Home > Анимация, Галка, Парченце от мен > Смърт прекрасна

Смърт прекрасна

Един следобед заебах всичко останало и сложих край на 6-те години, които съм прекарала в неведение. Гледах Corpse Bride на Tim Burton и се влюбих в тъмната, красива, плашеща и очарователна смърт. Онази, която е прекалено прекрасна и унищожителна, за да й устоиш.

Corpse Bride е малкото мрачно братче на филмчетата на Дисни, което те гледа втренчено и има огромни тъмни кръгове под очите. Погледът му те кара да си мислиш, че всяка сряда играе на шах с дяволите в подземното царство. И никога не губи.

Смъртта е деликатна тема, която ужасява много хора. Всички те ме мислят за много странна, когато разберат, че обичам черния цвят, депресарската музика, сцените във филмите, в които драматично умират хора, и още цял куп creepy неща. Като се замисля, аз също се мисля за малко странна, но си се харесвам така. Смъртта не оставя никого безразличен и предпочитам да гледам на нея откъм онази страна, която изкуството е направило красива, вместо да треперя пред ужаса на натурализма.

Не виждам смисъл в това да те е страх толкова от нещо, което така или иначе ще ти се случи. И поне аз не вярвам, че след нея има още нещо, каквото и да е то. Раждаш се, живееш, умираш и толкова. Човешкото въображение е родило куп неща, които да ни предпазят от тази депресираща истина. Те са красиви и интересни, но някоя не звучи достатъчно убедително, за да повярвам в нея. Мисълта, че няма нищо след смъртта, не ми действа демотивиращо или депресиращо. Всеки живот, без значение колко е дълъг, е оставил „собственика” си в нечии спомени и е променил нещо за някого. Живеем чрез нещата, които създаваме, впечатленията и спомените, които оставяме, и реакциите, които предизвикваме. И най- хубавите неща обиновено оставяме несъзнателно или забравяме, което не ги омаловажава.

И нека отново да се върна на Corpse Bride, който явно е достигнал доста надълбоко в съзнанието ми, щом ме накара да се замисля и изпиша горните два абзаца. По време на този така слаб филмов сезон имах нужда от подобна зарибявка. Разминавала съм се с филма на косъм няколко пъти, все едно е трябвало съдбата да ми го поднесе на сребърен поднос в най- точния момент. За да ми припомни, че изкуството може да направи всичко красиво, стига да бъде създадено от човек с вкус и достатъчно усет.

И накрая нека кажа голямо браво на автора на музиката Danny Elfman – все пак колкото и уникално як да е Tim Burton, не може само той да обира лаврите. И поздрав:

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: