Home > 5 гейма > Гейм 5

Гейм 5

– Сериозно ли? Голяма изцепка! И няма ли как да ги разберете кои са?
Смехът на говорещия по телефона събуди Благовеста и тя мързеливо погледана с едно око изпод завивката.
– Да, да, как ще забравя… Естествено… Ще ми покажеш ли снимките все пак… Сигурен ли си, че няма нещичко сред тях…
Нямаше как това кикотене да не я издразни и тя отметна завивката. Силуета, който видя, я накара да потръпне.
– Добро утро, слънчице…
Изведнъж Методи, до сега разхождал се насам- натам из стаята, говорейки по телефона, се озова до нея. Силната прегръдка и дълбоката целувка й подействаха като кофеин, чиято сила обаче й стигна само да събере всички спомени от миналата нощ.
– Извинявай, задето съм те събудил, обаче това е направо… Нямам думи! Такива болни мозъци как съществуват не знам направо…
Благовеста гледаше, но не виждаше нищо.
– Всичко наред ли е? – попита я той, и придружи въпроса с любимата си гарнитура- целувка.
– Ами спи ми се още… На какво се смееше толкова?
– Някакъв идиот, дето сега сигурно е богат идиот, сложил в интернет да се продава файл с 50 порно снимки на българския волейболен отбор… Можеш ли да си представиш? – направо се уля със смях той.
– И какво?
– Ами кликваш си на рекламката, дето е в най- известните сайтове, пращаш SMS- че или по банков път превеждаш 5 левчета и си сваляш снимките… А вътре- 50 тапета с каквито глупости се сетиш- котета, анимационни герои, жабока Кърмит и мис Пиги и всякакви такива уроди, и нито следа от нас…
– И? – не разбра връзката Благовеса.
– Оф, още спинкаш…
– Мис Пиги и жабока Кърмит?
– Да, 10 парчета били с тях, и то и 10- те с името на Матей… Някой така яко се е подиграл, дано да го намерят… Смеят се те, ама той пари е направил… Ох, и аз бях така заспал сутрин на твоите години, ама откакто пораснах… – заяде се мило той, но тя не го слушаше.
Той привлече погледа и съзнанието й с още една доза кофеин и каза:
– Не мога да остана тука сега, защото имам тренировка след половин час, обаче може да останеш тука да си доспиш, докато се върна… И после можем да идем да ядем сладолед преди мача, то не е много позволено, ама ми действа добре…
– Да бе – направи се на важна Благовеста, завъртя се на другата страна в леглото и се опита да изпълзи, но вместо това бе триумфално изнесена на ръце към банята.

– Искам да се гръмна – каза Благовеста, щом влезе в стаята, която си деляха с Алекс, чудейки се дали тя има връзка с жабока Кърмит и мис Пиги и дали да й казва какво и с кого се бе случило предната нощ.
Никой не я чу, но водата в банята шумеше и момичето седна на леглото, надявайки се приятелката й да излезе от там сама.
“Нямам никакво право да приписвам своите криввания от правия път на Алекс” – помисли си тя и се опита да се самоубеди, че няма никава причина да се съмнява в начина, по който Алекс се бе сдобила с пари, за да я замъкне чак тук.
– Искам да се гръмна – чу тя резкия тон на приятелката си, която явно току- що си бе взела вана. Странно защо единия ръкав на хавлията за баня бе навит почти до горе, а ръката, подаваща се от него, бе съвсем суха.
Благовеста реши просто да прекрати терзанията си и попита приятно разсеяно:
– Успя ли да ни уредиш билети за по- рано? Кога ще си ходим всъщност?
– Ох, да… Пак ще звънна дали могат да ни уредят нещо… Обаче си мислех… поне на тоя коктейл да си покажем носовете да не изглеждаме чак такива гадни кучки… Все пак са длъжни да ни благодарят някакси, току- виж решили да ни дадат по един орден “Стара планина” и ние сме го изпуснали…
– Стига де, говорихме снощи за това, не искам да виждам повече волейболна физиономия! И все още си е така! Обаче за да идем, държа да ми кажеш от къде намери парите. Ако не го направиш, ще дойда с теб само за да излея нещо върху роклята ти.
– Кой ти каза, че смятам да съм с рокля? Ама онази кафявата нали ще стои добре? А ти ако искаш черничката, с…
– Слушам.
– Е, говоря ти..
– Слушам за парите! Не се опитвай да се правиш на ударена, просто си кажи. Тази сутрин чух за нещо ужасно и честно, моля се да не си намесена…
– Чакай малко! Разпитваш ме тука все едно съм хлапе, а теб цяла нощ те нямаше! От кого си чула това и онова? Къпана ми изглеждаш, къде спа снощи? Спа ли въобще?
– Това е… дълга история… Всъщност нито е дълга, нито е история, обаче ти ме заряза снощи!
– Изживях силен емоционален стрес!
– Добре, признай си всичко и аз ще си призная.
– Давай ти първо…
– Предложението беше мое! Кажи ми имаш ли нещо общо с колекцията ми от тапети с жабока Кърмит и мис Пиги? А тези на Hello Kitty? А тези с другите котенца???
– От къде си ги чула тези работи?
– Всичко, качено в интернет, става популярно много бързо! Още повече, когато има примамливо име!
– Добре де, това може и частично да е било моя идея, обаче не я осъществих сама!
– И други хора ли си набъркала???
– Не, само Веско! Знаеш мен колко ме бива с такива работи, обаче той просто доизмисли останалото, направи го едва ли не за часове и запраши за Хаваите с някаква мадама! И аз се стреснах! Останах сама с една огромна банкова сметка, която само ставаше по- голяма и на теб ти беше кофти и ми се гледаше волейбол и… Не знам как точно се случи, ама… стана…
– Как не те гризна съвестта поне за малко, че си излъгала хиляди хора???
– Е, и ти сега… Твоите картинки и те са сладки… Плюс това 5 лева пари ли са… И не се безпокой, Веско наистина го направи така, че никой да не разбере кои сме, в най- лошия случай ще си признаем… И ти няма какво да го мислиш, ти не си замесена! От къде си го чула това въобще? Хей!
– Никога никой не ме е разочаровал така!!! Как можа!
– От къде си чула, ти не си сърфирала… С кого си била снощи???
Благовеста си пое дълбоко въздух. “Винаги след като си признаеш ти олеква, бъди егоист, не мисли за глупости” – избъбра си тя на ум и успя да промълви.
– Снощи бях с Методи и той ми каза.
– С Методи?! В стаята му?!
– Не, в парка! Да, в стаята! – натърти тя при физиономията на Алекс.
– И … ?
– Добре, за какво трябва да ми го натякваш?
– Ама как?
– Ами ти ме заряза и аз се чувствах ниска и дебела и ми беше гадно и се чудех къде, по дяволите, си, и той ми се залепи като разджвакана дъвка! И и аз не знам как стана!
– И ти ми говориш за съвест? Помниш ли какъв фасон ми направи, като ме видя да го целувам!
– Аз поне съм необвързана!
– Ти мразиш такива като него!
– Ти ме заряза! И, не че нещо искам да звуча егоистично, ама не съм ли човек и аз, по дяволите? И сега, като се замисля ретроспективно, ти точно за това ме довлачи тука, за да може някой дълбоко да ме убеди, че не съм чак толкова ниска и дебела, или ако съм, теоретично, че не трябва да ми пука! Ти знаеш ли, че даже не съм гладна!
– Ще забравя за всички твои несправедливи обвинения към мен само срещу отговора на един въпрос: колко дълбоко?
Вместо отговор, Алекс получи няколко яростни удара с възглавници и сериозно изчервяване от страна на Благовеста.

След края на боя с възглавници и нокти, момичетата си поръчаха по един голям шоколадов шейк и зачакаха румсървиса на балкона, а Благовеста реши, че е крайно време отново да насочи разговора към сериозните събития от предната вечер.
– А ти защо така жестоко ме заряза и после се набутах, където не трябва? Да не би някой да те е забърсал и теб и да те е срам да си признаеш?
– Не, не – засмя се тя. – Аз още като дойде щях да ти кажа, ама ти така побесня заради глупостите с нета и… Освен това моето е смешка в сравнение с твоето…
– Кажи де, какво е станало?
– Ами… аз като излязох от тоалетната и погледнах към тортите, дето бяха изложени и си помислих, че да има едно лесно би ги изяла всичките и после…
– Ако може съкратената версия, че ще мухлясам!
– Ами… говорих си с Метай Казийски.
– Как?
– Ами една луда там, няма значение… тя ме заведе и си разменихме няколко думи…
– Ама пачата там ли беше?
– Не, сам беше, ама имаше и прибори за още някой на масата… може би си беше заминала вече…
– Боже, ами ако са се скарали? Може да имаш златна възможност!
– О, стига, довечера си обявяват годежа… Вечно ще благодаря на Господ, че успях да си разменя 2 думи с него!
– Стига бе, щом като аз снощи се уредих, значи не сме чак толкова загубени…
– Методи е едно, а Матей е…
– Висша лига… – пророни Благовеста с разбиране.
Румсървисът беше пред вратата и Алекс отиде да го вземе. На връщане, за голямо учудване на Благовеста, се смееше високо.
– Погледни – успя да каже тя и остави пред приятелката си, нещо, което тя никога не си бе представяла, че ще види в живота си.
Беше малка, сладка, биеща на розово кошничка, пълна с чорапи, на всеки от който имаше бележка с инициали. Върху тях имаше роза с подкъсена дръжка и без бодли.
– Ти май си мислеше, че е било само за една вечер, а? – попита Алекс, едва успяла да си събере дъха и мислите.
– Ами… да… май… Ами то това е повече за тебе… В смисъл… ти си с чорапите…
– Я погледни!
Бележката на най- горния чорап гласеше: М1А, придружено от телефонен номер.
– Стига бе… Няма да стане нищо… Утре си заминаваме и повече няма да се видим… Нали не си и помислила, че бих се обадила… Колкото и ниска и дебела да се чуствам… – Баговеста загледа Алекс на кръв, защото погледа й дяволите задаваше въпроса „Колко дълго предполагаш, че ще ти държи влага, а после ще си умираш за още мъничко?”, но приятелката й имаше по- сериозни неща, за които да се замисля.
– Боже!
– О, не ми говори, че бих си пропуснала шанса и такива други глупости, сега просто…
Алекс въобще не мислеше за Благовеста или за идиотски объркания й любовен живот. Единствения друг чорап с номер беше с инициали М2К и всяка нормална логика би могла да твърди, че бе адресиран до нея. Тази на Алекс обаче отказваше да го приеме.
– О, не, сънувам, нали? – поита тя объркано.
– Да, сънуваш – каза й Благовеста през смях.
– Да взема да се обадя тогава?
– Луда ли, си, сега имат тренировка…
– В съня ми може да нямат…
– Алекс, седни малко и се пооправи, моля ти се. Още малко и лигите ти ще потекат… Това е просто номер!
Момичето частично послуша съвета като яростно защипа ръката си. Благовеста потърпя няколко минути, чудейки се дали в полската бърза помощ си носят големи кофи с вода за свестяване на откачили волейболно български девойки, после реши все пак да се опита да се намеси.
– Чуй ме малко, чуй… Чиба!!! Така… Мислила ли си някога, че ще дойдеш в Полша?
– Ми може би някога… вероятно… при положение че…
– Добре, мислила ли си, че ще си в най- големия 5 звезден хотел в центъра на Варшава?
– Не. – отвърна Алекс леко гузно, разбрала накъде духа вятъра.
– Милила ли си, че ще видиш Матей Казийски на живо? Представяла ли си си да говориш с него? Да го пипнеш?
– Не точно да го пипна само съм си представяла… Добре де… Знам, че станаха много неща, които иначе нямаше да станат, ама…
– Точно за това ти говорех за някой истински. Ако бяхме отишли в Созопол, щяхме да си развяваме задниците по плажа, да обсебим спато на хотела и най- вероятно да си пофлиртуваме невинно с някой спасител. И щяхме да се приберем много по- щастливи! А сега като се прибера, ще си мечтая за безплатна торта, дето ти я носят в стаята, и за висок хубавец, дето ме сваля…
– И не само те сваля…
– Айде да не коментираме повече точно това!
– Ама защо някой, в частност ти, трябва да решава, че приказката е свършила? Ами ако стане чудо? Ами ако Методи иска повече? Ами ако Матей си зареже пачата заради мен?
– Ами ако точно тогава завалят тухли и ни изпотрепят? Утре си заминаваме, ако не си спомняш, а те заминават за Варна, после за Чикаго. Когато ние се върнем, аз ще продължа да хапвам малко повечко от колкото трябва, ще си залягам над книжките, че да не се проваля още първата година в университета и най- вероятно ще се хвана с някое грозновато, ама добро момче, което ще си е хванало грозновато, ама добро момиче. Ти ще се прибереш, ще продължиш да работиш и да си се радваш на твоя смотльо, и и двете понякога ще сънуваме по нещо 5 гейма дълго, в което фигурира някой от тук. Това е истината и един телефонен номер не може да го промени.
Алекс подсмърчаше.
– Ама защо си толкова черногледа… – погледна тя обвинително Благовеста през сълзи. – Ами ако довечера на коктейла…
– Чуй плана: довечера на коктейла отиваме прилично нагласени, благодрим учтиво за честта, искаме автографи от момчетата и треньора и изчезваме по възможно най- бързия начин… Те не са за нас, разбери! Как се виждаш по улицата с някой, който е 2.20? И отгоре на всичко на 35 години ще се пенсионира и ще отпере шкембе като това на треньора! Плюс това вечно ще го ревнуваш, защото ще има тълпа от патки наоколо! Ние не сме патки, и няма да бъдем, за това сега двечките ще изхвърлим глупавите чор… Добре, няма да ги изхвърляме, обаче ще ми обещаеш да не ги показваш на никой.
– Обещавам – изхълца Алекс. – Обаче ако на коктейла Методи ти каже, че иска сериозна връзка, какво ще му кажеш? Ще му дръпнеш такава реч, дето половината няма да стигне до толкова нависоко? Матей може и да е висша лига и наистина да нямам шанс, никога не съм си мислила, че бих стигнала до по- далеч от чорап и няколко думи от куртоазия, обаче Методи още не е стигнал до там. А след година- две ще е там, и ти можеш да имаш златната възможност да го вържеш сега!
– Възможността не е златна… въобще не е златна. Той беше момент на слабост, явно и за двама ни…
– Стига, че ще повърна! Това е като за сладникаво телевизионно предаване, не се излагай!
– Този човек просто е ужасно дразнещ и не искам да го търпя!
– Ама ти харесва…
– Като за един път става, обаче ако трябва да го виждам по- често ще му издера очите! Само ме гъбарка, че съм дебела и все едно ми чете мислите… Гадно е просто! Той е свикнал да доминира тотално, а аз не искам това!
– Да звъннем на Борко тогава?
– Оф, я млъкни и си прибери чорапите! Довечера ще си ходим плътно двете, ще се отнасям към Методи като към всеки друг играч и ако имаш късмета да ме изложиш по какъвто и да е било начин, не само че няма да ти проговоря, ами и ще ти изгоря скъпоценните реликви!
Алекс не отговри, само я изгледа наранено и отиде да скрие чорапите там, където Благовеста никога не би ги намерила… само като превантивна мярка.

Алекс не се и опита да измърмори, че няма да гледат мача на живо, пък и й хареса гледането на важен мач по телевизията в 5 звезден хотел. Вместо претъпканите с полски изчадия трибуни, на които трябваше да виси права, бе изпънала блаженно крака на чаршафа, който сигурно струваше трицифрена сума, хапваше чипс и шоколад с цели лешници (спец. комбинация за голямата игра) и викаше, крещеше и благославяше на воля. Благовеста не обели и дума, от време на време се подсмихваше при пиперливите коментари на Сашо Йовков за магнетичното въздействие на момчетата от отбора върху женската полска публика, зяпаше повече през прозореца, наситила се на волейболно мъжество от престоя си тук и дори по едно време дори задряма.
– По дяволите!!! – извика пламенно Алекс. – Как можа!
Благовеста се стресна и видя как голямо количесво чипс и още по- голямо количество портокалов сок, леко разреден, че тукашния беше много силен, се намираха по скъпите чаршафи.
– Оф, помислих, че пак изгубиха…
– Ти за малко не захърка… Хич не е интересно така, другите едва отбелязват точка… Даже ми стана жално за тях… – Алекс стана, зави чаршафа и възглавницата на голяма топка със странен цвят и седна на матрака. – Дали ако и него го направя на нищо ще ми направят забележка?
– По- добре не пробвай… Гледай, пак Матей… За хиляден път вече…
– Като си спомня предния път как беше… Някакси се губи тръпката, като водят с по 10- тина точки…
Благовеста кимна в знак на съгласие.
– Дали и на тях не им е тъпо?
– Дай да ги питаме довечера…
– Оф, като си помисля, че и довечера ще е пак толкова тъпо… Направо имам чуството, че ще заспя!
– Добре де, гледай, от 5 минути не са отбелязвали точка полските загубеняци! Тея милост нямат ли?
Благовеста не отговри, защото камерата даваше Методи в едър план.
– Дали някога ще стане известен колкото Матей?
– Може – сви рамена Алекс. – Освен ако не се самоубие, задето ще го зарежеш…
– Оффф – Благовеста запрати възглавницата си по нея и я изгуби безвъзвратно.
– И все пак ми е тъжно, че се прибираме утре…
– На мен само за стаята ми е тъжно – отсече Благовеста.
– Ей, човек едно нещо да не каже… Айде бе, смени ги малко че се умориха! – извика тя на проблясналата за няколко мига на екрана физиономия на треньора.
– Ако ги сменят може и да не спечелят…
– Поне ще стане малко интересно… Пък и…
– Какво?
– Нищо…
– За Матей и пачата си мислиш, нали?
– Не…
– Може наистина да се обичат… приятно е да си мислиш така за хора, които наистина се обичат…. Кара те да вярваш, че някога ще си намериш половинката…
– Мен ме кара да завиждам… малко… И малко да ми се иска да я удуша…
– Ама ако са сродни души…
– Лигава си, нали се сещаш… – Благовеста я погледна с половин око и пак се загледа в тъжното време навън. – Плюс това, не че съм психолог или нещо такова – безжалостно продължи Алекс – Ама си мисля, че в момента се опитваш да си втълпиш, че някъде там има някой страхотен, дето те чака, и той сто процентово не е в спортната зала във Варшава и не играе в мача, дето го дават по телевизията.
– О, стига…
– Ти поне имаш шанс…
– Мача свърши…
– Нищо не е свършило докато самолета не си вдигне дебелата опашка утре по обяд… Кой мач? По дяволите! Не видях на кого беше последната точка!
– Има ли значение… този мач беше такава скука…
– Да де, ама все пак… И сега ще имаме прекалено много време до довечера… Ох, защо не играха 5 гейма до 30 точки!
– Тогава щяха да дойдат на коктейла директно от игрището…
– Ох, с какво ли ще е облечен Матей…
– А неговата принцеса…
С голямо прискърбие Алекс се раздели с възглавницата.
– Виж, интервюират го, а той мълчи като риба… Нали уж годеж щеше да обявява…
– И коментатора нито един път не се избъзика, че България скоро ще се разделя с един от най- желаните си ергени…
Двете момичета почти навряха носовете си в екрана, но голямото лице на Матей, което ги гледаше от там, извърташе всеки въпрос на нисичката, решена да го разпъне на кръст журналистка, до така мечтаната победа и класиранията нататък, после набързо пожела всичко хубаво на уважаемите зрители и изчезна.
– Нещо не е наред май…
– Може някой да е умрял и да се е върнала в България.
– Да, баба ми, която ми остави парите да дойдем до тук… Давай си ноктите, че съм ти измислила нещо трицветно за довечера…

– Как можа???
– Млъкни!
– Три вида розово!
– Едното е бежаво! Млъкни!
– Ти твоите нокти ‘що не ги направи и тях така?
– Млъкни или ще те оставя сама с Методи.
– Той няма да иска да остане насаме с мен. Аз съм напълно спокойна ниска и дебела дама, която ще се държи прилично и ще се изнесе към хотелската стая, в която ще си чете нещо приятно и ще си похапне нещо сочничко. И никой няма да й пречи!
– Апетита ни се възвръща, а?
Благовеста ритна Алекс в колкалчето, но тя не усети нищо, защото беше с ботуши. Естествена кожа. С финтифюшки. Правещи наведнъж страхотно впечатление и ужасни пришки.
– Хайде давай по- бързичко, че ще изпуснем асансьора!
– Виж какво, ако не беше ти, нямаше никъде да ходим! – изнервничи отново Благовеста.
– Гледай да не си го върна – Алекс хвърли бегъл поглед на оголените от черните лачени сандали на висок ток глезени на приятелката си. – Хиляда пъти ми повтори какво да правя и какво да не правя, вземи се спри или съвесем ще се ядосам. Ако гузната ти съвест иска да досажда на някой, да ходи при тоя, заради когото те е обсебила. На никого няма да липсва.
– Нямам гузна съвест – изсъска Благовеста и вратите на асансьора се отвориха. Точно пред тях стоеше Методи, излъскан от глава до пети.
Алекс не успя да задържи импуласа и се засмя, докато издърпваше неспособното да се движи тяло на приятелката си от асансьора.
– Можем ли да поговорим? – попита Методи със смусени вежди, които прикриваха сериозна рана върху мъжкото му самочувствие.
– Ами… не – отговори му Алекс, въпреки че той не даваше признаци да я е забелязал.
Той хвана другата ръка на Благовеста и това като че ли бавно я пробуди за живот.
– Нищо ли няма да ми кажеш?
– Аз… – опита се да формулира нещо момичето, но всичко избяга и я остави с тъпа физиономия и празен поглед.
– Виж сега – пак се намеси Алекс и успя да привлече погледа му, изпълнен все с не особено приятни емоции- Тя е малко… не е съвсем в настроение и не е добра идея да си говорите сега… Ако искаш, мога да ти обясня какво си мислеше да ти каже в случай, че искаш да си говориш с нея, обаче при положение че коктейла е след няколко минути мога да ти пратя е- мейл да си го четеш по пътя към Чикаго например и…
– Ти гъбаркаш ли се? – гласът му звучеше точно като неспасяем начален и Алекс бе много благодарна, че успя да се задържи на земята.
– Никога не бих се гъбаркала с такива неща – каза тя изключително убедително, но забрави да си затвори устата, защото Матей мина и взезе в залата.
Събуди я изчезването на ръката на Благовеста. Методи я бе издърпал малко по- настрани и се опитваше да й говори нещо, но тя явно не възприемаше, а гледаше с кукленска глуповатост. Алекс се зачуди дали да ги прекъсне и да жертва живота си, но не се стигна до това – за по- голяма убедителност той се опита да целуне момичето, но то не само не му позволи, но и си възвърна дар слово.
– Виж, не знам какво искаш и какво си мислиш, обаче нищо няма да се получи, а ако ще е само за довечера няма смисъл… Аз бях наистина в много кофти настроение онази вечер и се получи страхотно, обаче няма смисъл да коментираме повече и…
За голяма разочарование на Методи треньорът на отбора дойде и лично поздрави двете млади госпожици, а след това ги въведе в залата със старовремско кавалерство, което би трогнало всяко същество от женски пол. За радост и на двете нямаше репортери, само огромно количество мъже, които явно не се чувстваха особено комфортно натикани в официални дрехи. Алекс успя да издърпа Благовеста далече от Методи.
– Боже, не вярвах, че под шкембето на моя любимец може да се крие изискана душа…
Благовеста я изгледа ужасено.
– Ама че развратен мозък имаш! – възмути се шепнешком Алекс. – Никога не съм си представяла, че може да бъде толкова тъпо… И няма дори една жена…
– Ей там има… Или поне е нещо, облечено в рокля… И откъм вратата идват още… Сигурно са от фен- клуба…
– Боже, това има вкус на крака…
– Явно всичко за спортисти е такова… ама поне ще изглеждаме по- тузарски с чаши…
– Колко е часа? Да си ходим вече, а?
– Дебелия… мил господин спомена, че ще ни поздрави публично и тогава сигурно ще може да се омитаме… ама не са дошли всички… трябваше да закъснеем повечко, дами сме все пак… – шептеше Алекс и гузно се оглеждаше за неприятни индивиди, които пак можеше да развалят лабилното спокойствие на Благовеста.
– О, здравейте! Трябваше още вчера да ми кажеш, че ще си днес на коктейла, много благодаря за всичко!
В мозъка на Алекс остана само един действащ неврон, благодарение на който продължаваше да диша. Ръката й бе отново целуната от Матей Казийски.
– Това бе просто наш дълг… – каза спокойно Благовеста, която дълго се бе подготвяла психически за евентуален разговор с великия спортист. – Вие сте големите герои! Победата днес беше забележителна – каза тя и сръчка Алекс, чието мълчание ставаше подозритео.
– О, да – успя да каже тя и се усмихна като за реклама на паста за зъби.
– Победата днес беше много важна… Но и публиката помогна много… Чувството е невероятно, без вас сме просто за никъде…
– О, да – повтори Алекс, както се усмихваше.
Лакътят на Блкаговеста направи още една синина в ребрата й и тя успя да събере тъпата усмивка.
– Ние днеска много викахме за вас – усмихна му се тя.
– Много ми беше приятно да си побъбрим… Пожелавам ви приятна вечер, и винаги знайте, че ако имате нужда от 12-тина добре сложени джентълмени, ние сме насреща, трябва само да свирнете- смигна им приятелски той, сръбна си от течността с вкус на оборски тор и отиде да говори с друг чичко в черен костюм.
– Всички са се барнали като за погребение… Тук е депресиращо… Хей, добре ли си?
Алекс пиеше втората си чаша адска отвара на екс.
– Хей, от това сигурно ще ти стане лошо… Луда ли си да го пиеш… Спокойно, спокойно…
– Яд ме е просто. Като го видя само пелтеча и хънкам, а бих искала толкова много да му кажа!
– Моля те, плана…
– Знам за плана- раздразнено я прекъсна Алекс – просто ми се иска да му кажа, че наистина е страхотен, и повече няма да ми се отдаде възможност… Живота е… Не се обръщай.
Паническият поглед на Благовеста бе напълно оправдан, но този път Методи се задоволи само със зъл поглед.
– Все едно сме го набили… Или сме му взели назаем 100 000 евро и се правим на ударени.
– Смей се ти, смей се, ама срама си е за мен…
– Срам би било ако беше забърсала някой дебел пингвин от тези тук. В млад спортист с нормални дрехи няма нищо срамно.
– Искам да вдигна тост за двете дами, които много помогнаха на щаба ни.
Всички изръкопляскаха и загледаха към единсвените женски същества под 25. Двете момичета се почувстваха адски тъпо, но пристъпиха към дебелия чичко, който явно бе по- важен от другите мъже в черни костюми.
Той им поднесе по букет с цветя (явно стъкмен от някоя нацупена полска цветарка) и ги млясна по бузите.
– Вие сте били по- активни в разрешаването на сложната загадка, кажете няколко думи на момчетата и всички от щаба.- каза приветливо той на Алекс.
Хиляди очи се вренчиха в нея и фон-дьо тена й мигом се смеси с няколко литра вода със солени примеси.
– Аз… аз просто много се радвам, че съм тук… Искам да поздравя волейболистите на България за страхотния мач днес, всички се радваме много… И на щаба искам да благодаря за усилията… Предполагам, че Благовеста, която много помогна за разкриването на историята би искала…
Нямаше я.
Дебелият чичко се заоглежда учудено, но второто момиче наистина се бе изпарило някъде. Той набързо връчи на Алекс бял пощенски плик като дискретен знак на благодарност към скъпите госпожици и вдигна тост с чашата течна пумия, с което се приключи официалната програма на вечерта.
Алекс напусна преди края на тоста, решила, че Благовеста си е тръгнала преждевременно. Момичето обаче не бе нито в стаята, нито из коридорите, нито в лоби бара, нито някъде из просторната зала, в която беше коктейла.
“Само онзи идиот ще има пръст в тази работа- помисли си мрачно тя, представяйки си как забива юмрук в свъсената физиономия на Методи.
А той бе набутал Благовеста в малка стаичка близо до бара, пълна с олющени маси и столове и избелели покривки.
– Пусни ме или ще се разпищя! – тросна му се тя – Какво не разбра?
– Как може да ти е така зациклил акъла не разбрах – не й остана длъжен той и я пусна, но прикри вратата с тяло.
– Пусни ме навън!
– Много искаш…
– Ще крещя!
– Не съм те пипнал даже, ще изглеждаш като глупачка! Знаеш ли колко момичета се молят да се затворят тук с мен…
– Ами намери си някоя от тях и ме остави на мира!
– Ех, че си проклета… Не ти личи, че онази вечер ти успокоих бесовете…
Благовеста му зашлеви плесница, а той библейски обърна и другата буза.
– Другата да е по- силничка, ако може, че тази едва я усетих- присмя и се той.
– Какво искаш? – попита Благовеста, мислейки със съжаление, колко е противопоказен навикът й да носи остри предмети в чантата си.
– Душата ти.
Тя се изсмя високо.
– Продадох я вече.
– На кого?
– На този, който купи твоята! Не ти ли писна вече?
– Не. – каза й той сериозно. – Не знам защо си правиш изводи от една грешка. Не разбирам защо ме отбягваш цяла сутрин. Искам да знам дали снощи беше преструвка и за какво е било това.
– Не мислех, че егото ти е толкова огромно, наистина.
– То е… нещо друго. Аз тук те питах разни работи.
– То е в дъното на всичко! Такъв глупак си! Свикнал си да сваляш някоя с едно мигване и после тя да ти се моли за още и още, а този път не е така… Смешен си.
Той преглътна тежко и я гледаше сякаш тя бе печено пиле, а той- някой много, много гладен. Измина една много дълга минута, изпълнена с напрежение, от което за малко старите покривки не се подпалиха.
– Само едно нещо ми кажи: всичко задето не съм толкова известен ли е?
– Моля?!
– Все още не съм като Матей или Боян, или Пламен, обаче ще бъда! Година- две и ще оставя смотаните български отбори и ще им покажа как се играе… Тогава ще съжаляваш…
– Знаеш ли, силно се съмнявам, някоя карфица може да те спука по пътя, но като си помисля само волейболът би загубил… жените ще са щаст…
Мина почти минута, преди да си поеме пак дъх:
– Добре, колко сериозен искаш да бъдеш? Или всичко ще се изчерпи като го повторим довечера?
– Не мога да разбера за какво си такава… От сега мислиш какво ще е след 10 години!
– Ти сигурно си планирал всяка забивка!
– В професионален план е друго!
– Виж, просто ме пусни и да си заминаваме… Повече няма да се видим, има ли смисъл от всичко това? Искам да си изкарам весело последните часове, защото като се прибера нищо няма да е розово…
– Прекарай ги с мен.
– Теб повече няма да те видя… остави ме да намеря Алекс и да се махнем от глупавия ви волейболен купон, ние не сме за тук…
– Другата седмица ела на мача във Варна и можем да се видим…
– Не може ли да отскоча до Чикаго, че ми е по-близо? Моля те, стига толкова. Не ме карай да съжалявам за предната нощ.
– Само ще ти кажа, че губиш… Губиш нещо повече от прекрасно! Защото бях готов да си помисля за промяна и така нататък, а ти просто ме изритваш, като нещо мръсно и бездомно… Хабиш си таланта!
– Ти си гледай твоя талант! За моя си решавам аз.
Той я погледна, сякаш бе продупчен от хиляди коршуми, излезли от огнестрелно оръжие в нейната ръка и отвори вратата.

Благовеста я нямаше никъде наоколо, а океана от ужасно грозни погребални индивиди сякаш задушаваше Алекс. След като обходи за втори път всички други места, тя отново се върна в залата, но никое чудо не се бе погрижило Благовеста да е там. Като капак на всичко някакъв явно недовиждащ дъртак я помисли за дъщеря на някой си и зафъфли разпалено неповторими глупости.
Алекс се правеше, че слуша и следеше високата фигура на Матей с периферното си зрение.
” Направо срамота… Такъв грозен костюм и така отвратително зализан…”
– Вие с кого сте?- попита я някой рязко.
– Аз…с една приятелка съм, но тя…
– Поканата Ви, ако обичате.
– Показах я като влизах първия път… Ей сега- Алекс зарови припряно в чантата си, но злата истина бе неумолима- поканата бе останала у Благовеста.
– Трябва да напуснете- студено й каза господина- как не ви е срам да се промъквате така…
– Не съм се промъквала! Ако искаш питай треньора, аз съм от официалните гости…
– Никого няма да занимавам с дребни измамници.
При всяко друго обстоятелство Алекс би напуснала погребалната коктейлна зала, но плужекът я изнерви до крайност.
– Поканата е в приятелката ми, тя трябва да дойде ей-сега… Защо са ме пуснали в залата въобще?!
– Ще Ви помоля да не правите сцена. Това тук е официално събитие, с изискани хора. Не ви е мястото тук.
Тлеещата искрица в сърцето на Алекс се разгоря и заплашваше да изпепели залата с всички присъстващи в нея, заедно с питието с вкус на крака.
– За какво ми се правиш на отворен? Добре, отивам си, ама след малко като се върна с поканата ти ще се срамуваш!
Дядката се опита да обясни нещо на охранителя, но никой не му обърна внимание. Мъжагата държеше лично да изведе Алекс, което хич не й харесаваше.
– Пусни ме! Още малко и нашийник ще искаш да ми сложиш, гадно костюмирано говедо! Отвратителен си!
Той й съскаше да мълчи, но нищо не можеше да спре пороя от “мили” думи, който се сипеше от прилежно гланцираните й устни.
Всички погледи за нула време се насочиха към тях. Започна да се бърбори смутено какво става, особенно по- възрастните, свикнали никога нищо да не се случва на подобни събирания. Никой обаче не се осмеляваше да я защити.
На вратата тя се отскубна, обърна се към множеството и каза:
– Всички сте толкова скапани, че няма на къде повече! Чукундури! Днес заспах на мача! – охранителя я вдигна и щеше насилствено да я изнесе, но волейболистите се осмелиха да го спрат.
– Ей, това е момичето, дето ни отърва от допинга!
– Наградиха я преди мако!
– К’во му имаше на мача?
Мъжагата се зачерви сериозно и пусна Алекс, на която хич не й беше минало.
– Ама, че сте смотаняци! Сетихте се да направите нещо като ви обидих! Мамка му! Никога не съм била на по-скучно събиране, по- добре да ме бяхте поканили на футболен мач между СОУ-то и СПТУ-то!- никой не разбра сравнението, но на Алекс не й пукаше. – Вие милост нямате ли? Някой дотърча и прошепна нещо на злобния охранител и двамата започнаха в хор да се извиняват на „милата госпожица”, да я канят да остане колкото пожелае и да й предлагат чаша разреден костен мозък от хилядолетна мумия.
-Не искам да остана! – крещеше Алекс, решена да си каже всичко на скапаните домакини. – Да си ходя искам, ‘щото сте много зле, ама много! К’во ми се правите на отворени с един чорап и някакъв си номер, сякаш ще ви промени малко отношението към неизвестните със спортни постижения хора! – парадигмата на стила й бе стигнала до връхната си точка и главоломно тръгна надолу, зарязвайки всякакви задръжки и уроци от детската градина. – И ти, и другия глупак, с когото се правите на банани с пижами, за нищо не ставате! Стига си ми се хилил, шкембелан такъв! И ти си бил същия преди да станеш дебел и грозен! Цялото поколение на мама страда от такива като тебе!
-Алекс !!! – Благовеста се затича към приятелката си, справяйки се учудващо добре с високите токчета в критичната ситуация.
Алекс като че ли за секунда слезе на земята, удари гневно чашата си в земята и излезе от залата. За учудване на всички осмелилият се да я последва не беше Благовеста, а самият Матей. Той смигна на пълничкото момиче и отиде да поеме положението в здравите си мускулести ръце.
Казийски следва известно време момичето и не се посвени да влезе в стаята й, а когато тя се тръшна и зарева отчаяно на леглото, той приседна на крайчеца на кревата, пое си дълбоко въздух и спокойно заговори.
-Знаеш ли, доста смело е това. Въпреки че сега си мислиш, че си голямо глупаче, всъщност си много смела… Никой не ги харесва тези коктейли… още повече е хипер тъпо като сме барнати като за погребение… Ужасно глупаво е, беше права… А треньора верно си е бил сваляч на младини…
Хълцанията и риданията от страна на Алекс вече бяха престанали, но на момичето му липсваше смелост да стане и да погледне Матей в очите.
-Иска ми се да съм като теб, знаеш ли… Само това с чорапте не можах да го разбера съвсем… Методи толкова се постара заради теб…
-Не беше заради мен, заради Благовеста беше, и той не се знае какво иска… Човек да не знае какво да си мисли около вас…
-Нали е имало М1 и М2? Нали това имаше в предвид като спомена „Банани с пижами”?
-Моля те, остави ме малко сама. Няма да правя повече глупости, обещавам.
-Погледни ме в очите и ми го кажи.
Тя се поколеба, но се изправи и погледна големите му топли очи с надеждата да не припадне от близкия допир. Усети ръката му на рамото си.
-Всичко е наред… Не се притеснявай за онези глупаци, ще им мине…
– Не ми пука за тях… Толкова път бих просто да ви видя на живо, а се изложих като тотална селянка пред всички вас…
-Ти ни помогна много…
-Не е вярно, всичко беше чиста случайност… И беше егоистично, защото исках да се срещна с вас… Аз иначе не съм такава, ама тук всичко се обърка така жестоко…
– Спокойно, не сънуваш – усмихна й се широко той. – Част от объркването ли е чорапа, който ми липсва…
Алекс наведе виновно глава, но той не й позволи.
– Кой знае за каква ме мислиш… – виновно промълви тя.
– По- добре малко луда, отколкото влудяващо скучна… – каза той, повече на себе си, отколкото на нея. – Все пак е смело, дори да е било за чорап…
-Смелостта няма връзка, забърках се в хиляда каши…
-Е, поне си поговори с Матей Казийски… На малко хора отдавам подобна чест…
Алекс срамевливо се усмихна, но съвестта й не й даваше мира.
-Не го заслужавам, нистина…
-Какво чак толкова си направила?
Алекс не можа да започне от най- малкото си прегрешение.
-За да вляза в стята ти, излъгах една камериерка, че приятелката ти ми е майка…
-Бивша приятелка… – уточни той, но Алекс не му обърна внимание, заета със собствените си мисли.
-Издъних тотално Благовеста и тя повече няма да ми вярва за нищо… Уж ходя с един смотльо, а тук целунах друго момче… Толкова хора излъгах… Скочих от третия етаж с кошница с ябълки… И частично е моя вината за онези безобидни тапети със заглавие „Порно снимки на българския национален отбор по волейбол”…
-И?- съвсем спокойна попита Матей.
-Бивша приятелка?! – изтърси въпросително Алекс, въпреки че определено не беше нейн ред да задава подобни въпроси.
-Бас ловя, че много би се накефила да „изневериш” на онзи смотания пак, нали?
Мозъка й се отказа да се бори с безтегловността и бе засмукан от красивата мечта някой ден Алекс да разправя на внуците си как е била целуната от Матей Казийски, а те да цъкат невярващо с език.

-Точно като насън звучи! Целунал те е и е изчезнал! – възкликна Благовеста на следната сутрин, когато Алекс разпалено й разказа за случилото се предната вечер.
-Не е вярно, истина си беше! Такава целувка не може да се сънува! Плюс това не излезе директно, ами ми взе от чантата плика с наградата и го остави на масата, сякаш да не забравя да го видя… Съвсем сериозно!
-Не мога да повярвам на подобно нещо… Снощи не беше на себе си…
-Той беше, повярвай ми поне веднъж… За такова нещо никой е би могъл да сгреши!
Благовеста пак погледна невярващо към Алекс.
-Всички видяхме, че той тръгна след теб, но… такова нещо…
– А ти къде беше снощи?
– Никъде не съм била! Само още един път се скарах с онзи глупак и това беше… А когато се прибрах, ти спеше… Може някои части да са били част от съня ти…
-Глупости – Алекс загаси нервно цигарата и влезе в стаята.
След минута тя се върна на балкона с широка усмивка, размахвайки съдържанието на плика, даден й от треньора предната вечер.
– Виждаш ли, истина е!
– Волейболно натравяне 5- та степен… – Благовеста невярващо прочете краткото писмо, после дълго мига пред приложения ваучер.
– Мислех си, че ще ни дадат по 5 лв. да се почепим… Не можем да приемем.
– Моля???
– Твърдиш, че си казала на Матей за снимките в нета, и ще тръгнеш ей така… Не искам да те разочаровам, обаче приказката свърши, време е…
– Знам, че оплетох много конците, но нямаш право да ми взимаш това!
– Ами отиди като искаш!
– Пак ли стигаме до тук!!!
Вратата на балкона се отвори- явно някой бе влязъл стаята безабелязано. Двете момичета погледнаха много нагоре.
– Хм… Алекс, можем ли да поговорим?
– Ъъъъ – заби тотално момичето.
– Естествено- каза Благовеста и безжалостно излезе, оставяйки приятелката си лице в лице с най- горещия волейболист в света.
– Не ми изглеждаш добре…
– Ти знаеш ли за наградата ни? – попита го направи Алекс.
– О, да, всички го решихме заедно… За нас наистина ще е удоволствие…
– Кой ще плаща?
– Всички ние, естествено… Може да не разбирате това сега, но за нас това значи наистина много…
– Аз нищо не съм направила!
– Има ли причина да не искаш да дойдеш с нас? Нещо, свързано с мен? – Алекс нямаше идея от къде дойде тази нотка в гласа му, но тя определено тежеше повече, от колкото тя би могла да понесе.
– Благовеста…
– Гъбаркаш ли се?
– Стига бе, как бих могла да се гъбаркам с теб! Чу какво ти казах предната вечер, знаеш как спечелихме парите, за да дойдем тук, а задето сме излъгали толкова хора вие искате да ни поканите на всичките ви мачове от предстоящия сезон и да ни платите нощувките в 5 звездни хотели! Това… не е правилно…
– Снимките са вече свалени и се надявам повече да не се опитвате да правите такива глупости… Това може спокойно да си остане между нас, освен това можеш и да си имаш и друга компания освен Благовеста…
Алекс тежко преглътна и попита:
– Може ли… може ли само да ти пипна бицепса?
Той се засмя сърдечно и искрено, сякаш я прегръщаше.
– Пипай каквото си пожелаеш- прошепна той през смях ухото й, което мигом почервеня много, защото също не повярва, че чу гласа на Матей Казийски да казва това.
– А защо скъса със Соня?
– Нямаше ли да ми пипаш бицепса?
– Все пак… защо?
– Просто някои неща ми дойдоха в повече… И този брак, за който, вярвам, вече си чула, беше малко прибързан… Дълга история…
Ръката на Алекс колебливо залепна на огромното рамо, за което вече бе сигурна, че не е ничия чужда територия.
– Нали се сещаш, че трябва да ми върнеш жеста? – попита весело той и преди тя да успее да си помисли да отговори й инспектира сливиците.
И сега, след всичко написано, искам да кажа “Браво!” на всички, които стигнаха до тук! След като прочетохте повече от 40 страници за най- страхотния волейболен отбор в света, заслужавате да ви кажа какво се случи с нашите герои след края на нашата история…

* Борислав наистина категорично се отказа от волейбола и спорта като цяло, но в живота по- нататък не му провървя особено. Атлетичната му натура и антисхоластичната му ориентация се оказаха не особено сполучлива комбинация и той изля много сълзи в спешното отделение на „Пирогов” при премахването на широк арсенал от предмети от непривични места.

* Алекс започна да вярва, че мечтите се сбъдват, щом се сдоби с 2 наведнъж. Макар да й бе трудно да се раздели със смотания си приятел, тя бързо забрави за всичко преди пътуването до Полша и се отдаде напълно на Матей и Панайот Казийски. За неразбралите (въобще не Ви намеквам нещо) – Панайот Казийски бе най- хубавото нещо, което бе направено по време на волейболни квалификации 2009. Въпреки предвижданията на всички спортни коментатори, кръстницата му Благовеста бе твърдо убедена, че му предстои гладка научна кариера и бе готова да спори настървено с всеки пламенно очакващ следващия Казаийски с националната фланелка. Или може би е по- правилно да кажем с един определен национал с прякор М1. Естествено, само времето и астрологичния хороскоп на малкия ще покажат какво ще стане…

* Леля Благовеста напълно загърби всякакви мисли за ниски и дебели работи по време на остатъка от пътуването и никога повече не се върна към тях. Това бе изцяло нейно решение и нямаше нищо общо с гореспоменатия национал с прякор М1, който по случайност беше кръсник на малкия Панайот. Все пак след дълъг, кръстосан, засукан и на няколко пъти тотално уплетен разпит от страна на Алекс тя си призна, че може би евентуално би се заинтересувала от лицето М1., когато той порасне. На въпроса “Колко още да расте?” отговор нямаше.

* Самият волейболист също не успя да разбере накъде повече да расте, надменно тегли една майна на младата госпожичка и се зарече повече да си и помисля за нея. Това, естествено, не стана, и след няколко години споделено кръстничество и неистова жажда за знания отново съдбите им се преплетоха, но какво и как се случи ще научите друг път, че сега ме зоват магазини за обувки, един сладур от блока и няколко купа книги, изпълнени с журналистически глупости.

И, разбира се, много, много, МНОГО специални благодарности на Мишето, заради която се появи на бял свят всичко това.

Advertisements
  1. November 22, 2010 at 1:42 am

    И аз много, ама много специално благодаря на Мишето 🙂 Сериозно, по-увлекателна повест не бях чел много отдавна. А уж не обичам да чета дълги неща, затормозяват ме ((: Браво, Гале! Не вярвах, че ще изчета всичко това, ама наистина супер увлекателно си го написала 🙂

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: