Home > Галка, Парченце от мен > Love is all around

Love is all around

снимка: Личен архив

Внимание: Текстът по- долу е мегаемоционално натоварен и турбосубективен! Четете на своя отговорност!

„I have all this love to give and no place to put it.”

И аз, и хиляди изгубени души из целия свят. А в същото време хората страдат от хроничен недостиг на любов. Не че я няма – има я в огромни количества. Просто всеки я е скътал в прашлясал шкаф някъде из сърцето или съзнанието си и скъпернически не иска да я сподели с никого. Тя си стои там, мизерна, нещастна и сджвъкана като собствениците си.

Не само глупаво, ами и крайно непрактично!

Можем гордо да се поздравим за победата във вековната битка сами да си усложняваме живота до степен, в която спира да ни бъде интересно и забавно и става просто тъпо.

Може би винаги си е било така, но не съм живяла някога, за да знам. Но виждам какво е днес – никой не иска да си признае, че иска и може да обича. Да се влюбиш е по- срамно и по- опасно от това да хванеш сифилис. Обществено прието е само да мрънкаш, че всички от противоположния пол за нищо не стават, и да посочваш педантично грешките във връзките на неприсъстващите, които те карат да не вярваш вече в любовта.

На кого му е притрябвало да вярва в нещо, което така или иначе се случва непрекъснато? Още повече, то е адски хубаво, естествено, енергизиращо и усмихващо.

Но ние заядливо гледаме към лошите страни на нещата, забравяме как се правят компромиси и превръщаме удушената любов в драма, депресия, пиене или нова прическа.

Ако си помислите, че всичките тези бръщолевеници важат само за жените, се лъжете много. Няма същество на земята, което да не иска да бъде обичано, и това не зависи нито от пол, нито от образование, нито от каквото и да е друго. Инстинктите от времето на първото многоклетъчно си искат своето и пържат мозъка ни на бавен огън.

На което ние еволюирало отговаряме с желанието да контролираме всичко. Ужасяваме се от мисълта, че може да бъдем наранени, робуваме на предрасъдъци и ни пука най- много кой какво на кого е казал по наш адрес. Слушаме песните и четем книгите за силната, завладяваща, непобедима любов, но е нереалистично дори да мечтаем за нея.

Защото ни е страх, защото не ни се занимава, защото твърдоглаво не искаме да се променим… Всеки може лесно да допълни списъка.

Надявам се няма нужда да припомням старото клише, нищо не идва даром. Ей така от небето пада само дъжд, а той не те топли в дългите самотни нощи.

Dear people all over the world, we need to change. Seriously.

P.S. За всички, които ме познават, и в момента си мислят “WTFFFFF?”:
Аз, GalkatheGreat, с напълно чисто и ясно съзнание заявявам, че по времето на писането на настоящия текст не бях под въздействието на алкохол, опиати или силни лекарства. Не бях споделено или несподелено влюбена, хормонално дисбалансирана, депресирана или прижяваща силна емоционална или физическа травма. Всичко около мен е абсолютно същото, каквото беше и вчера, просто в главата ми завърши дълъг процес на осъзнаване колко много глупави, наивни и детински неща съм мислила до сега, и колко много хора продължават да мислят така.

Advertisements
  1. March 24, 2012 at 3:18 pm

    за съжаление много от ценностите се промениха в последните години, хората станаха по самостоятелни, както и мажете така и жените, не обичат да споделят, неискат да се съобразвават един с друг

  2. March 30, 2012 at 4:47 pm

    Right from this article begin to read this blog. Plus a subscriber:D

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: