Home > Галка, Парченце от мен > Коледа – изгубена

Коледа – изгубена

Пак е декември. От месец насам дядо Коледа и компания традиционно са оповръщали всичко наоколо. В края на годината целия пъстроцветен кич се е събрал на едно място и ни се хили. А ние му се усмихваме кухо, защото така трябва. Знаете как е по празниците.

Снимка: dist0rtedwave

Вече не помня кога последно се радвах на Коледа. Била съм или прекалено малка, или прекалено глупава, за да запомня. С всяка следваща година усмивката ми става все по- широка и все по- фалшива. Защо се преструвам? Елементарно – не искам да разваля настроението на останалите със своята вкисната физиономия. Никога не успявам да намеря мястото, на което трябва да се надъхам с приповдигнато настроение. А всички други са тооолкова опиянено щастливи… |–( Знаете как е по празниците.

Знам си, че проблемът не е в Коледа, а в мен. Избутвам с мъка една по една „важните” дати в календара. И обикновено на последната, най- важната и най- специалната, имам най- малко сили, а тя е най- грандиозна и най- трудоемка. Именно заради нея трябва да предприема дълго пътуване да вкъщи. Да избера подаръци за всички, кои по- близки, кои не чак толкова. Да подложа стомаха си на истинско изпитание за бързина и качество на работа. Да се срещна с една камара хора, на които не съм особено приятна и които не са ми особено приятни. Знаете как е по празниците.

На път съм да се подложа на своето 21- во коледно облъчване. В него вече няма нищо прекрасно, магично и специално, нищо от онези безсрамни лъжи, с които са пълни детските книжки. Би трябвало да честваме рождеството на Христос, но вече не вярваме в него, не се и сещаме за него. Цялото семейство се събира за пореден път, за да зяпа мълчаливо сълзлив филм за сополиво сираче и Рудолф. Вечерта е по- различна, защото утре не сме на работа, светят китайски лампички и луканката е на половин цена. Знаете как е по празниците.

Снимка: stephend9

Разбирам търговците, които най- нагло ни ограбват и правят състояние по това време от годината. Не те правят Коледа комерсиална, а ние. Пазаруваме като обезумели, готови сме на всичко, за да се докопаме до най- голямото намаление. След спестяването цяла година сме готови да похарчим всичко до последната стотинка за „най- добрата” оферта, която после ще ни излезе през носа. Защото не може да не украсим, не може масата да не е претрупана, не може да не купим скъпи подаръци. Знаете как е по празниците.

Иска ми се да имах силата да пропусна Коледа в следващите две- три години. Да обявя стачка срещу гирляндите и джуджетата, да си дам шанс да ми домъчнее за тях. Може би тогава нямаше да ми е толкова трудно да усетя духа и да се зарадвам. Всичко би станало по- специално, по- чакано, по- мечтано, по- вълшебно. Една година не е достатъчна, за да ни накара да закопнеем за всичко хубаво, можем само да си спомняме отчетливо всичко, което се прецака миналата година. Знаете как е по празниците… А дали са възможни и по- големи чудеса от банани по 50 стотинки килото?

Advertisements
  1. December 9, 2010 at 3:53 pm

    “Коледа” е консуматорски празник, който започва още с клането на прасето на село…някои знаят как е 🙂
    А Рождество Христово е празник на християните…на вярващите християни; това не са всички хора и който не е такъв – не е длъжен да се преструва.
    Това са две съвършено различни неща, празнувани от съвсем различни хора. Само датите съвпадат. Колкото до атмосферата, която описваш – тя си е търговски трик и толкова. Не виждам защо трябва да се правиш, че харесваш нещо, което не ти допада. Е, освен ако не практикуваш преструвките постоянно де…Защо не вземеш да се радваш на живота – със или без китайски лампички? Може даже да се възползваш малко – толкова народ плаща данък “коледно настроение” като теб; сега е най – лесно да поискаш нещо от някого, да отложиш плащане, да мързелуваш на работа…Почти никой не иска да изглежда лош по празниците и почти всичко минава 😉

  2. December 9, 2010 at 4:15 pm

    Знаем как е по празниците, Любезззни! 🙂 (“Коледа е, а аз съм евреин. Можеше и по-добре да е!”

    Последните няколко години и аз съм антиколедно настроена, а ухиления тананикащ народ, който ентусиазирано ме призовава “поне на този светъл празник да съм по-добра и по-човечна” яко ми къса нервите. Сякаш времето, когато имаше Дядо Мраз, марципани и сняг, ми беше по на сърце 🙂

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: