Home > Галка, Места и хора > Пенчовска работа

Пенчовска работа

Съботата царуваше блажено в дома на семейство Колистиркови. Беше около два часа и Латинка Колистиркова (или Лейли, както й казваха нейните 12 най- най- най- близки приятелки, защото те бяха абслолютно убедени, че тя и Лейла от „Листопад” са като 2 капки вода.) преди малко бе изпълзяла от леглото си. Още с отварянето на очите си тя се бе захванала с най- важната си и отговорна задача като жена, майка и активна гражданка, т.е. фейсбукваше.

За огромно нейно щастие двете й малки сладки слънчица не вдигаха шум и тя можеше преспокойно да изръшка цялата социална мрежа, докато си изпие сутрешното кафе.


Снимка: jelene

Слънчице номер едно бе седемгодишният Пенчо. Както всяка събота, той бе потънал до уши в телевизора и зяпаше нещо, което имаше магическата сила да го накара да мълчи. Бе малко кльощав, но имаше кръгло и, може да се каже, симпатично личице. Беше малко високичък за възрастта си и непрекъснато кипеше от енергия, която прекалено често се изливаше под формата на първокласен инат и малко по малко рушеше нервните системи на останалите членове на семейство Колистиркови.

Слънчице номер две нежно гукаше и дъвчеше новото си розово плюшено еднорогче. Шехерезад бе само на година и половина, но вече бе доста русолявееща и следователно малко тъпичка. Бе кръстена на едноименната героиня от сериала „1001 нощи” по Нова. Латинка Колистиркова никак не харесваше собственото си име, затова реши да даде подобаващ старт в живота на малката си руса дъщеричка. Лейли никога нямаше да си прости факта, че не успя да спечели битката за името на първородната си рожба (която искаше да удостои с много по- вървежното от Пенчо Игнасио).

Блаженото спокойствие обаче не трая повече от час, тъй като Сълзлинка Колистиркова, свекърва на Лейли, се прибра вкъщи. Тя бе натоварена с покупки, надвишаващи половината й собствено тегло, и никак, ама никак не бе в настроение.

И започна активна словесна война, в която Сълзлинка с кавалерия от мрънкане и пехота от хвалене на сина си (който, миличкия, работи и в събота!) тотално разби мълчаливата защита на Лейли и фейсбукърката бе принудена да напусне уютния семеен апартамент заедно с децата, за да може милата й свекърва да пие кафе на спокойствие с останалите пенсионерки от блока.


Снимка: jelene

След кратко замисляне грижовната майка реши да заведе децата си в зоопарка, който се намираше относително наблизо. Освен това, според супермамите от БгМама това бе изключително възпитателно място, на което дечицата могат да научат, че животинският свят всъщност не се състои само от бездомните кучета пред блока и киборгите от детските филмчета. Допълнителен плюс на животинския рай бе и това, че там Лейли можеше да види с очите си групата павиани и жълтия бабуин Мики, осиновени от най- най- най- любимата й писателка – Людмила Филипова. (Всъщност начетената майка бе чела само почти половината от една от по- тънките книги на авторката, но бе убедена, че не е задължително човек да си пилее времето да чете цяла книга, след като може да я оцени подобаващо и от няколко страници, попрелистени преди сън.)

Пенчо прие много надълбоко вестта за следобедната разходка. Никак не му беше приятно да остави телевизора, за да прекарва време в шматкане из така наречената природа с майка си и сестра си. Категоричното отхвърляне на оригиналната му идея да отидат до мола представляваше щипка сол в дълбоко наранената му, все още наивна по детски душа. Предния ден баща му бе купил розово еднорогче на Шехерезад, защото тя бе малка и тъпа, а Пенчо не получи нищо, защото беше несправедливо наказан за вече не помнеше какво. Ако знаеше английски, той би казал „Life sucks”, но тъй като все още не се бе гмурнал в дълбините на чуждите езици, можеше единствено да се примири с традиционната детска кисела физиономия с издути бузи.

Преломната точка в и без това тежкия ден за Пенчо бе примамливата гледка на малка сергийка с надуваеми шарени животинки на пръчици, разпъната пред зоологическата градина. Погледът му магнетично се залепи за розов заек и той настойчиво заврънка майка си за него.


Снимка: jelene

Той подреди умело агрументацията си и я подкрепи с жална физиономия и миловидно обещание никога повече да не иска нищичко. Лейли бе на път да се съгласи, но щом научи, че розовият заек струва цели 5 лева, категорично отказа да го купи.

Пенчо отново изнесе блестящата си пледоария. Единственият резултат бе, че раздразнената му майка го завлачи вътре в зоологическата градина, като му обеща там да види много по- интересни работи, които да го накарат да забрави за някакъв си тъп розов заек.

Преди да види, Пенчо помириса. И реши да се разреве с пълно гърло, напук на майка си, която го заведе на гадно вонящо място, стиска се за заек от 5лв., а освен това не е успяла да се наложи да го кръстят Игнасио. (Макар и малък, Пенчо вече усещаше, че никак няма да му бъде лесно с името Пенчо Колистирков.)

Лейли опита няколко доказани родителски способа за справяне с подобна ситуация. Първо му заби един шамар (Заради угризенията на съвестта си от подобно действие веднага щом се прибра, Лейли излезе от всички групи във Фейсбук, обявяващи се в борбата с насилието над деца и животни), от което той се разрева още по- силно. После го затътри до клетката на тигъра и му каза, че ще го пусне там, ако продължи да реве.


Снимка: jelene

„Да бе, то има клетка…” – спря за миг Пенчо, колкото да се възмути от плиткоумието на майка си и започна да преосмисля смяна на стратегията, защото явно реването имаше нисък коефициент на ефективност.

Лейли въздъхна и започна да му обяснява как татко прави парички, които тя умно трябва да разпределя в зависимост от нуждите на семейството, и защото сега кризата тресе много сериозно цяла България, в техния скромен бюджет няма 5 излишни лева за розов заек.

Пенчо се отегчи до смърт, сълзите му пресъхнаха и той реши да си полегне на паважа с надеждата някоя от колите на зоологическата градина да го прегази и да сложи край на мъчението му. Това, разбира се, не се случи. Майка му сериозно се притесни от упоритото му мълчание и реши да го подмами със сладко под формата на захарен памук от един лев. Толкова бе склонна да жертва, за да си купи малко спокойствие, в което да потърси безжичен интернет.

Пенчо определено хареса идеята и послушно тръгна след майка си. Дори позяпа няколко животни по пътя. Щом стигнаха до чичкото със захарния памук обаче спомените за розовия заек се завърнаха при вида на розовия захарен памук. Веднага нов пъклен план се оформи в главата на малкия злосторник. Той хвана здраво клечката на захарния памук, с другата ръка придърпа количката на Шехерезад към себе си и с тих, но заплашителен тон постави ултиматум пред майка си – или му купува заека, или пльоква памука върху русата косица на малката си сестричка.

Майка му не го чу от първия път, защото есемесваше. Веднага щом разбра обаче, тя се ядоса и се втурна да спасява малкото си слъчнице. Твърде късно.

Пенчо бе безжалостно набит и накаран да се държи за дръжката на количката за злото си деяние. Лейли забърса колкото можеше с морки кърпички главицата на Шехерезад, и тръгна към изхода, проклинайки живота, Вселената и най- вече свекърва си.

Пенчо вървеше тъжно след нея със забит в земята поглед. След няколко крачки обаче нов план за придобиване на заека бе в главата му. Той артистично се спъна и тежко думна главата си в паважа с надеждата да събуди съжаление у майка си. Лейли обаче го вдигна на крака, поотупа го, попи малкото кръв от челото му и му обеща: „Ей сега ще идем при баба и тя всичко ще оправи. Като искаш толкова, нея врънкай за заек!”.

Пенчо бе отчаян. За негово щастие обаче телефонът на майка му го спаси. Лейли реши да поседнат на пейка, докато шумно се оплаче на една от най- добрите си приятелки колко отвратителен е денят й. Пенчо набързо реши да изключи крехкия си инстинкт за самосъхранение и да се понесе на крилата на ината си, твърдо решен или да умре в битката, или да получи розовия заек.


Снимка: jelene

Той се поотдалечи от майка си и пейката, чевръсто се засили и въпреки малките си размери, успешно премина една от оградите и цопна в китно зеленясало езерце с пернат добитък. Птиците се стресираха и тръгнаха да се спасяват кой както може. Повечето направиха по едно кръгче във въздуха и в резултат на стреса си оакаха качествено малкия натрапник. Хората наоколо започнаха да се хилят на гледката, докато не довтаса сърдита лелка, която набързо събра зооекип и стана главен координатор на сложната спасителна операция „Пенчо”.

Лейли разбра какво е станало чак когато едър чичко в гащеризон хвана малкия за яката и започна да се провиква „На кого е тоя, да дойде да си го прибере!”. Срамът й нямаше край, особено след мрънкането на няколко зоопаркски лелки, притежаващи дарби, подобни на тези на свекърва й. Огорчена, засрамена и зажадняла за интернет, възмутената Латинка Колистиркова бе ескортирана до изхода на зоопарка. Противно на очакваното, малкият мокър палавник не бе забравил за своята кауза и се пльосна по очи пред сергията на чичкото, викайки „Искам заеееееееееееееек!!!”.

Лейли трябваше да направи тежък избор – да вдигне синчето си на ръце и да го занесе до колата или да жертва петте лева. Гнусливата й същност се произнесе в полза на Пенчо и той най- сетне получи своят грозен розов надуваем заек на пръчица.

Когато стигнаха до колата и той трябваше да се увие в стари работни дрехи на баща си, за да не изцапа тапицерията, в главата на детето изникна логичен и доста позакъснял въпрос – „Какво, по дяволите, ще го правя този грозен розов надуваем заек на пръчка???”.

Отговор нямаше и на Пенчо малко му докривя, но въпреки всичко продължи да стиска безполезната си придобивка.

Снимка: jelene

А на мен ми докривява, че вече всеки път, когато мина покрай Народното събрание виждам тълпа Пенчовци. Те са готови на абсолютно всичко, за да успеят да заврънкат мама Дянков или тате Бойко за грозен розов надуваем заек на пръчица, които после да се чудят къде да си го заврат. Изгаряни от завист да не би съседните Шехерезади да са получили повече от тях, те смело копи- пействат лозунги и искания и викат, плачат и се трепят, докато не постигнат своето. И накрая, като пречупят властта и изцедят няколкото хиляди по 5 лв., те се изправят лице в лице с въпроса „Ами сега?”, който толкова ги затруднява, че накрая 2-3- ма души решават кардинално въпроса като си вземат по една яхта съвсем легално, колкото парите да не мухлясат в банката.

А единствената логична инвестиция, която могат да направят управляващите, е да поразширят площада пред Народното събрание, за да има място за всички желаещи да си организират протест.
Пенчовска им работа.

17. 10. 2010г.

Advertisements
  1. November 30, 2010 at 11:19 am

    :))) особено добро!

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: