Home > Галка, Парченце от мен > Постпразнично

Постпразнично

Обичам и уважавам българския. Това е и винаги ще бъде моят майчин език. Не съм го избрала и не мисля, че бих го сменила. Не мога да си представя живота без него – без да говоря, мисля, чета, пиша, усещам. Все едно без въздух.

Обичта и уважението не ми пречат да призная, че българският не е идеален. Понякога той не ми дава възможността да кажа всичко, което искам. За това често използвам думи и фрази от чужди езици и не намирам в това нищо нередно. Речта е създадена, за да служи на хората и се развива заедно с тях, за да може да отговаря на техните потребности. Щом искам и ми харесва, мога да си измисля нова дума или да използвам термин от друг език. Единственото, което има значение, е да ме разбират.

Животът се изменя непрекъснато и това не може да се промени. Раждането, модифицирането и смъртта на думите са изключително бързи процеси, за които обикновено не си даваме сметка. Не е и необходимо, защото есенцията е в това да общуваме успешно. Няма значение от къде идват корена и наставката на думата, а това, което си казваме.

Езикът е част от българската култура, но не е нейната основа. Основата на културата са хората и техният живот. А щом важна част от ежадневието днес са блогването, уелнеса и лайкването, тези думи ще си бъдат част от българския език. Може да изчезнат утре, може да се задържат още 100 години. Няма да се повлияят от споровете между хората, и особено от крайните мнения на пуристите.

Никой няма силата да наложи ограничения на начина, по който говорим и пишем. Това е част от нас, която е такава, каквато ни харесва. Трябва да бъде максимално опростена, за да ни бъде лесно да общуваме помежду си. Заемането на чужди думи не ни обезличава – имаме достатъчно неща, с които да бъдем индивидуални.

Не виждам причина да се страхуваме от чуждата култура и чуждите думи. Те не са ни врагове, не унищожават нашата култура. Могат само да я изместят и то тогава, когато ние го позволим. Изграждането на стени и насаждането на вина няма да ни помогнат да опазим своя език и култура. Напротив, това ще ускори процеса. Нека се борим „за”, а не „против”, колкото и клиширано да звучи това.

Нямам намерение да се извинявам на когото и да било за начина, по който говоря или пиша. Това е част от мен, която не бих променила заради неодобрителния поглед на хорското мнение. На когото не му харесва, нека просто не ме слуша и чете. Whatever.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: