Home > Галка, Места и хора, Парченце от мен > И аз протестирах – 11.02.2012г.

И аз протестирах – 11.02.2012г.

– Абе, к’во станà, да не се счупѝ рейса?

Слизащите си разменяме усмивки. Автобусът продължава по пътя – допреди малко претъпкан, а сега само с 5-6 човека. Няколко души се отцепват, но останалите продължаваме на тумба през подлеза на НДК. Всички вървим бързо, гледаме си нервно часовниците и се ядосваме, че сутринта сме си казали „Само още пет минутки…”. Вече минава 11:15 и ако изпуснем шествието, ще бъде адски тъпо.

Но пристигаме точно навреме. Хората се пръскат из тълпата в търсене на приятели и познати. Хората са навсякъде, на малки или по- големи групи. Дошли са да покажат на управляващите от България и Европа, че са против A.C.T.A. да влезе в сила. Мяркат се няколко маски, но повечето са с открили лица.

Русокосо момче посреща две момичета и започва да им говори разпалено, все едно посреща гости:

– Толкова е хубаво, че дойдохте! Запознайте се с братовчед ми, и него аз го доведох! След малко ще дойде и по- големия ми братовчед и като се съберем ще ви разкажа всичко за A.C.T.A., снощи четох…

И без да се усети, не дочаква големия братовчед, а се превръща в малко слънце, което разпръсква информация навсякъде. Нагорещени слънца като него има в почти всяка от групичките наоколо, а другите го слушат внимателно и кимат. Някои вече са приключили с обсъждането на документа и обсъждат хиляди други неща. От време- навреме се промъкват мили думи по адрес на някой, който е обещал да дойде, но се е скатал в последния момент.

Присъединявам се към колоната, която тръгва по Витошка. Напред се вижда огромно море от хора, веят се плакати и знамена, чуват се силни викове.

– Пич, това е точно като последната битка от Властелина! Виж какво е яко! – опитва се да шепне фентъзи фен, но буботещият му глас запознава всички със сравнението.

Пичът се съгласява ентусиазирано и двамата започват да пристъпват малко по- изправено и по- мъжествено, все едно са на истинска битка. Устремлението им трае около 30 секунди, защото единия придърпва другия и му казва: „Дай да минем по- назад, нали си спомняш тези в първите редици как ги намляха…”

Но те нямат причина да се притесняват, защото сме доста далеч от началото на шествието. Минавам отстрани и се повдигам на пръсти, за да видя, че и назад има много хора – краят им не се вижда. Минаваме по тесните пътечки от двете страни на строежа на метростанция, а полицаите започват да стават все повече. Опитват се да гледат лошо, защото са на работа, но от време- навреме се усмихват.

Минувачите се спират да ни зяпат и ни се радват, все едно сме ученическо шествие за 24- ти май, изпъстрено с балони. Повечето сме на видима възраст между 20 и 25, но има и по- големи. Някои са се постарали да изглеждат по- страховито като са си облекли по нещо с черепест десен. Мяркат се хора с кучета и бебешки колички, а едно момче си е сложило противогаз. Тийнейджърите са малко неспокойни, сигурно заради липсата на опит. Пушат си без да се притесняват, но за сметка на това коментират дали трябва да си изключат телефоните на такова събитие.

Никой друг не е пред подобна етична дилема и всички възможни технически джаджи се използват максимално. Чуват се откъси от телефонни разговори, в които се разказва колко е готино на протеста, нищо, че е малко студено. Отвсякъде цъкат фотоапарати и записват камери – големи и малки, черни и цветни, повече или по- малко лъскави. Информационните слънца се хвалят помежду си по колко хора са зарибили и кроят планове как да разпространят още повече идеята.

Виковете „И преди, и сега, интернет е свобода” и „Не на A.C.T.A.” стават все по- силни и настървени. Стигаме до пълния площад пред Народното събрание. Хората наистина са адски много. Надявам се да са достатъчно, за да има значение. Усещам приятното чувство, което ми е трудно да опиша – едно такова гражданско,борбено, отговорно. Радвам се, че на достатъчно хора им пука и че съм станала част от официалната защита на важна кауза – свободата. И го правят по интелигентен начин, без прояви на агресия.

Жандармеристи с щитове са се подредили в права линия пред сградата. Пред паметника отсреща се подрежда плътна редица от хора с плакати в ръце. Полицаите мълчат и се опитват да всяват колкото се може повече респект, вече няма и следа от усмивките по- рано. Плакатаджиите си бърборят кой колко време е рисувал и колко по- готина идея има за плакат за следващия път. Уговарят се за печатане на листовки, разменят си координати и гордо гледат морето от протестиращи. Днес са намерили няколко хиляди потенциални приятели – факт, който заслужава усмивка.

Хората викат и подскачат. След половин час студът започва да се усеща, но тълпата си остава значителна. Някои държат в ръка бири, други си подават бутилки с ром или домашно вино, трети периодично отпиват от флашки, които после скътват във вътрешните си джобове. Репортери обикалят и превръщат обикновени хора в истински звезди. Историите за предишните протести и псувните за студа са се изчерпали. Хората започват да се чудят дали някой ще обърне внимание на протеста.

– Представете си сега Бойко Борисов да излезе и да каже: „Извинявайте, много съм тъп. Щом не искате A.C.T.A., лично ще се заема да я спра!” – мечтае си на глас едно момче и избухва в смях заедно с компанията си.

Със сигурност би било яко, обаче министър- председателят не е на работа в събота. Всъщност никой от правителството не е в Народното събрание. Оглеждам се настойчиво за представителите на техните медии, но не успявам да ги видя. Дано причината да е, че съм висока само 1.60. Надявам се властта да не се направи на ударена и да си поръча медийно мълчание, въпреки че вече са го е правила без угризения.

Малко по малко въпросът „Абе, после къде ще ходим да пием?” става водещ и хората постепенно се разотиват. Протестът посвоему си продължава – първо по масите в кръчмите, после в коментарите под качените снимки в интернет и с написаното в блоговете.

И няма намерение да отшуми току- така.

Ако случайно все още не сте се запознали със съдържанието и значението на A.C.T.A., можете да изгледате клипчето по- долу и да прочетете тук аргументи „за” и „против”.

Advertisements
  1. February 22, 2012 at 8:24 pm

    Бойко направи страхотен PR с АСТА, много добре я изигра тая работа

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: