Money Trouble

Никак не обичам да смятам. Още по- малко обичам да смятам пари. Още по- малко обичам да смятам пари, когато те са по- малко, отколкото ми се иска.

Но винаги ги правя – в началото на месеца си правя простичка сметка за кое колко ще похарча. Оформям табличката много красиво и подредено, все едно ще я приема Народното събрание. Слагам си финансови буфери, планирам нещичко за неочаквани разходи, правя си графа с приоритети и си определям някоя лигавщина за награда, ако всичко се изпълни.

И така вече четвърта година нито един път не ми излизат сметките. Може би е вроден талант, може би е липсата на всякакво икономическо мислене. Поне имам достатъчно инат, за да продължа да си правя красиви таблички и да се надявам този път да не прецакам нещата.

На днешното 29- то число от месеца имам пари за билет за кино, малко сухо мартини с две маслинки, половин пране и две парчета пица. И ако си преровя всички джобове, ще се намери достатъчно за дълго кафе с мляко. Мдам, и по- зле е било.

Сигурно ще се попитате защо, по дяволите (или нещо по- нецензурно), ми е да ходя на кино точно сега. Филмът ще го дават и след 3 дни, когато баланса на банковата ми сметка ще бъде доста по- приличен. Мога да кажа само, че ако имах още 5 лева, щях да отида на 3D. А ако имах още 15, щях да ги изпия в някой клуб с яка музика. Защото е тъпо е да си слагам живота на пауза, защото този месец положението с парите не е много розово. Не че не ми се налага, но като имам лукса да избирам, няма за какво да се колебая. И сметките няма да излизат, но ще си остане кефа от похарченото за „глупости”.

Всички се правят на мъдри или много възвишени, когато повтарят, че има много по- важни неща в живота и бла, бла, бла, бла. Да нямаш пари обаче си е гадно – извива ти ръцете по 1 000 параграфа, изгризва ти част от самочувствието, прави те по- несигурен. Шапка свалям на тези, на които не им дреме, че имат само 20 стотинки в джоба. На мен никога не ми се получава. Колкото и не особено добре за мен да звучи, прекалено обичам да имам пари. И да ги харча. И да имам още, и да харча още. И да имам яки неща и това да ме кара да се чувствам яко.

И когато ми излизат криви сметките, се успокоявам с мисълта, че това може да ми е полезно. Защото както всички знаем, shit happens. И понякога е по- добре да имаш студентския опит да доживееш края на месеца на магия, отколкото да се сблъскаш с това на 30 и няколко. Пък и спомените си ги бива…

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: