Home > Галка, Парченце от мен > Защото не бързам…

Защото не бързам…

Често ми казват, че се туткам прекалено много. И за дребните неща, и за по- големите. Не че не мога и по- скорострелно, просто не искам. Бързането не е яко.

А ми се струва, че прекалено много хора са влюбени в него. То някакси ги прави по- важни от останалите. По хиляда пъти на ден чуваме „Извинявайте, ама аз много бързам…”, все едно тези думи вече не са изхабени от прекомерна употреба. Може някой да умира, може някой да си изтърва сериала, може на някой да не му се виси на дълга опашка. Вече всички бързат по инерция и настървено се карат с другите кой бърза най- много. Сякаш има някакво значение кой ще спечели играта на мерене на метафорични пишки.

За това протестирам срещу нея – просто не бързам. Излизам по- рано, за да мога да вървя с бавно и да зяпам витрините по пътя. Предпочитам да закъснея за среща, отколкото да прередя някого в магазина. Спя по- малко, след като съм си изправяла косата цял час. Чиста проба пилеене на време, според някои и на пари. На мен обаче ми харесва прекалено много, за да спра, колкото и да се оплакват околните.

Може би ако престанат да нервничат, докато ме чакат, ще осъзнаят колко по- готино и разтоварващо е да спреш да бързаш.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: