Home > Галка, Книги, Парченце от мен > Необходимият кифлит

Необходимият кифлит

Кифлит е моят превод на термина chick lit. Най- общо това са книги, предназначени за дамска читателска аудитория (надявам се, усетихте аналогията между chick (ам. жаргон – мацка) и второто значение на „кифла”). В тях винаги присъства образът на силната, самотна жена, която намира идеалния си партньор, преодолява всички трудности, за да е с него, и накрая всички са щастливи. Заради кориците обикновено рафтовете им в книжарниците представляват остров, окъпан във всички възможни нюанси от розовата гама, поръсен със златисто.

Кифлит книгите са едно от най- оплюваните неща, за които се сещам. Обикновено ги определят като литературна чалга или романтична комедия на хартия. Хората сбърчват нос, когато ги споменават, все едно се сещат за повръщано. Не познавам човек, който да си е признал, че ги харесва, и причина за това не са суперинтелигентните или суперкултурните хора, с които общувам. Просто никой не иска да си признае, както никой не иска да си каже, че гледа реалити формати или порно. Защото всичко това е „масово”, а ние искаме да сме всичко друго, но не и масови, все едно това ни прави по- малко хора.

Всъщност не, няма нищо по- човешко от това да почетеш книга, която няма да те накара да мислиш, а да чувстваш. Да се усмихнеш или просълзиш, може би да спреш, за да помечтаеш. Защото самият факт, че сме хора, ни прави много еднакви, и в това поне аз не виждам нищо лошо. Колкото и да е хубав индивидуализмът, и неговото крайно проявление става прекалено.

Кифлитът е сборник с приказки за пораснали момиченца, който им дава сили да вярват, че доброто ще дойде. Той ни кара да станем по- чувствителни и по- женствени, без да губим позиции като модерни и еманципирани жени. Помага да забравим проблемите и стреса, винаги дава повод да се посмеем – без значение дали на майтапите на чаровния Принц или на малоумното поведение на героинята.

Въпреки мазните PR- обръщения на задната корица, тези книги няма да ни научат как да живеем или да ни променят завинаги. Умната жена умее да използва кифлита, без да стане повърхностна или вманиачена шопохоличка. Тя го консумира разумно, за да не се пристрасти. Знае, че след третото заглавие няма да се превърне в безмозъчна кифла, а просто ще похапне апетитен засукан кроасан без нито една калория. Разбира колко е абсурдна претенцията на изрусените авторки, че са създали вечна литература. Усмихва се и залепя плесница на негативното обществено мнение, като влиза гордо в книжарницата и без да се срамува си купува Кафка и Софи Кинсела.

Никога едното не е пречело на другото, няма и да започне.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: