Home > Галка, Парченце от мен > С носа нагоре

С носа нагоре

Настоящият текст е объркан, личен и странен. Мислих много дали да го кача тук и сега го публикувам, въпреки че повечето аргументи бяха против.

Снимка: 24350382@N07

„I don’t really hate people. I just generally dislike them.”

Един от многото цитати със забравен произход, които важат 999% за мен. От както се помня, съм изградила около себе си масивна крепостна стена, през която малцина ентусиасти са успели да преминат (Love you, guys!!!). И когато не се мотая с тях, сядам върху стената, шавам с крачета, все едно съм ги топнала в басейн, и гледам пъплещите долу. Тъжно, но факт – не ги гледам с кой знае колко топли чувства. Те си остават огромно сиво море от лица, чиято история никога няма да науча. Не че не ми е интересно, просто… И аз не знам. Има поне стотина души, които виждам поне веднъж седмично, да не кажа всеки ден. Дори не знам с кого ме дели само една стена, вярна на принципа си не се запознавам с някого по своя инициатива.

Може би е поостарял инстинкт, може би е чувствителен душевен мазол, може да е някакъв друг странен мелез. Непознатите първо трябва да покажат, че не са врагове, после да докажат положителните си намерения и чак тогава евентуално да подадат молба за по- нататъчно преразглеждане на кандидатурата им за статуса „тоя не е чак толкова зле, за колко си мислех като го видях за първи път”.

Баси, да не съм английската кралица???

Снимка: andreanna

Знам, че тази моя недоверчивост може да ме е спасила от това да бъда нарязана на парчета в някое тъмно мазе. Бас ловя обаче, че съм си спестила и един куп хубави изживявания като съм отписала една камара хора заради кофти първо впечатление (Колко съм нетолерантна към пушачите не е истина!) или прекалено гърбав нос. Обикновено става несъзнателно, за това стравнително наскоро се замислих малко по- задълбочено над това. Със срам признавам, че колкото повече тази негативна черта от характера ми ме дразни и се опитвам да я изчовъркам, толкова по- надълбоко се нахаква тя. Виждам я и в останалите, познати и непознати, понякога адресирана и към мен. Чувството никога не е приятно. Тъпо е да се лепят етикети, въпреки това и аз, и хората по улицата раздаваме присъди само с един поглед.

Не ми казвайте успокоително: „Споко, всички сме така…”. Има хора, които не са. Те наистина са малко и обикновено можеш да ги познаеш по искренната усмивка. Много се възхищавам на такива малки слънчица, които искренно вярват, че човек е добър до доказване на противното. Не е като да не са ги прецаквали заради това, но продължават да са такива. Те ме мотивират да се опитвам да се променя, въпреки че реалистично погледнато шансовете не са големи.

Моля, не ме оставяйте да се боря сама със склонността към предрасъдъчност, направете го и вие. Дайте шанс на някой, който до сега сте отбягвали, защото Ви се е струвал прекалено грозен, глупав или мрънкащ за вашия вкус. В крайна сметка или ще намерите чудесен нов приятел, или ще имате още една история, с която да разсмеете истинските си приятели. Защо пък не?

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: