Зелено

Напоследък става все по- модерно и по- модерно да си зелен. Като се започне от екологично чистите храни и напитки (които струват майка си и баща си), и се стигне до идеята, че да спиш без дрехи е по- полезно за околната среда. Покрай всичкия шум и мазния популизъм няма как да не ти се прииска да поздравиш звучно всичко, свързано с темата, и продължиш да си живееш както ти душа иска.

Зелените проблеми обаче са тук и всички ги усещаме – със странните номера на времето, удължаващите се лекарски рецепти и увеличаващата се маса боклук. Ясно е само, че трябва да се направи нещо, но всеки има толкова индивидуално мнение по въпроса, че накрая не се прави нищо. А за жалост Земята е обща кочинка, която няма как да пазиш и чистиш самичък.

Не ме е срам да си призная, че обичам „лошите” неща, които човечеството е сътворило – огромните студени сгради от бетон, генномодифицираната царевица, удобните пластмасови опаковки… Дори не мога да предположа колко дълъг е списъка. Стига да има желание, човек може да се разрови и да намери информация, че всичко (да, наистина всичко) е изключително вредно за планетата. На моменти ми се струва, че всичките екологични експерти тайно се опитват да ни объркат колкото се може повече, за да се откажем да се борим за по- чиста околна среда. И все повече се вижда, че колкото повече се дебатира, дискутира, анализира и навира в лицето на хората колко много вредим, толкова повече затъват нещата.

В същото време едни хора успешно жънат пари и популярност като безскрупулно използват загрижеността на хората. Едни си правят положителен PR, други си развиват бизнеса, трети са се вманиачили и избиват комплекси… По едно време ми беше станало много тъпо как се експлоатира всичко, свързано с екологията. Всъщност това се получава само заради тези, които доброволно дават вниманието и парите си. Пък и в крайна сметка все някъде ще ги дадем, защо не за по- зелена и по- чиста планета?

Разбира се, накрая до планетата почти нищо не стига. Порочният кръг е прекалено огромен и силен, за да мога дори да си помисля, че някой ден ще спре да функционира. Понякога обаче забравяме, че няма нужда да си плащаш или да се променяш коренно, за да бъдеш по- зелен. И че малките неща могат да помогнат много, стига да имаме достатъчно постоянство.

Не е голяма философия да си събираш боклука разделно, да не забравяш да загасиш лампата в банята или да засадиш дърво. В крайна сметка всеки може да хвърли вината върху политиците, които са направили атомна централа или да делегира загрижеността си на поредната моделка, която протестира гола срещу изчезването на някой животински вид. Но е по- яко да не си намираш плитки оправдания, а да направиш нещо, колкото и малко да е то.

Защото колкото и клиширано да звучи, Земята наистина заслужава да бъде обичана и пазена. И когато не е, ни връща всичко тъпкано, а колкото и да ни се иска, няма къде да избягаме.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: