Home > Галка, Места и хора > Хартиена фамилия по пантофи

Хартиена фамилия по пантофи

Хартията е едно от многото неща, които подминаваме с лека ръка всеки ден. Замисляме се за нейния живот при някоя сълзлива реклама за опазване на околната среда и… толкова. Продължаваме да я късаме, мачкаме, цапаме и изхвърляме. Не ни пука за нейния живот, за ролята й на пазител на нашите мисли, без значение дали те са философски открития за смисъла на живота или списъка с покупки за довечера. Може би това си е нейната съдба, може би ние сме глупаци, които не оценяват важните неща. Хартията обаче си е намерила място, където да бъде богиня и да накара хората, прекрачили прага на нейния храм, да й се поклонят. За да я уважават малко повече, поне докато слязат по стълбите и прекрачат изхода.

Мястото е Националната галерия за чуждестранно изкуство. Поводът за изложбата е Paper Art Fest 2011. Целият фестивал звучи и изглежда малко фръцнато и леко снобско, но всичко в него е толкова хубаво, че не можем да му се разсърдим. Все пак той е посветен на капризна госпожица, която има зад гърба си 19 века исторически живот. И въпреки това тя няма бръчици около очите, никога не е била по- слаба и за пореден път ще празнува 28- ия си рожден ден.

В тази изложба я виждаме в няколко различни измерения, във всички форми, цветове и размери. Щом човек се загледа, вижда огромна хартиена фамилия, разпростряла се удобно в обширния си дом. Първо е градината с дърветата от хартия – чудновата форма на канибализъм, напомняща на легендата за прераждането на птицата феникс. Там първо ни посреща огромно свъсено кълбо с милиони бодли, която ни гледа подозрително и явно не харесва присъствието ни. Сигурно таткото е имал тежък ден на работа, децата са го ядосали или така си гледа по принцип. До него е малка маса, съставена от стотици ролца хартия – мила и гостоприемна майка, заличаваща спомена за неприятния поглед на влизане. Трепери с всеки свой фрагмент, не иска да разочарова никого и иска да даде всичко от себе си, за да задоволи всеки наш каприз.

Съседната стая е кухнята, където забързаната им дъщеря е захвърлила огромната си чанта. Задължително е в нея да се побират пълен набор от гримове, преса за коса, лаптоп със зарядно, боя за обувки, няколко огледала, швейцарско ножче, нещо за четене и около хиляда отдавна изгубени неща на дъното. Писнало й е да виси в детската, където братчето й не спира да имитира шума на морските вълни. Той си е свил корабче от хартия, което с помощта на неговата ръка плава из различните нюанси на сините хартиени повърхности, които се съчетават в многопластово море. Когато това му омръзне, той ще превърне корабчето в ракетка и ще тича с нея из близкия парк, гонейки носените от вятъра есенни листа. Компания ще му правят няколко хлапета от махалата и един- двама братовчеди. На пръв поглед всичките са весели търчащи хлапета, а на втори – всеки изпъква със своята индивидуална муцунка.

И накрая остава всекидневна – мястото, където всяка вечер цялата фамилия се събира около масивното кресло на дядо. Той е голям и изглежда грубоват, но като всички добри дядовци има добро сърце. Винаги дава по нещо сладко на децата и за хиляден път разказва история за някоя случка от далечната му младост. Слушателите му са разсеяни, защото историята вече не им е особено интересна, пък и са прекалено заети да гледат красивото звездно небе през огромния прозорец. Тази вечер облаците са се постарали да бъдат красиви и изразителни, рисувайки криволичещи стъпала нагоре, към мечтите на всеки един от събралите се. Няма как да не се усмихнем и благородно да завидим на красивата гледка, да си представим съдържанието на нашата си вълшебна облачна стълбица към мечтите и накрая да ни стане адски тъжно, защото вече сме видели всичко.

Но всъщност не сме, защото това е само малко островче, което ни е вдъхновило да изучим целия хартиен континент. Защото вече сме усетили колко нежно, крехко, артистично и съдържателно може да бъде всяко късче хартия.

Радвам се, че ти, който и да си, стигна до края на този текст. Знам, че той е доста отвеян и не казва почти нищо конкретно за самата изложба. Всъщност тя е толкова мегаяка, че те кара да забравиш фактологията и да се зарееш в стълбицата, спомената по- горе. Публикувам го, въпреки че вече е поостарял, защото тази изложбата го заслужава, плюс това рядко се случва да бъда толкова положителна.

Advertisements
  1. June 27, 2011 at 8:14 am

    Ами какво да ви кажа за хартията- много се говори, но нокой не се замисля. Толкова се изписа по темата в последно време, че не мисля, че и аз мога да кажа нещо кой знае колко по-ново. Само ви пожелавам повече оптимизъм- мисля, че това е рецептата за всичко :)))

  2. August 7, 2012 at 11:36 am

    Наистина щом се загледаме в тази хартиена изложба виждаме мнго различни неща. Поздравления за идеята.

  3. October 26, 2012 at 7:54 pm

    Съгласна съм, че хартията е едно от многото неща, които подминаваме с лека ръка всеки ден.Колко дървета онищожаваме.

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: