавам лично, но често минава по улицата… Днеска не си спомням май дали е минавал… Много топло беше и така… Ами симпатичен е, ама не е мой тип определено… Не че е грозен или нещо такова… А, да, днеска мина май, малко преди да нахраня Бъхчо… Много спи на слънце милото куче, притеснявам се вече… После и с Криси споделих колко ми е притеснено за него… За Бъхчо… Ти за кой Иван по- точно питаше?

4. Неофициалната телефонна изповед на момичето

– Оф, Крис, видя ли го колко е хубав и днеска? И пак е с онзи панталон, дето му описва жестоко задника… Да, да, и черните маратонки… Направо щях да припадна, така му блестеше слънцето по татуировката… И тези мускулести рамене… И май ми намигна днеска! Ми не знам, не знам… Ох, Крис, никога няма да събера смелост да си призная всичко, направо ме убива да го виждам всеки ден… Добре че Бъхчо е наоколо, поне за него да се грижа, храня си го, гледам да не спи много на слънце, казвам си му, че е добро куче… Ох, Крис, и ти да беше на мое място, нямаше да ти е леко…

5. От гледна точка на кучето

Няма нищо по- хубаво от това да си адски сладък, да спиш по цял ден, да те хранят и да ти се радват… Под топлите лъчи на слънцето напълно забравям за тежката зима и си живея като цар… Ето, минава Ванката и учтиво ми отдава чест, все едно съм царска особа… Ани го гледа влюбено, пък той въобще не се усеща… Не че не ми е жал за момичето, ама ми е много добре като си дави любовната мъка като се грижи за мен… Поне може да се оплаква колкото си иска и на мен, и на Крис… И двамата винаги имаме време да я изслушаме, особено аз, особено като ми даде нещо за ядене… О, колко спокоен и прекрасен е живота, де да можех да си живея така вечно!

6. От гледна точка на недоволния турист

Кой ли дявол ме караше да си избирам най- евтината и най- смотаната дестинация… Толкова е топло, че не може и да бъде! Нищо не е наред, а персонала наоколо е толкова разгонен, че не може и да бъде! Вчера пак в леглото ми в хотела двама идиоти правиха секс! Поне ще мога да подам оплакване и да си върна парите и догодина да ида на нормално място! Гледай, и тук същата работа, пълно е с разгонени хлапета, гледай ги само как се гледат! И по средата на улицата спи гадно мръсно псе, което само дебне да ме ухапе! Да не повярва човек, че тази местна патица го храни с пържоли, по- хубави от тези, които сервират в хотела! Мръсотия и мизерия!

7. От гледна точка на слънчасалия турист, запътил се да си купи поредната бира

Толкова е приятно слънцето да си пече, жената да е с децата на плажа, а аз да си пийвам студена биричка на сянка… Толкова е приятно да не мислиш за нищо и да се радваш на живота… По принцип мразя кучета, гадни и отвратителни са ми, а тези двете по средата на улицата, с оранжевата козина, ми се струват толкова сладки… А пък този надутия младеж, малко размазан ми се струва, кой ли знае защо… Та, той е като мое младо копие, което въобще не ме дразни, а ме прави адски горд… Като гледам това тъмнокосото пиленце, дето го гледа влюбено, даже не му завиждам, а ми се иска да отида и да му честитя като пич! Колко бързо изчезна обаче, докато го видя и го нямаше вече… А мадамата храни кучето с пържола! Коя бира пия всъщност и кой номер ми беше стаята в хотела???

8. От гледна точка на приятелката на момичето

Ани е много добро дете, но лятото не й се отразява никак добре – прекалено много слънце и много високи температури… Не знам какво й е станало напоследък, но всеки път като мине Ванката, все едно полудява! Ето, онзи ден й звъня да я чуя как е, и 20 минути ми обяснява как е минал по улицата и май й е намигнал… Вече не я слушам въобще като ми говори за него… И за Бъхчо се е обсебила, храни го най- редовно и внимава да не слънчаса, и то е защото Ванката се спира при него всеки път като минава, а на нея не й обръща внимание… Оф… Защо брат му не приличаше поне мааалко на него…

9. Мечтано

Няма нищо по- хубаво от родния край. Всеки път когато се прибера уморена и ядосана, затварям очи и виждам отново белите скали на Балчик и безбрежното море. Горещ летен ден е и Бъхльо, най- доброто куче, спи на паважа и не издава признаци на живот. Покрай него минава Ванката, секс- символа на онова незабравимо лято – с въздълги руси къдрици, разпилявани от игривия бриз, мускулест гол торс и ослепителна татуировка на гърба. Той, разбира се, смига на Бъхчо, а Ани ги наблюдава от отсрещната пейка и се чуди дали намигането не е било адресирано към нея. Той отминава с небрежна, царствена походка, а когато и сянката му се скри, тя става и вика кучето на сянка, за да го нахрани. Сякаш чувам как му казва за хиляден път това лято „Най- доброто, най- доброто куче!”. Криси отново й звъни и двете за милионен път си бърборят колко прекрасен е Ванката…

10. SMS

Vankata pak mina.6tqh da pripadna.6te ti zvynna kato nahranq bylhata i govorq s kris.

11. По детски

Беше много топло и исках цял ден да се плацикам в басейна. Мама и татко обаче бяха решили да ходим на разходка в Ботаническата градина. Още като стигнахме там, видях едно умряло куче да лежи по средата на улицата. Никога преди това не бях пипал умряло куче, затова го хванах с двете си ръце и го стиснах с всичка сила. То взе че се събуди и си тръгна, а мама много ми се ядоса. Седнахме на една пейка до една какичка, за да ми изтърка мама хубаво ръцете с мокри кърпички и да ми удари два шамара „без да ни гледат хората”. През това време кучето се върна и си легна на същото място, а един висок рус батко без тениска му намигна като минаваше. Каката, дето седеше до нас, гледаше много странно баткото, а после отиде и даде на кучето пържола. Мама се възмути как може каката да казва на „тоя пълен с болести пес”, че е най доброто куче на света, а аз я питах дали не може да си го вземем вкъщи, като е най- доброто куче. На следващия ден никъде не ходихме, ама пак не ми дадоха да се плацикам в басейна.

12. По пенсионерски

Много сме зле ние, пансионерите. Нищо не можем да си позволим с тая мизерната пенсия. Добре че дъщерята от Испания ми прати пари за почивка. В Ботаническата градина в Балчик ме обраха 10 лева вход. Нямаше никаква отстъпка за пенсионери. Ще го отнеса до върховния щаб на Социлистическата партия веднага щом се прибера и Станишев лично ще се заеме. Не стига това, ами по средата на улицата се проснало едно грозно поскубано бездомно куче и спи. Отгоре на всичко минава едно младо момче, хубавичко така, въпреки че аз бях по- хубав на младини… Та той си изглеждаше съвсем нормален, само дето като минаваше намигна на кучето. А пък отстрани го гледаше влюбено едно момиченце, не мога да я фокусирам сега оттук, че съм си забравил очилата за далечно виждане, а той никакво внимание не му обърна. И после, моля ти се, същото това момиче нахрани гадния рижав пумиар с пържола (а аз съм работил 30 години за държавата и не помня кога последно ядох пържола!). После й изпищя Джисиема и тя почна да си говори с някой по телефона, пък аз си казах, че няма за какво да им се меся на младите и отидох да търся тоалетна, че простатата ми пак се обаждаше настоятелно.

13. Отзад напред

Едно момиче си говореше много разгорещено по телефона, явно със своя приятелка, как някакво момче минало без тениска по улицата. Точно преди това същото момиче нахрани едно бездомно куче, което си спеше като умряло на улицата, със сочна пържола. Освен това му каза, че е най- доброто куче на света. Нямам идея дали е защото като минаваше, обсъжданият младеж намигна не на нея, а на кучето. Тя наблюдаваше всичко от една пейка наблизо, и явно той и татуировката на гърба му живо я интересуваха. За какви ли не неща си мислят хората когато е 40 градуса на сянка…

14. Пророческо

В деня, когато термометрите покажат повече от 40 градуса, на място далеече на изток с много странни цветя, едно куче ще спи. То глуповато ще пържи под слънчевите лъчи оранжевата си козина, когато един млад стоен левент, причина за хиляди разбити сърца, ще мине покрай него и ще му смигне. Едно момиче с гарвановочерни коси ще го гледа и ще се визхищава на царствената му походка, меките му къдрици с цвета на житата и предизвикателната му татуировка. Веднага щом тя се възстанови от прилива на емоции, ще стане и загрижено ще примами кучето на сянка с месен продукт с големи размери и високо качество. Щом тя му проговори и му признае, че на този свят никога не е имало, не ще и да има друго такова куче, чрез електронен апарат за разговори от дълги разстояния, нейна приятелка ще се свърже с нея. И ще стане ясно, че и след 2 000 години жените ще продължават да клюкарят, сплетничат и обсъждат хубавите мъже.

15. Сънувано

Сънувах нещо много странно, ама не защото беше странно, ами защото го усещах странно. Нямах идея къде се намирам, но имаше едни огромни палми… и една бяла, много олющена сграда, която приличаше на арка… имаше табела на нея, но не можах да я прочета, защото един СТРАХОТЕН мъж мина по улицата… Боже, вървеше, все едно целят свят му принадлежи, на главата му имаше бурно море от диви руси кучури, а татуировката на гърба му сигурно би ме заслепила, ако всъщност не сънувах… Изведнъж ме удари нещо като топлинна вълна, не знам, не знам от къде, но беше все едно изведнъж попаднах в сауна… Страхотния пич се спря, погледна надолу и намигна. Малко трудно успях да различа пазпльокана рижава жива маса, вероятно с кучешки произход, и веднага пак тръгнах да търся страхотния пич, но него вече го нямаше. За сметка на това видях някаква зачервена селска мома, явно споделяща моите чувства относно изчезналия красавец. Кой знае защо тя тръгна към средата на улицата и дада на кучето (вече абслютно различих, че е куче) една пържола, после го заведе на сянка и започна да му говори все едно е жив човек. Добре, че устата му беше пълна, и не можеше да отговори, иначе съвсем щях да реша, че съм полудяла. Телефонът на селската мадона звънна и тя започна да се разправя с някого, колко красив е отминалият мъж и колко сочен изглежда без тениска. Селянката каза, че той май е намигнал не на кучето, а на нея, и аз побеснях- ясно беше, че той беше намигнал тъкмо на мен! За жалост, преди да разбера истината се събудих…

16. Тълкувано според съновника

Ако насън видиш палма, те чака неприятно пътуване; палмово листо означава, че имаш користни приятели.
Ако насън видиш цветна градина, ще се радваш на спокойствие, комфорт, истинска любов и щастлив дом в бъдеще.
Ако насън видиш арка, предвещава малшанс в работата ти.
Ако насън видиш мъж и си жена, си здрава и задоволена в живота.
Ако насън видиш татуиран човек, ще придобиеш някаква рядка сила или способност, ще се отличиш от останалите, ще изпревариш конкурентите си.
Ако насън усетиш топлина, това е знак за закрила и спокойствие. Ако ти е прекалено топло, трябва да обуздаеш амбициите или недоволството си в ежедневието.
Ако насън видиш куче, това е знак да си спомните за някакво умение, което сте забравили или игнорирате, но което ще ви потрябва отново.
Ако насън видиш или ядеш пържола, ще страдаш или ще търпиш загуби заради чужда некадърност, нелоялност или лекомислие.
Ако насън Ви намигнат Ви предстои авантюра.
Ако насън видиш или говориш по телефон, трябва да се вслушваш в думите на хората, но да не следваш сляпо съветите им.

Трябваше да сънувам коя зодия е пича от съня ми и ВСИЧКО щеше да е съвсем ясно…

17. Приказно

Имало някога едно малко сладко пухкаво кученце с рижава козина, което много обичало да спинка. То живеело в едно голямо царство, през девет планини в десета, чааак в долния ъгъл на Източна Европа. Това царство било пълно с най- различни причудливи и редки растения и къщи, освен това било изпъстрено с най- различни заплетени пътеки. Един ден било много горещо и кученцето решило да си полегне на една от пътечките.
Не щеш ли, по пътя се задал не кой да е, а най- красивият, героичен и романтичен принц в околността. Той имал на гърба си голяма картинка на дракон, размахвал с невиждан финес дългите си руси къдри и явно бил много щастлив от факта, че всички принцеси били влюбени в него. Разбира се, той много добре познавал спящото куче и за това му намигнал, докато минавал покрай него, после отишъл да убие няколко змея и една ламя преди закуска.
И точно както преди 100 години една магьосница била предрекла, дъщерята на царя на това царство го била видяла по време на сутрешната си разходка. Тя, също като другите, била безумно влюбена в него, но добрият тон не й позволявал да го последва. Вместо това тя извадила от кошницата си за пикник голяма пържола, приготвена по специална царска рецепта, нахранила кучето под сянката на един многовековен бор и му изплакала душата си. След много мъчително колебание тя решила да сподели чувствата си със своята най- добра приятелка, също видна принцеса, и набързо й драснала 10- тина страници за красотата и чара на принца. В отговор получила три пъти по- голямо писмо и с прискърбие и огорчение разбрала, че най- свидната й дружка също мечтае принца да поиска ръката й.

18. E- mail

Скъпа Стеф,

Много се радвам, че прекарваш толкова приятно дните, въпреки че не си на почивка като мен. Тук, в Балчик, всичко е тихо и спокойно, дори малко дразнещо монотонно. Все пак успях да си отспя за няколко години напред. Най- интересното нещо, което ми се е случи тук, е, че станах свидетел на странна сцена.
Малко след входа на Ботаническата градина кучето Бъхльо (пращам ти прикачени снимки с него, голям сладур е) си спеше тихо и спокойно. Някакво русо момче отиваше на работа и му намигна, докато минаваше. Веднага след това едно момиче отиде до кучето, извика го на сянка и го нахрани с пържола. Де и аз да можех да живея така! Тя не само го нахрани, ами и му говореше колко добро куче е! Жалко, че телефона й звънна и започна да обсъжда абсолютно тийнейджърски момчето, което преди малко беше отминало. Явно сърцето й се бе разтуптяло, защото той нямаше тениска .
Нямам търпение трите дни да изтекат и да се видим пак.
Липсваш ми,
К

19. Информационен бюлетин

Балчик – 40°С. Куче спи. Момче му намига. Подминава. Момиче храни кучето с пържола. После обсъжда кучето, момчето и голия му торс.

20. Разбъркан словоред

Един ден горещ летен. Спи куче в градината ботаническата в Балчик, на улицата по средата. Момче със среден ръст, руса коса и татуировка на гърба по улицата минава. То за миг до кучето се спира, му намига и продължава. Момиче тъмнокосо на известни разстояние стои и наблюдава. После тя до кучето отива, пържола му дава, на сянка го вика и мило му говори. По телефона й звънят и вдига тя и да бърбори започва за момчето. Факта, че без тениска е бил се обсъжда.

21. Отричащо

Не беше много студено, не беше и просто студено, а нямаше и намек за прохлада. Не бяхме нито в София, нито в Тутракан, нито във Варна, нито в Каварна, а в Балчик. Тази градина не беше нито детска, нито зеленчукова, нито овощна, нито наскоро приватизирана, а бе Ботаническа. Не котка, не пеликан, не мишка, а куче спеше нито в единия, нито в другия край, а точно по средата на улицата. То имаше не бяла, не и черна, не и кафява, а рижава козина. Небрежно преминава нито висок, нито нисък нестар човек. Той има не черна, не кафява, не зелена, а руса недълга коса. На гърба му няма нито родилно петно, нито белег, нито рана, а секси татуировка. Той не игнорира, не рита и не говори на кучето, а просто му намига и отминава. Не блондинка, а брюнетка го гледа не от близо, а от далече. Тя не побягва, не пищи, не се самоубива, а се приближава до кучето и го храни не на припека и не под пейката, а в сянката на едно дърво. Не му дава нито кифла, нито сандвич, нито салам, а пържола. Не остава мълчалива и не го критикува, а го хвали. Чува се мелодия, не от птичка, не от радио, не от уличен музикант, а от телефона на момичето. То вдига и неравнодушно не остава безпристрастно към неналичието на тениска върху торса не на кучето, не на пържолата, не на дървото, а на отминалия младеж.

22. Махмурлийско.

Никога няма да пия повече. Това беше… Умирам! Халюцинирам за последно един главозамайващ мускулест хубавец с размазваща татуировка и руси коси, от които колената ми още повече омекват… Той се прави на важен, а аз тръгвам след него, обаче виждам някаква тъмнокоса пача да го зяпа и се спирам да й разбия физиономията. Кой ли знае защо, той намигва на някакъв бълхлив спящ пес и изчезва… Преди да съм успяла да стигна до пачата текилата от снощи пак се обажда и се просвам безпомощно на улицата. Онази тръгва да се приближава, но осъзнавам, че не е към мен, а към кучето! Тя го вика на сянка, дава му пържола, говори му някакви глупости, а аз агонизирам под жаркото слънце… Опитвам се да изкрещя нещо, но тя не може да ме чуе, защото си говори по телефона и се хили мазно… Бас ловя, че говори за него… Изведнъж пак се оказвам на пода на банята и текилата пак си казва думата… Никога повече няма да пия…

23. Официално писмо

До Министъра на културата
на Република България
господин Стефан Данаилов

Уважаеми господин Министър,

На мен се полага отговорността да Ви алармирам за изключително сериозни събития, случващи сена територията на Архитектурно- парков комплекс „Двореца”, понастоящем намиращ се в община Балчик.
Вчера, 31.07. , изключително подозрително и явно бездомно куче с рижава козина лежеше на улицата, водеща към комплекса, и затрудняваше движението по нея. Дълги часове никой не предприе нищо по въпроса, дори напротив – 3 души свидетелстват, че са видели младеж на видима възраст 23- 24 години, вероятно запътил се към плажа, да намига на кучето, докато минава. Единствената общественоотговорна личност, която направи нещо по въпроса, бе девойка на видима възраст около 22- 23 години, която според показанията на удивените свидетели е накарала кучето да се премести от паважа с помощта на пържола и топли думи. Имаме пълни основания да сме загрижени за психичното здраве на гражданката, която явно има и сериозни проблеми в любовния си живот – от подслушан със СРС разговор можем да съдим, че тя страда от несподелени любовни чувства към младежа, намигнал по- рано на кучето. Предмет на обсъждане са били голият торс на младежа и неговите руси коси. Намираме това за крайно обезпокоително.
Една от възможните причини може да е голямата температурна амплитуда, но не можем да бъдем сигурни. Молим да изпратите специализиран екип от министерството, за да се справим своевременно с проблема, преди да има пострадали.

С уважение, П.Н.

24. Точни данни

Това се случи на 31.07. В 14:32 в архитектурно-парковият комплекс „Двореца”, който се намира на 2 км 30 см югозападно от град Балчик, на 49.9 км североизточно от град Варна и на 555 метра от самия морски бряг. На улицата от 17 минути спеше едно куче с рижава козина на 5 човешки години и 3 човешки месеца или на 36 кучешки години и 9 кучешки месеца. Температурата на слънце беше 40 градуса, а температурата на сянка – 37 градуса. Едно момче, високо 1.78 м, тежащо 79 кг, със среднодълга коса с цвят номер 3 от стандартен каталог за боя за коса, мина по същата улицата с важна походка и намигна на кучето. На 10 м едно момиче, високо 1.68, тежащо 59.5 кг, с дълги черни коси и слънчеви очила, сруващи 24.99 без ддс, го гледаше. Когато той отмина, тя се приближи до сънуващото няколко хиляди кебапчета куче, събуди го с пържола, свита от обедната шведска маса на хотел „Бисер” (цена на двойна стая 60 лв.), и казва му „добро куче” 3 пъти и го потупва по козината 2 пъти, в следствие на което 14 бълхи изгубват за винаги дома си. Телефонът на момичето звъни 9 секунди, тя вдига и 14. 26 секунди обсъжда татуирания откъс от гърба на младежа с големина 10 см2 и таените 2 месеца, 4 дни и 5 часа силни чувства към него.

25. Удвоено

Беше горещо и от жега не се дишаше. Бяхме в Аритектурно- парков комплекс „Двореца” и в Ботаническата градина в Балчик и в Дионисополис. Оранжево мръсно куче и Бъхльо спеше и подремваше по средата и в центъра на улицата и на паважа. Един 20 и няколко годишен мъж и младеж минаваше и крачеше покрай кучето и му намигна и смигна. Една млада жена и момиче с черна и тъмна коса стоеше недалече и наблизо и гледаше втренчено и зяпаше. Когато той вече си е заминал и когато него го няма, тя се приближава и отива до кучето, откъсва го от съня и го събужда с печено парче месо и пържола, примамва го под дървото и на сянка и му говори и му казва „Най- доброто куче на света и което може да съществува”. Телефонът и GSM- ът и звъни и тя заговорва и заобсъжда вече изчезналия и скрил се зад вила „Арка” мъж със своя приятелка и Криси. Вайкат и въхкат най- вече за неналичието на тениска и голия му торс.

26. С цветовете на дъгата

Асфалта в Ботаническата градина в Балчик скоро щеше да се нажежи до червено. Едно куче с оранжева козина си спеше непокистично на паважа и спеше спокойно. Едно момче с коса, по- наситено жълта и от житата, мина покай него и му намигна. Млада жена го зяпа от една пейка. Когато той изчезва в зеленината на градината, тя дава на кучето пържола и го убеждава да се скрие под едно дърво от слънчевите лъчи с откровено подмазване. Синият й телефон звъни и посредством него тя обсъжда с приятелка великата сладост да наблюдаваш именно този младеж, именно само по виолетови плажни гащи на палмички.

27. Комунистическо

В резултат на великия комунистически възход и поредното преизпълнение на плана за петилетката Ботаническата градина в Балчик процъфтява и това лято. Горещите температури не могат да сломят духа на растенията и неуморния персонал от горди труженищи и труженички, борещи се за благото на родината.
В един от тези дни на възход, нашият верен сътрудник И.И. ми изпрати подробна дописка за странните събития, разиграли се точно до входа към градината. Едно рижаво куче без стопанин (срам за величините, които социалистическата ни страна е достигнала!) спи спокойно насред улицата. Минава добре развит във физическо отношение другар на около 23 години, с дълга руса коса (срам за величините, които социалистическата ни страна е достигнала!) и намига на кучето. Една тъмнокоса другарка го наблюдава развълнувано, но не си позволява да го заговори. Когато той вече не се вижда, тя, изпълнена с милосърдие и състрадание, типични за отрудената българка, отива при кучето и го примамва с пържола на сянка. Най- вероятно възнамерява по- късно да се свърже с властите, които да се обърнат към съответните органи относно безотговорната бездомност на някои кучета. Другарката милва кучето и му казва, че е най- доброто на света – точно както Маркс ни е учил да притъпяваме травмите у нечовешките същества преди критични промени в околната обстановка.
Чува се непривичен за тихата неподправена природа наоколо – това е прозведение на лукса, принадлежащо на другарката, което представлява ненужна подобрена версия на домашния телефон с шайба. По него тя говори със своя приятелка и изключително неморално (срам за величините, които социалистическата ни страна е достигнала!) обсъжда татуировката на гърба на отминалия другар, към който таи противопоказни за нормалното ментално развитие помисли.

28. Криминален рапорт

Поради изключително екстремните събития в Ботническата градина в Балчик нашият верен таен агент 77000 прекъсна своят почивка в разгара на лятото.
Въпреки неблагоприятните метеорологични условия нито един детайл не убягна на професионалиста. На 31.07. в 14:32 едно куче с подозритено мръсна оранжева козина спеше на асфалта, все едно нищо не се бе случило. Един гражданин с подозрително руса коса и непривично блестяща под лъчите на слънцето татуировка на гърба мина по улицата все едно бе вземал уроци при Бойко Борисов. Той небрежно поздрави спящото куче и отмина в неизвестна посока. Една жена с боядисана коса го наблюдаваше с манияшки блясък в очите и странно светещи зеници. Тя внимателно изчака той да отмине, огледа се нервно и накара кучето да си легне на сянка посредством пържола. Докато то консумираше храната, гражданската му говореше мили думи, а после говори по телефона с неизвестна личност относно атлетичните разголени форми на отминалия гражданин. Подозирам странна форма на пристрастеност и репресирани чуства, може би болка от отхвърляне. Въпреки че двамата граждани нямат никаква пряка връзка с жертвата, мисля, че това може да бъде от голямо значение за разкриването на случая.
До момента все още няма заподозрени за убийството. Лекарите продължават да твърдят, че смъртта е настъпила в следствие на сърдечен удар поради неколкодневните високи температури. Нашият агент е убеден, че въпреки липсата на доказателства, гореописаната случка е свързана със случая.

29. Вампирски

Беше много слънчево и много горещо. Нямах идея къде се намирам, но не ми харесваше – огромна градина, пълна с хора, на които слънцето им действаше дори по-зле, отколкото на мен. Не бях мигнал последните три денонощия – щом намерех подходящо скривалище, малоумните туристи винаги се набутваха в него заради глупавите си човешки нужди и застрашаваха безопасността ми. Трябваше ми от бърза закуска, или рискувах да изгубя контрол и да издам великата вампирска тайна, пазена грижливо векове наред.
Мирисът на неговата АB и сочните левкоцити накараха краката ми да оменат. Мигновено тръгнах покрай него, а от горещината и апетитните аромати бях престанал да мисля. Той бе средновисок, мускулест, русокос и с няколко хиляди пулсиращи вени по голия торс. Вече си представях как изсмуквам кръвта му в някой тъмен ъгъл, когато забелязах как едно момиче с много по- ароматна нулева го зяпа втренчено, а ускореният й пулс заради неговото появяване ме подлудиха. Той намигна на някакво си куче с минимализирано сърцебиене и изчезна, а аз останах да дебна девойката, скрит зад една палма. За мое щасте тя подмами кучето с пържола именно в сянката на скривалището ми и, без да усеща нищо, бърбореше някакви глупости.
Точно когато протягах ръка, за да я сграбча за гърлото, кучето усети моето присъствие, заскимтя и се опита да ме ухапе. За да запазя безопасността си трябваше да избягам. За мой късмет момичето не усети нищо, защото обсъждаше татуировката на гърба на младежа по телефона.

30. Латиноамерикански сериал

Анна Мария Лусия отново въздъхна тежко. Нейния баща я бе изпратил на почивка в Ботаническата градина в Балчик, на хиляди километри от нейната любов Хуан Пабло Мануел Мария Гонзалес, но тя не можеше да престане да мисли за него. Преди 3 дни бе разбрала, че е бременна. Сега тя стоеше под сянката на една палма и не спираше да въздиша – чудеше се как щяха да реагират нейният баща дон Пабло Хуан Мария Маноло Рамирес, нейният съпруг дон Мария Хуан Пабло Маноло Мартинес, нейният любовник Маноло Мария Хуан Пабло Лопес и сегашният й възлюбен Хуан Пабло Маноло Мария Гонзалес, от когото искаше да я предпази баща й. Тя затвори очи и се замоли на Девата от Гуадалупе да й прати пророчески сън, за да разбере кой е бащата.
Щом ги отвори, видя мъжът, в който се влюби още щом стъпи на балчишка земя – Ванката. Езиковата бариера и доброто католическо възпитание я възпряха от любовна афера с него, но не можеха да я спрат да наблюдава мускулестите му рамене, кадифените му руси коси и игривата татуировка на гърба му. Кой знае защо, докато минаваше, той не обърна никакво внимание на нейната ослепителна красота, а намигна на едно мръсно рижаво perro, което спеше като отровено от племеницата на мъжа на внучката си. Анна Мария Лусия се опита да привлече вниманието му, като се подмаже на кучето със следобедната си закуска и му каже „Perro bueno, perro bueno”, но остана незабелязана, защото той вече се бе скрил зад вила „Арка”. Тъкмо тогава й звънна нейната най- добра приятелка Гуадалупе, която първо обсъди с нея комплицираните чуства на Анна Мария Лусия към Ванката, а след това почти я докара до аборт с вестта, че благоверният й съпруг дон Мария Хуан Пабло Маноло Мартинес е предизвикал на дуел нейният любовник Маноло Мария Хуан Пабло Лопес и ако двамата разберат за съществуването на сегашният й възлюбен Хуан Пабло Маноло Мария Гонзалес, ще разкрият на баща й тайната, че тя има дете от доведения си брат, което живее при леля си.
Анна Мария Лусия не можа да направи друго, освен набързо да се помоли на Девата от Гуадалупе и да тръгне след Ванката, за може след това да се хвърли в морето от любовна мъка и да получи амнезия.

31. Amerikan

You know, лятото по морето anything can happen. Тази ваканция заради икономичеката криза трябваше да отидем в България, you know, и минахме да разгледаме Ботаническата градина в Балчик, you know (10 лв. билета, OMG). Много се надявах да вали cats and dogs, за да си останем в стаята, но денят се оказа ужасно горещ и много уморителен, you know.
На влизане си walk- вахме точно зад един много симпатичен млад мъж, който би паснал перфектно на Maiami beach, you know, който вървеше все едно е бил от предизборния щаб на Барак Обама. Странно, намигва не на нас, а на едно спящо на асфалта типично ориенталско куче (OMG!!!). Някаква балканска кифла го гледа отстрани и се разтапя в delight, но няма courage- а да го заговори, you know. После милата loser- ка реши да се направи на интересна (OMG!) и да нахрани кучето с мазен stake, но той вече беше gone, baby, gone! И не чу как тя се подмазва на пропадналия creature. После sell – a и звънна и се започна един велик trashtalk как той бил гол до кръста.

32. Метафорично

Сред огромно царство, изпълнено с кактуси и многовековни дървета, един буен жребец с много светлокафява грива се разхождал в лек тръст. Една млада кобилка с тъмна муцунка и срамежлив нрав го наблюдавала похотливо, но не смеела да му изцвили. Неподозирайки за нейното съществуване, жребецът пътьом поздравил един добре познат в царството жабок и отминал. Кобилата изцвилила тъжно, отишла при дълбоко спящия жабок, и му поднесла няколко уловени от нея мухи. Използвайки току- що пробилите в царството тефонни услуги и чудото на handsfree – то, тя се свързала с най- добрата си приятелка в обора и тъжно й изцвилила своята любовна мъка.

33. Вещерско

– Мили вещици, уважили годишното ни събиране за развитие и просперитет на вещерството и сходните изкуства, благодарим изключително за вашето присъствие! Преди да започнем разглеждането на дневния ред, искам с огромна тъга да Ви кажа, че нашата посестрима Анна няма да бъде тази вечер с нас. Вчера бе денят, когато нейните неколкомесечни усилия трябваше да дадат плод и добре познатият ни Ванката да се влюби до полуда в нея. Както знаете, тя бе изпратена от нашия комитет с тази зла задача в Ботаническата градина в Балчик, средище на злата магия. Като главен довод за неуспеха на любовните си заклинания тя изтъкваше изключително високите температури. След вчерашния инцидент обаче, когато наши шпиони са забелязали как той е намигнал на бездомно куче, а не е обърнал никакво внимание на нея, вещерсият комитет свика спешно събрание. Въпреки опитите й да се свърже по телефона със свои приятелки от гилдията и да се опитва да моли за милост, вещерсият съд бе безапелационен. Тя бе изгорена на клада в полунощ. Мир на праха й и нега духът й никога да не ни преследва.

34. С вътрешни монолози

Беше много горещо (Господи, едва дишам!!!). Разхождах се из Ботаническата градина (О, каква рядка и недооценена красота!), която се намира в Балчик (Единствения проблем на града е, че потъва прекалено бавно!). Един младеж (Или по- скоро Аполон?) вървеше (Все едно цяла Добричка област му бе наследство!) по улицата (Защо Николай Ангелов не е Бойко Борисов, та да запълни всички дупки?), по средата на която спеше рижо куче (Такъв мързел няма никъде другаде по Земята!). Той му намига (О, намигни и на мен, и на мен!) и си заминава (Недей, моля те, недей!). Едно момиче (О, аз съм много по- красива от тази кифла!) го гледа лигаво (Спри да го зяпаш, той е мой!). С цялото си нахалство (Как смееш???) то отива при кучето (Ухапи я, ухапи я!), дава му дава пържола (А африканчетата умират от глад!) и го води на сянка (Кооокло популистка загриженост…). Точно му каза, че е най- доброто на света (То сякаш я разбра :D), телефона й звънна. И кифлата (Оф, много ме дразни тая вече) започна да обсъжда младежа (О, колко красив бе той) и това, че той бе без тениска (Все едно той някога ще й обърне внимание…).

35. От времето на кралица Мария

Това лято румънската кралица отново прекарва почивката си в своето „Тихото гнездо” в Балчик. Въпреки високите температури, тя непрестанно се разхожда из криволичещите каменни алеи и се наслаждава на красотата на малкия си цветен рай.
Всеки ден по време на своята разходка тя даваше по нещо специално за ядене на кучето Бъх, чийто собственик бе цялата свита на царската особа. Веднъж обаче щом се приближи до мястото, където Бъх винаги спеше, тя забеляза една от своите верни прислужнички, Анна, скрита зад едно дърво. Секунда преди Мария да я извика при себе си и да я попита какво става, по улицата мина един атлетичен български левент с ослепително руси коси. Той работеше като общ работник в градината с помощта на ходатайството на баща си, стар рибар, който бе спасил принцеса Илиана при една от морските бури. Макар и на преклонна възраст, Мария не можеше да не забалежи чара на младото момче. То покорно се поклони пред нейно величество, намигна пътьом на Бъх и изчезна зад вила „Арка”.
Прислужничката, която не бе забелязала присъствието на кралицата, отиде до кучето и го подмами с пържола на сянка. Сърцето на Мария се умили заради загрижеността на момичето и веднага се прибра в покоите си. Вечерта тя нареди Анна да дойде при нея, където двете обсъдиха надълго и нашироко голия торс на момчето. Кралицата се съгласи да помогне на момичето да се събере с Ванката въпреки хилядите пречки за тяхното щастливо бъдеще.

36. Ако Крайовската спогодба не беше подписана

Балчик е един от центровете на румънската култура. В него се намира лятната резиденция на всеизвестната ни Regina Maria – място, което всеки истински румънец трябва да посети. През 1955г. големият румънец Dakius Jordanescu възроди нейната градина, опропастена от българите, и я превърна в едно от най- прекрасните кътчета в огромната румънска земя.
Това лято е много по- горещо от останалите, но неуборимият румънски дух не се спира пред нищо в желанието си да си почине при бреговете на Marina Niagra. Ето, типичният рус румънец със сини очи, атлетично тяло и татуиран гръб минава с бира в ръка, устремил се към морските вълни. Наблюдава го типичната тъмнокоса румънка на име Анна, която поради патриархалното си румънско възпитание не смее да направи първата крачка, макар да знае, че това е румънецът на живота й. Свързващата брънка между тях е типичното румънско рижаво куче – той му намига, докато минава, след това тя храни четирикракото румънско животинче с пържола и му изплаква любовната си болка. Няма рани, които румънското лято да не изцели, и след дълъг телефонен разговор с най- добрата си приятелка от Мангалия, Анна получава благословия от бог Romanesku. Скоро двамата щастливи румънци се женят и заживяват щастливо заедно.

Viva la Imperia Romania!

37. С турцизми

Бююк толик… Гьозел ботаническа градин Балчик. Бир бей върви по сукака. Бир кадъна го зяпа без той да има хабер. Чоджука намига на портакал кьопек, който си спи на кълдъръма. Когато той се скрива, гьозел кадъна дава на кьопека бююк шиш кебап и му казва „Чок добър кьопек”. После по телефон разказва на аркадаш за неговия дибидюс гол мускулест торс.

38. Удивено

УАУУУУ!!! Много е хубава тая градина бе! Никога не съм си представял, че в тази жега ще имам сили 3 часа да гледам някакви си китки, ама това е чудо просто някакво! Трябва и ти да отидеш до Балчик и да видиш тази красота, друга такава няма, повярвай ми!
А като излизахме, капнали вече, видяхме едно спящо куче, което беше направо като умряло! Едва се забелязва как диша, отгоре на всичкото се пльоснало по средата на улицата, точно на най- голямото слънце, и спи!!! Спирам се аз и гледам, и се чудя, как е възможно това, и минава едно момче, доста якичко така, ходи все едно държи МОЛ- а на Стамболийски и си развява русата коса все едно е кифла. И тоя, направо не знам дали ще ми повярваш, като минава покрай кучето, му намига! Стоя аз и се кьоря и се чудя, и тогава една хубавичка така девойка излезе отнякъде, отиде до кучето, почна да му говори, разбираш ли, да му говори! Обясняваше му колко добро куче е, и освен това му даде пъжола, смятай, даде пържола на бездомно псе! И го накара да отиде да си легне на сянка, разбираш ли, беше загрижена да не слънчаса!!! Бездомното куче да не слънчаса!
Едва успях да си отлепя краката от асфалта и направих още една крачка към изхода, когато чух същата тотално изчаткала мацка да говори по телефонаи да обсъжда най- нагло, по- зле даже и от мъж, как тоя, дето мина бил без тениска!!! Боже, на коя планета съм живял до сега???!!!

39. Колебливо

Абе преди доста време беше… Не съм сигурна дали беше миналия месец или миналото лято, абе лятно време беше… Ходихме в една градина, не помня вече къде точно беше, не беше лошо там… Та тогава се случи нещо странно, не си спомням съвсем точно… За малко щях да се спъна в нещо на пътя… Май беше живо, май не беше… Май беше кафеникаво- червеникаво- оранженикаво… Това, което си спомням съвсем точно е, че имаше един страхотен млад мъж с божествено тяло! Имаше и прекрасна коса, но не мога да си спомня дали беше черна, или кафява, или руса… Зелена?
Имаше и момиче, което го зяпаше… Много сериозно го зяпаше… Нямам никакъв спомен за нея, сигурно е била смотана… О, да, тя хранеше куче… Май имам нужда от таблетки с Гинко Билоба, сериозно!
Гореше си с кучето, да, да, говореше му! Това беше странното всъщност! И мъжа намигна на кучето! За това се смяхме много! После подслушвахме един телефонен разговор, който също беше много смешен, обаче си нямам и идея за какво беше…

40. Одушевено

Една тениска се разхождаше в една здрава мъжка ръка и се наслаждаваше на прекрасните огромни палми в Ботаническата градина в Балчик. Беше й доста топло, но заради 100% си памукова същност и любимия си омекотител с мирис на пролет, тя бе изключително свежа, щастлива и радостна. Дори по пътя си към морето намигна на любимото си бездомно куче и леко се набръчка при мисълта, че едно хубаво момиче я наблюдаваше иззад едно дърво и си мечтаеше да докосне възхитително меката й материя. После се заслуша как момичето радостно я заобсъжда по телефона, сви се на кълбо и замечта за един прекрасен свят, в който тениските бяха отвоювали света от хората и ги бяха превърнали в роби.

41. Рецензия

На пръв поглед това е типичен нискобюджетен филм за една любовна история. В него обаче няма нищо тривиално.
Действието ще Ви отнесе в крайморско градче в Североизточна България и ще Ви даде уникалната възможност да се насладите на прекрасни пейзажи с разнообразни цветни гледки. На фона на спокойната природа се разгарят диви летни страсти между една обикновена девойка и свалячът с най- голям процент успеваемост на плажа. Няма дама, която да не въздъхне при вида на актьора Х, неговата разпиляна от вятъра коса и една секси татуировка на едно специално място… Всеки би си помислил, че таргет групата на филма е главно женската аудитория, но множеството комични ситуации и неочакваните обрати завладяват и силния пол.
Елементът, който разчупва всички стереотипи, е образът на бездомното куче, което отнася една- две пържоли, няколко любовни излеяния и едно примамливо намигване. Умната му рижава физиономия и множеството забавни телефонни обсъждания грабват сърцето на всеки.
Разбира се, творбата завърша неочаквано. Как точно ще разберете само ако 2 часа се отдадете на 100% удоволствие.

42. Високопарно

Слънцето разцъфваше в небето като огрома жълта роза с пърхащи от вятъра венчелистчета. Насред една райска градна, изпъстрена с най- ранообразни цветове и ухания, едно момиче мечаеше за своя възлюбен. И ето, той минава по алеята, под лозницата, отпупана с натежали гроздове. Неговите коси имат техния кехлибарен цвят, походката му е лека, царствена и радост за женското око. Той жестоко и високомерно не обръща и капчица внимание на прекрасната девойка, чиито къдрици образуваха тъмен ореол около божественото й лице. Вместо това той намига на блаженно спящо куче с козина на лъв и мъдра физиономия като на древен философ. Това, разбира се, не смущава неговата величествена ленност. Мъжът отминава, а разбитото сърце на момичето кърви неспирно. Тя намира божествената духовна сила да нахрани кучето с амброзия, да стопли цялото му същество с блага дума и да го спаси от пронозващо жарките лъчи , идващи от небосклона. Именно в този миг нейният мобилен апарат звъни и тя изплаква своята душевна болка на най- близката до нея душа в света. Нищо не може да се сравни с агонията, която й е донесла гледката на неговите изваяни гръдни мускули.

43. Разпит

– С очите си ли видяхте всичко, което се случи?
– Да, ядях кифла на не повече от 20 м. от мястото, където се разиграха събитията. Беше много горещо и си почивах на сянка.
– Кога се случи всичко това?
– По обяд на 31.07.
– Къде точно бяхте?
– Стоях на първата пейка след входа на Ботаническата градина в Балчик.
– Къде беше кучето?
– То спеше по средата на улицата. Много ясно си спомням, защото за малко не се спънах в него, докато вървях към пейката.
– Къде беше момичето?
– Тя стоеше на съседната пейка и въздишаше по един младеж. Той просто мина по улицата. Не беше нищо особено, според мен.
– Как изглеждаха?
– Ами… Тя имаше тъмна коса, нормална фигура и още малко и щяха да й потекат лигите по него. Той беше сравнително нисичък, русоляв, с татуировка на гърба… Не беше особено атлетичен, но ходеше много надуто. Дори намигна на спящото куче от гъзария. То, кучето, беше с кафеникафо- оранжева козина, ако съм забравил да спомена.
– Какво стана, когато момчето отмина?
– Ами момичето скокна от пейката, извади от някъде една доста тлъстичка пържола и с нея примами кучето на сянка, после му я даде. Реших, че е луда, защото не само нахрани с пържола някакъв си пумиар, но и му говореше… Хахахахаха… Викаше му: „Най- доброто куче, най доброто….”
– Случи ли се нещо след това?
– Ами телефона й звънна, тя се откъсна от кучето и започна да бърбори, явно с някоя друга луда кифла. Обсъждаха това, че онзи бил без тениска. Явно и двете много са лапнали по него…

44. Наобратно

Щерег нетел нед. Атаксечинатоб анидарг в кичлаБ. Ечук с аважир анизок ипс оп атадерс ан атацилу. Ечмом със недерс тсър, асур асок и аквориутат ан абръг аваним оп атацилу, арипс ес од отечук, агимс ум и аважлъдорп. Осоконмът ечимом иотс ан онтсевзи еиняотсзар и ог авадюлбан с мидив серетни. Делс отак отечмом аванимто, ят авито ад отечук, авмамирп ог с аложръп ан акняс и ум авзак, еч е йан- оторбод ан атевс. тънофелет й инъвз и ят авчопаз ад аджъсбо онавунлъвзар оп анофелет укот- ощ яиланимто жедалм със яовс аклетяирп. Анвонсо амат ан ровогзар е аткаф, еч е либ зеб аксинет.

45. С имена

Един ден греенето на звездата Слънце беше доста силно и на планетата Земя това се усещаше. В архитектурно- парков комплекс „Двореца”, наричан също „Тихото гнездо”, който се намира между Балчик и Албена. Иван, по- известен като Ванката, вървеше важно по улицата и намигна на кучето Бъхльо. То имаше оранжева козина и в настоящия момент спеше преспокойно точно в средата на улицата. Ани, наричана също Анчо, го гледаше от една пейка с тайната надежда някой ден Ванката да я забележи и да отвърне на чувствата й. Когато той отмина, тя отиде до Бъхльо, наричан още Бълхата и Бъх, и му даде пържолата, оставена сутринта за него от Галка. Разбира се, Ани го накара да отиде на сянка, защото много се притесняваше да не слънчаса, както се бе случило с другото бездомно куче на комплекса, Жужка. Точно когато му каза, че енай- доброто куче, Криси й звънна по телефона. Ани заобяснява как Ванката е бил гол до кръста и колко секси е неговата татуировка под лъчите на слънето. Криси пък изрази съжаление, че Пешо, братът на Ванката, не дори наполовина толкова хубав.

46. Като от книга на Тери Пратчет

Желанието на командир Ваймс от Градската сража в Анкх Морпорк да се отърве от Керът поне за седмица надделя над нежеланието на ефрейтора да си вземе отпуск и да отиде на почивка. И така, след като написа дълго няколко листа писмо на родителите си и на Минти, Керът стегна куфарите и тръгна към Балчик, малко петънце на картата на Уравновесяващия континент.
След 3 дни, прекарани в препрочитане на закона на Анкх Морпорк и тъга по службата, най- примерният стражник на всички времена реши да се разходи из намиращата се наблизо огромна градина със странни цветя. Въпреки най- добрите си намерения, който трябваше да остави току- що лъснатия си мундир в стаята и да тръгне гол до кръста [1]. Още на входа той забеляза оранжево бездомно куче, което съвсем спокойно си спеше по средата на улицата. Разтърсен до кухата вътрешност на костите си, той се опита да отстрани безуспешно нарушителя от платното, но успя само да привлече няколко хиляди странни погледа, една- две псувни и един ритник. Кучето, разбира се, не реагира. Стражникът тръгна да търси подкрепа от местните си колеги, дълбоко убеден, че в отпуск или не, не бива да си затваря очите пред нарушенията на алинея 5 от Гражданския кодекс.
Той въобще не забеляза начинаещата вещица Ани, която го наблюдаваше иззад една палма и горко въздишаше. Непоносимата жега катализираше възникналото у нея хормонално химическо привличане към нищо неподозиращия Керът. След сцената с кучето, тя реши да си намери повод да се срещне с него, затова нахрани на сянка бедната животинка с наденичка, купена от местната версия на Дилбър Сам- Си- Презязвам- Гърлото, и се опита с мили думи да й обясни, че ще получи още храна, ако й съдейства за завладяването на мускулестата фигура на стражника. Щом не получи отговор, тя се свърза по телепатия със своята най- добра посестрима в занаята, за да побъбрят малко за формите на Керът и начините да вкарат в главата му малко по- различни неща от Минти и Гражданския кодекс на Анкх Морпорк.

[1] Първоначално капитан Ваймс се бе опитал да обясни на Керът някoи основи на туристическото поведение, но при неуспеха си ги написа, ламинира, подписа и подпечата, после ги завря под носа на стражника и му изкрещя, че ако не ги спазва, ще бъде уволнен. Въпреки това сърцето на ефрейтора кървеше всеки ден, когато заради нарежданията на Ваймс трябваше да пие по 5 бири на плажа и да зяпа полуголите момичета.

47. Главоблъсканица

Лорещ летен бен. Дотаническата врадина г Калчик. Буче р сижава созина кпи со предата уа плицата. Сомче мъс рреден съст, куса роса т иатуировка га нърба пинава мо слицата, упира де со сучето, кмига иу м тродължава. пъмнокосо сомиче мтои иа нзвестно иазстояние р но габлюдава в сидим снтерес. илед мато комчето ттминава, оя дтива оа пучето, кримамва со г нържола па иянка с ку мазва, ее ч дай- ноброто са нвета. Йелефонът т ивъни з зя тапочва оа дбсъжда тазвълнувано року- оо щтминалия сладеж мъс пвоя сриятелка. Тсновна оема па назговор ф еакта, ее ч тил тез бениска.

48. На развален български

Аз ходи в много хубав градина Балчик. Било много горещо и аз много уморено. Видял много цветя и големи палми и едно куче. Кучето било оранжев и спяло много дълбоко – аз насъпил и то не усетил. След това един момче русо минал и си таковал око на кучето. То си спяло и момчето заминал. Обаче едно момиче гледал отстрани момче и въздишал много. Явно момиче влюбен. После момиче, не знам защо, даде на куче пържола. Аз се сетил, че съм гладен и щял да тръгва, но се чул момиче да говори на куче и пак се спрял. Казвал „Добро куче, добро куче”. После телефон звънял и момиче почнало да говори на някой за момче, че бил гол и че имал татуировка на гръб. Аз заминал да яде и чудил се дали на тая й е добре глава.

49. Само с прости изречения

Денят е горещ. Градината има цветя. Градината е красива. Кучето спи. То е на улицата. Кучето е оранжево. Момче минава наперено. То е русо. То не е високо. То има татуировка. Тя е на гърба. Момиче го гледа. То е тъмнокосо. То стои отстрани. То го харесва.Момчето отминава. Момичето храни кучето. Кучето яде пържола. То е най- доброто. Телефон звъни. Момичето говори. Бъбри с приятелка. Говорят за момчето.

50. Медицинско

Горещ летен ден със слънчеви изригвания, причиняващи мигрена. Едно куче с едва различими жизнени показатели спи на слънце. Минава момче, причинило няколко леки и един тежък сърдечен удар това лято. Намига чаровно на кучето и изчезва, все едно заради повишеното слънцегреене опасността от рак на кожата при него не се е повишила. Момиче с тежка аритмия го наблюдава и напряга прекомерно мозъчните си клетки, като ги изпълва с непостижими фантазии. После лекомислемо дава на кучето месен продукт, който ще запуши няколко хиляди артерии, и утешава своите и неговите сериозни рани като му говори. После провежда телефонен разговор, чиито излъчвания спомагат за скорошни посещения при специалист. Менталната криза е преодоляна след дълго обсъждане на изложените на пряка слънчева светлина части на младежа, но физическата опасност надвисва все по- сериозно.

51. Сложнодумно

Високотемпературно слънценажежено средночастие на денонощието. Близконамиращ се до Балчик широкомащабен архитектурно – парков комплекс. Рижавоокосмено кучеизглеждащо животно разльоканопохъркващо почива на асфалтната повърхност. Нахаканонадменен голоторсов сърцеразбивач предизвиква жалейновъздъхващо внимание у близкостояща гарвановочернокоса анонимна своя свещенопоклонничка като извършва небрежносексапилно клепачосваляне посоконасочено към кучето. Тя мъкодавещо в опит на татуировкозабравне спасява четириногото от слънцестоенето, а то храноприема и гледа възхитителноблагодарствено. Телефонносвързано тя дългообяснително обсъжда необлечеността и русокосото му великолепие.

52. Кулинарно

В апетитната перла на Северното черноморе Балчик се намира най- сладката черешка измежду 100- те национални исторически обекта. На хрупкаво препечения от интензивното греене асфалт едно куче спеше все едно току- що бе преяло. Един сочен младеж се е запътил към ресторант „Корона” за голяма пица с голяма бира. Той намига на спящото куче, а едно момиче го зяпа все едно след него се вият огромни валма апетитни миризми. Вместо да се втурне към него и да го схруска, тя набързо репресира чувствата си и въпреки че се чувства като плънка в пълнена пиперка, намира сили да нахрани кучето. Тя му дава добре препечена пържола, кисната 3 часа в ароматен сос, и примамливо му говори колко добро куче е. После с помощта на телефона тя живописно предтсавя неповторимата привлекателност на захарния принц на своите мечти, който е по- сладък от торта, но й донася страдание, по- люто от черен пипер.

53. Селско

Толкова е ‘убаво, че тази година имаше голяма реколта и успяхме да спестим за почивка! И ей на нá, чак у Балчик, на другия край на България! Ойдохме да видим голямата градина с китките на румънската кралица, дето кой ли знае защо дошла чак у България да си строи вила. Само да не беше толкова жежко времето…
Точно след като на обраха по 10 лева за вход (с парите, дето ги дадох за мене, жената и децата, можехме да си купим едно агне и да ядем 2 дена), едвам не се спънах у един уличен пес, дето си спеше по средата на улицата! Ядосах му са, ритнах го, пък то онуй не помръдва… Тамън тръгнахме, и гледаме един младеж, много наперен и наконтен, с много мазна коса и мирише много на някакъв скъп сапун. Той си ни подмина нас, ама се спря до кучето, намигна му и си продължи по пътя. Толкоз смешно ми стана! Ей, у големия град има всякакви луди!
И отивам да са накарам на жената, че оскуба половината китки от градината, че да може да ги хване в двора, и виждам една мома да храни кучето с пържола. Плеснах се у челото от изненада, гледам, гледам, и не мога да повярвам… Само да имаше батерии у фотоапарата, щях да го църкна това и да го пратя у БТВ- то, че да стана известин. Тогава чувам, че момата и му говори: „Най- доброто куче, най- доброто”… Почвам да се моля на Господ да се преродя бездомно куче, че ми е писнало от теглила… Тогава нещо почва за звъни, после спира, и момата почва вече сама да си говори колко ‘убаво е било момчето, дето току- що мина! Опитах се да кажа на жената да кажем на някой, че момичето не е добре, ама тя ме завлече при другите китки…

54. От провинция София
Брато, нема да поверваш к’во стана ‘неска! Нали сме на почивка, знайш, и одим ний у Ботаническа в Балчик… Да беше до мене, никога нямаше да ида, ама оная мойта, нали я знайш, кат’ почна да настоява…
И тъй, тътрим са ний в най- голямата жега, мозъка ми са свари, брато, кихаме по 10 лв. на човек за вход (и то не за кино, да кайш, ми да гледаме китки). И точно кат’ влезих, брато, един мазен пумиар са разплул по сридата на улицата, и спи… Ей, такъв ритник щях да му играя, ‘ма нали съм с оная, не мога… И минава някакъв пернишки газар, гнусно русо конте, ама много зле ти казвам, върви като насран, и толкоз се презвася вече, че намиган кучето, брат… Изхилих се аз здраво, кат’ пич, поглеждам на другата страна, и гледам няк’ва селянка да го зяпа, разбираш ли… Все едно баба ми пред иконата на свети Петър!
Мнооого зле, брат! Направо си помислих, че тая не може да се изложи повече, и тя взе, че измъкна от някъде една пържола и отиде я даде на псето! И го накара да иде на сянка, чи като почна и да му говори! Направо почнах да се питам как може да съм се заврял в тая дука при тея лудите, брато! Добре, че телефона й звънна, иначе можеше и да го изчишка собственоръчно! Ама то вместо по- добре, по- зле стана, ‘щото селянката почна да обсъжда, сигурно с някоя друго утрепана патка, колко хубав бил оня мизерник, дето мина, чи каква татуировка имал и някакви такива… Добре, че се махнах колкото се може по- скоро, че иначе кой знае к’во щях да видя и да чуя, брато!

55. Академично

Настоящият социален експеримент се състоя в Ботаническата градина в Балчик. Основна цел на проекта бе да се проследят социалните междувидови и междуполови взаимоотношения, и по- специално гореспоменатите по време на летния сезон.
При дългоочакваните от нашия академичен екип температури от порядъка на 41- 42 градуса, успяхме да запишем изключително интересна показателна случка.
Индивид от мъжки пол със среден ръст, с два рецесивни алела в генетичната двойка, определяща цвета на косата, притежател на добре видима татуировка на гърба, бе забелязан да върви по улицата. Въз основа на гримасата и походката му бихме могли да заключим, че има високо самочувствие. Най- верояно поради това той демонстративно намигна на видимо спящо куче, което се намира по средата на улицата, принадлежи към мъжки пол и има оранжева козина. Няма признаци да е целенасочено стопанисвано.
Всички движения на мъжкия индивид биват проследени от женски индивид с два доминантни алела в генетичната двойка, определящ цвета на косата, която преднамерено иска да остане незабелязана от субекта, който е обект на нейното наблюдение. По мимиките, жестовете и издаваните от нея звуци можем да заключим, че съществува определено привличане, което бива изпитвано от нея към индивида от мъжки пол.
След това тя отива при животното от кушешки произход, примамва го на сянка с месен готвен продукт, принципно предназначен за хора, може би поради загриженост, и го оставя да изяде гореспоменатия продукт, може би поради съчувствие. Поради неустановени от нас причини му казва „Добро куче, добро куче!”. Нуждаем се от допълнителни 10 милиона лева за допълнителни проучвания, за да можем да определим със сигурност характера на тези взаимоотношения.
Мобилният телефон на индивида от женски пол звъни и тя провежда разговор, предполагаемо с друг индивид от същия пол. Темата на разговора е преминалият по улицата индивид от мъжки пол, или ако трябва да бъдем точни, липсата на дрехи върху определени части от неговото тяло. Положителната конотативна натовареност на лексиката и използваните междуметия, жестове и мимики предполагат повишена емоционалност, дължаща се най- вероятно на обсъждания обект.
Въз основа на проведените досега проучвания можем да заключим, че социалните междувидови и междуполови взаимоотношения по време на екстремно високи температури през лятото са изключително комплицирани.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: