Home > Галка, Парченце от мен > Една вафла Galka

Една вафла Galka

Дългогодишната традиция повелява в последния ден на декември всеки да направи своята равносметка за изминалата година и да се напие.

Не обичам празниците и традициите, но ще използвам повода да направя няколко извода за себе си. Все пак пиенето ми се размина и трябва да уплътня времето с нещо.

През 2011 година бях груба, лакома, егоистична и страхлива. Изрекох тон и половина лъжи. Волно или неволно, ударих хиляди вербални плесници. Подигравах се на неща и хора, които не го заслужаваха. Дори не се и опитах да успокоя близките ми хора, когато имаха нужда от мен. Можех да помогна, но не го направих, можех да дам втори шанс, но извърнах горделиво вирнатия си нос. В много моменти се държах адски тъпо. Можех да бъда добър човек, но реших, че това не е достатъчно гъзе. Хриничното черногледство ме направи по- цинична от пропаднал стар пияница и ме накара да се излюя в лицето на надеждата.

Бях горда, честолюбива, наблагодарна, лицемерна и адски мързелива. Нито учих старателно, нито работих усърдно, от време на време въобще забравях да мисля. Предпочетох да чуя само похвалите, вместо да си взема бележка от критиките. Мрънках безкрайно дълго и скучно. Не свърших и половината от това, което можех и трябваше да свърша. Пилях пари и враме, които не ми принадлежаха. Знаех как е най- правилно да постъпя, но не го правех, защото не ми изнасяше. После замазвах всичко с едно голо, мизерно и неискренно „извинявай”. Лигавих се, все едно съм 12 годишна пикла. Опитах се да бъда щастлива, опитах да бъда и нещастна, за да открия, че при мен между двете няма кой знае каква разлика.

Плъзгах се по течението, защото така е по- лесно. Обикновено хората си намират хиляди причини вината за техните недостатъци да бъде на някой друг. На мен ми омръзна да слушам как всички се опитват да си измият ръцете и да излязат по- чисти от детска сълза. За лошите ми черти не са виновни нито дъжда, нито кризата, нито неверните приятели, нито несправедливата съдба. Виновна съм си аз и няма смисъл да гъделичкам съзнанието си с лъжи, че това не е така.

Не си струва и да се гордея, че се осмелих да си го призная. Време беше. И въпреки че идеята за новогодишни пожелания ми се струва много тъпа, ще спазя и тази традиция. Ще пожелая на тези около мен една по- добра Галка, променена, защото вие наистина не заслужавате да ме търпите в този ми вид. Пратката може да се забави (единствено и само по вина на Български пощи, разбира се), но ще пристигне.

Обещавам.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: