Home > 5 гейма > Гейм 4

Гейм 4

Топлият глас на Методи обля Благовеста, а Алекс, малко ядосана, че не можа да стигне първа до слушалката, подслушваше със затаен дъх.
– Здравейте, сладурани! Звъня ви с добри новини, много добри дори… Съмнението ви е било вярно, но с ябълките е нямало нищо… Има вещества в две бутилки минерална вода в стаите на Казийски и Салпаров… И всички настояват да си разкрия източника.
– Кой източник? – попита Благовеста глуповато, а Алекс сръчка.
– Вас, разбира се! Казах на щаба, че сте пожелали анонимност, но все пак направихте много за отбора, така че решихме да ви поканим на коктейла по случaй победата довечера… Ще е весело, повярвайте ми…
Благовеста усети как той й намига палаво и изпуска слушалката. Всъщност тя бе вече в ръцете на Алекс.
– О, не знаем какво да кажем направо! Би било страхотно, но не искаме медиен шум или такива други неприятни работи…
– Няма да има медии, не се безпокойте… само ние ще сме си… Щаба реши да не дава гласност на този фал поне за сега, и ви молим да не казвате на никого…
– Естествено, че ще си остане между нас! Няма от какво да се притесняваш! – пламенно обеща Алекс и вече си мислеше какво ще си облече.
– Много се радвам, че се съгласихте да дойдете, за нас ще е страшно удоволствие… Би ми било много приятно да си побъбрим, но трябва да отида да потренирам преди мача, все пак за победа сме дошли… Чао…
– О, да разбира се! С вас сме! Чао…
Алекс остави телефона и заподскача радостно из стаята, а Благовеста си беше полегнала.
– Хайде, ставай, трябва да се издокараме за мача! Нашите ще победят довечера! И после ще имам шанса да си поговоря с Матей!
– Стига си мечтала… След победата той ще си обяви годежа!
– Абе не ми пука! Ще знам, че съм го видяла на живо как бие начален, че съм му влизала в стята, че съм го отървала от ужасен допинг скандал и че си имам чорап!
– Не че нещо, ама моля те, друг път не прекалявай с волейбола… Много зле ти се отразява – мило я помоли Благовеста, въпреки че й беше ясно, че няма да стане.

Мачът вечерта бе един от най- интересните в историята и протече напълно очаквано… до резултата 15:15 в петия гейм.
– Мама им полска, копелета кекави! – не пестеше суперлативите си по адрес на отсрещния отбор Алекс. Думите й никак не прилягаха на ефирната й лятна рокличка, маникюра със сърчица и пуфестата розова чантичка, но всеки опит на Благовеста да отвори дума за това бе напълно безуспешен.
Улисана в обиди към треньора, Алекс прекалено късно забеляза какво се бе случило. Факта си бе факт- полските знамена се вееха високо и радостно…

– Само да ми падне дебелата свиня, само да ми падне… – подължаваше да нарежда Алекс на път към стаята. – Половината му тумбак ще отнеса!
– Добре де, но ако погледнеш от поло…
– Я стига с тези положителни глупости!
Напрежението в стаята сякаш повишаваше количеството на статичното електричество и Благовеста имаше чуството, че стаята ще се запали, ако каже каквото и да било на все още бясната Алекс. Тя ту маршируваше нервно из стаята, ту удряше гневно възглавницата си, сякаш бе корема на треньора, а после излизаше да пуши.
– Аз отивам за нещо сладко – осмели се да каже Благовеста, след като опука и последната троха в стаята.
Алекс не каза нищо, само изсумтя и пак се загледа в Луната, сякаш пронизваше с лазерносиния си поглед огромния корем на националния наставник.
На Благовеса й бе писнало от ядене и отиде да се поразходи в градината. Любимата й пейка в дъното обаче бе заета- и то от Борислав. Тя се почуди дали да не изчезне преди той да я е видял, но в същия миг той обърна очи към нея- огромни, зачервени, отчаяни. След скомфузния миг той отново забучи нос в градинката пред себе си и се замоли горещо на Бога дебеланата да не му се лепне, но Благовеста го съжали, знаейки развоя на мача.
– Виж, ти не издъни отбора – започна направо тя, щом се настани до него, заемайки повече от половината пейка.
Той не отговори, но подсмръкна сърцераздирателно и очите му отново се наляха със сълзи.
– За това сте отбор, за да няма персонална вина… Ти направи само една грешка… Е, да, тя се оказа фатална за гейма и за мача, но беше само една… Другите, дето уж са опитни и така нататък, допуснаха повече грешки… Всички бяхте разсеяни, можехте да си победите с 3:0 и…
– Моя е вината…
– Дори да се самоизядеш сега, няма значение, в следващия мач ще изкупиш вината си… Ти показа много…
– Аз издъних отбора. Нарочно.
– Как… Как нарочно???
– Много добре знаех къде ще падне топката… Но не я спасих, за да ме изгонят. След мача говорих с треньора и той се съгласи, че нямам място там.
Въпреки че бе изключително спокойна и антиконфликтна личност, на Благовеста й се прииска да каже доста относно корема и физиономията на мутиралия Прасчо.
– Как те махна? Ти игра страхотно! За първи път те пуснаха в игра с националния и…
– И той говореше така, но му разказах всичко.
– Кое всичко?
– Защо съм дошъл и в каква каша се забърках и…Той беше много разочарован…
– Ама как ще те махне от отбора, задето си обратен! Това е дискриминация!
– Аз му казах,че не искам да остана там! Глуха ли си!
– Я не ми крещи! Аз мисля за националната гордост! Явно на теб не ти пука за нея! В клубния си отбор можеш да се забъркваш във всичко, но тук става дума за България! Как ще издъниш ей така България!
– Мислиш ли, че не ми е гадно, а?
– Трябва да ти е гадно! Знаеш ли колко хиляди хора са гледали и са псували треньора заради теб! Така си е! Винаги е виновен треньора!
– Той ме избра!
– Тогава още от началото трябваше да кажеш и на него и на останалите що за стока си…
– За да ме пребият… Май наистина от това имам нужда…
– Как ще те пребият! Щяха просто да внимават с гушкането и потупването по задника! Но щом си талантлив и можеш да дадеш много за България, нямаше да те намразят!
– О, стига… Ти познаваш само глупавия си розов свят… Това са мъже, истински мъже, които не търпят розови излеяния и леви извращения! Самия факт, че те слушам, е много показателен!
– Отвратителен си, просто отвратителен!
– Ами махай се тогава, не съм те молил да идаваш… Вие се набъркахте в прекалено много неща в отбора…
Благовеста наистина щеше да си тръгне, но последния коментар я жегна жестоко и тя наистина излезе от кожата си.
– Нито аз, нито Алекс е виновна, че си се влюбил в някакъв образ на екрана и че си искал да додрапаш до него по възможно най- гадния път… Дори да бяхте спечелили, можеше да гръмнете заради заговора с допинга, който ние разкрихме… И знаеш ли защо? Защото знаем, че има неща, по- важни от личността! Не мислехме за себе си, а за вас, лицето на България, и накрая ти тотално проваляш всичко ей така!
– Понякога личността е по- важна… Не мога да се жертвам до такава степен, съжалявам… Мислиш, че на приятелката ти не й личеше, а? Прехласваше се по всичко високо и мускулесто! Тя сигурно загря още по- рано що за стока съм, ама не ти каза, за да се опариш сама!
– Я не обиждай приятелката ми!!! – на Благовеста й оставаше още малко, за да откачи съвсем и да го удари, но другият герой на мача- Матоди, дойде и разхлади временно положението.
– Хей, как сме – усмихна се широко той на Благовеста.
Тя пое дълбоко въздух.
– Били сме и по- добре. Определено – подчерта тя и хвърли злобен поглед към Борко.
– Току- що говорих с другото момиче… Алекс беше, нали… Малко не съм на себе си от мача все още… Та, федерацията реши да ви покани на коктейла след мача утре, той ще се състои и след загуба… Не че би имало такава вероятност… Повече няма да се изложим, нали? – той се усмихна нервно и погледна към умълчалия се Борислав за подкрепа, но не я получи.
– Ами благодарим, но не знам дали ще отидем… ще видим, не знаем и кога се връщаме и…
– Не ви ли се иска да се срещнете с всички? В смисъл, Алекс беше споменала, че сте тук, за да ни гледате… но все пак вие си решавате и… Да не прекъснах нещо? Май ще е по- добре да си ходя…
– Не, не, аз и без това щях да си тръгвам, вие можете да си останете тук и да си обсъждате загубата… Има за какво да се говори…
– Виж, всички съжаляваме, защото разочаровахме всички фенове, но не можем да върнем нещата назад… вече…
– Да, знам… няма връщане назад – Благовеста тематично погледна към Борислав, който се бе засрамил като малко дете пред непознати, защото Методи бе седнал до него на пейката.
Самият волейболист обаче не усети нищо, въздъхна дълбоко и се загледа в цветята наоколо.
– Много е кофти така, след загуба… Особено такава… Мачът си беше наш и им го подарихме… Ту ми иде да им смачкам физиономиите на всичките, ту се обвинявам за неуспеха и… – той напук стъпка едно красиво малко цветче и зарови пръстта с върха на обувката си.
Благовеста погледна многозначително Борислав, но той не събра куража да си признае, че напуска отбора, ами промърмори едно “Довиждане” и тръгна да излиза. Момичето тръгна след него.
– Ако си мислиш, че ей така ще си запуша ушите за това, което каза за Алекс, дълбоко се лъжеш! Ти си последния, който може да ни обвинява, поне сме си нормални!
– Я не ми говори за нормалност, след 5 години ще си висока колкото обиколката на талията си! Вие сте луди, и се опитвате да си го изкарате на мен!
Благовеста искаше да му удари плесница, но злото в нея заговори неумолимо. Тя хвана груго Борко и го довлачи до пейката, където Методи оше тежно си мислеше за загубата (бившия национал се опитваше да се съпротивлява, но ядът сякаш бе превърнал всяка масна клетка на Благовеста в мускулно влакно) и каза на висок глас:
– Той е обратен и харесва Матей!
Борко, вбесен, ритна Благовеста, но сексуалната му ориентация си каза думата и тя не усети нищо.
– Моля???
– Не е вярно! Лъже! – извика панически Борко, но се изчерви като инфетирана пъпка.
– Кой?!
– Той, той е мазен гаден долен педал, дето е плакнал очи по вас, а вие сте му уреждали срещи!
– Тя не може да приеме факта, че не харесвам тлъстия й задник, за това се опитва да ме наклевети!
Прекалено многото информация блокира центъра на речта в спортиския мозък на волейболиста и той се съсредоточи върху разтърваването на двамата явно жестоко скарани.
– Кучка! – не преставаше Борко и в промеждутъцитесе опитваше да спре кръвта от дълбоката рана на ръката си, в която до преди малко още бяха ноктите на Благовеста.
Тя мълчеше, леко засрамена от себе си, но доволна, защото натопи тъпия педал, който бе предал себе си, отбора си и цяла България.
– Моля ви се, успокойте си- призова Методи, възвърнал си дар слово. – Повече никой няма да удря никого, разбрахме ли се?
– Никого не съм удряла – тъпо и упорито заяви Благовеста. – Само казах истината. И се защитавах.
Методи спря Борко от повторно настъпление.
– Казах: никой никого няма да удря. Не ме карайте да извикам целия отбор да ви разтървава. Не им е до това. И на мен не ми е до това. Стига глупости.
– Това не е глупост, става въпрос за България и за нас! Знаеш ли колко време си избирах дрехи за мача, знаеш ли колко виках за вас! И накрая тоя глупак издъни всикчо, за да го изгонят!
– На всеки се е случвала подобна грешка, няма да го изгонят!
– Питай го дали е още в отбора, питай го! Знам, че съм права!
Борко пак я ритна и Методи предприе крути мерки като го хвана за реверите и го вдигна с една ръка. Краката на Борко зашаваха, за да намерят земята, но тя бе на достатъчно голямо разстояние.
– Ако още веднъж се опиташ да удариш момичето, ще ти разбия физиономията, без да ми пука дали ще ме изгонят или дали ще играеш следващия мач! Тя определено не е в твоята категория! И е момиче, по дяволите!
– Ти също ще прекрачиш и двете правила, ако го удариш – продължи Благовеста. – Той преди малко ми разказа всичко. Още от преди това с Алекс разбрахме, че е на другия бряг… И е дошъл заради вас. Отвратително е, заслужава да му се разбие физиономията, въпреки че наистина не е нито от вашия пол, нито от вашата категория.
– Това е сериозно обвинение… – започна Методи.
– Нека той да каже тогава дали ще продължи да играе в националния!
– Няма, но това няма нищо общо с нищо – успя да изфъфли Борислав, борейки се за всяка глътка въздух.
Методи се вгледа в насълзените му очи и Благовеста видя как сянка на съмнение пропълзя през душата му.
– Не може да са те изгонили… всички сме правили грешки в началото…
– Аз се отказах… това няма никакво значение…
– Как ще се откажеш за 2 часа! Като кажеш на треньора…
– Той вече знае и се съгласи. Заминавам си утре с чартър на собствени разноски.
– Моля??? И кога щеше да ни кажеш?
– Не е толкова лесно, колкото си мислиш! – извика Борислав и му обърна гръб, за да не се виждат сълзите, от които започваше втория Ноев потоп.
Методи протегна ръка и го обърна с два пръста, сякаш пипаше червей.
– Ти честно ли си обърнал резбата?! И за това искаш да си ходиш? И даже нямаш смелост да ни кажеш?
– Какво искате от мен, махам се, оставете ме…
Методи погледна с периферното си зрение към Благовеста, която стоеше малко насторани, измъчвана от любопитство, което не й даваше да си тръгне, и неудобство, което не й даваше да се приближи. Волейболиста се приближи несигурно към Борко и попита:
– Заради нея ли нещо?
– Абе как заради нея, аз съм си такъв, ама вие не ме оставяхте на мира и все по- грозни ми намирахте! – извика отчаяния бивш член на националния и за всеки случай се сви на топка върху пейката, в случай, че някой реши да го удари.
Това бе капката, която преля чашата и Благовеста си замина, горчиво обидена. Методи се опита да я настигне, но не успя, въпреки превъзходството си във физичексата подготовка, и се отказа, защото нямаше идея какво би могъл да й каже. Той се върна при Борислав, отново го вдигна във въздуха, заби му едно лекичко круше и го успокои с това, че в България сигурно ще има още, а после си замина, твърдо решен повече да не се занимава с педали и ниски дебели обидчиви госпожици. Въпреки това случилото се не му даде да спи почти цяла нощ.
Благовеста се прибра с пълна торба със сладки изкушения, пльосна се на леглото и започна да се тъпче с по много от всичко. Алекс хвърли един поглед от балкона и когато положението малко се успокои (т.е. Благовеста започна да яде само по 2 вафли на един път) тя дойде и мило попита какво се е случило.
– Ебаси ужаса!!! – подсмръкна дебелото момиче, на което му се очертаваше да стане още по- дебело (ако не се споминеше от нахлуване на въглехидрати в някоя от изнервените нервни системи).
Алекс позабрави волейболното разочарование, седна състрадателно на леглото и се приготви да слуша.
– Какво стана де, разказвай… Чиба! Стига си яла! Излей си душичката и така говори! Да има място за храната!
– Оня тъп глупак, дето се натиска с тебе, ми каза, че съм дебела и грозна…
– И?
– Ами бях си в парка и педала тръгна да ме обвинява, че аз съм била виновна за провала му, че ние двете сме ги били разкрили и от тогава всичко се провалило…
– Ей сега ще ида да му счупя кратунката!!!
– Стой малко де, има още!
– Охо, ще трябва да го разпилея качествено… – Алекс прикри за малко яда и прегърна мило приятелката си. – Не дей да плачкаш, не дей… Не не дей да ядеш!!! Това, че някакъв тъп волейболист ти е наговорил някакви глупости не значи нищо… Даже твоя бившия е по- готин от тоя… Даже моя смотания е по- готин от тоя…
– Уля се съвсем – подсмръкна Благовеста.
– Въобще не съм се уляла. Онези мускулести мъжаги се мислят за богове, а не са. И знам точно кога ще им го обясня много добре. Те просто се забравят съвсем… За това и изгубиха, все едно само че чудеха на коя страна да позират, гадини мръсни…
– Алекс – Благовеста я погледна с бузестата си насълзена физиономия по възможно най- детския покъртителен начин – Не ми пука за тях. Искам просто да се прибера.
– Миличка, купила съм вече билетите за връщане…
– Не можеш ли да измислиш нещо, искам да си ходя вече… не ми пука нито за педалите, нито за мусулестите фуклювци, нито за лудите камериерки. Искам да си ходя, да гушна Мечо, да се наплача, да опукам няколко дузини пасти „Балкан” и да ми мине…
– Ако искаш ще ти поръчам „Балкан”, много по- евтино ще излезе от смяна на билетите… И можеш да гушкаш мен, знам, че съм по- ръбеста, ама все пак… Не ме моли така, моля ти се… Какво толкова, ще се помоткаме тука още два дена… Ще си направим веселото, без да им обръщаме внимание на онези глупаци… Даже ако не искаш няма да размажа физиономията на онзи педал…
– Той каза, че ти си ме била уредила с него, за да ми направиш гадно… А Методи го попита дали не е обърнал резбата заради мене…
– Методи знае?!
– Аз му казах и Борислав побесня и Методи щеше да го пребие…
– Ама преби ли го?
– Аз си заминах – ако не си спомяш: той ми каза, че съм дебела!
– Ох, миличко, не го вземай толкова навътре… Той избива комплекси, защото като малък са му се подигравали много заради ръста…
– Ама той с тоя ръст си изкарва хляба, пък аз ще си умра безполезно дебела…
– Стига си го повтаряла, чуваш ли ме! Я ме погледни! Няма да се предаваш, чуваш ли? Толкова по- дебели има от тебе! Я си виж очите и косата, страхотни са… Айде изтривай сополите и да излизаме!
– Моля?!
– Няма да ми стои тука и да ми ревеш цяла нощ! Още е едва 11.00! В полунощ ще сме навън и ще се забавляваме, и няма да ми ревеш повече!
Час по- късно момичетата слизаха с асансьора към луксозния лоби бар на хотела, готови да забравят за неприятните преживявания от деня. За да успее да измъкне Благовеста от стаята и да измъкне от ръцете й всичко, ставащо за гризане или дъвкане, Алекс трябваше да й обещае да не ходят на следващия волейболен мач, да не припарват до официалния коктейл и дори да не успеят да отлетят към Варна по- рано, стриктно да избягват всякакъв контакт с всякакви високи неучтиви спортисти, особено ако са с анормални наклоностти.
– Най- хубавото е, че вечерта е на наше разположение и онези глупаци ги няма, защото дебелия го е сложил да спинкат… Добре де, няма да говоря повече за тях – обеща Алекс на слизане от асансьора. – Гледай просто колко е хипер готино тука… Все едно сме в Америка или там някъде… Къде ти такъв лукс у нас!
– Ти така и не ми каза от къде си намерила пари за всичко това… Ако бликаха от някъде, нямаше да има проблем със смяната на полета… Откраднала ли си ги?
– Не, разбира се! Не си бърчи челото, че не ти отива и фон- дьо- тена ти ще стане на бучки…
– Бягаш от темата…
– Не съм ги откраднала, кълна се!
– Много ми се иска да ти вярвам, ама май вече не мога…
– Никога не бих те излъгала за подобно нещо!
– Толкова пари не се печелят ей така… Още повече честно…
– Само спри за секунда, става ли? – фон- дьо- тена на Алекс вече бе 100% сбръчкан, но на нея не й пукаше, въпреки че бяха точно пред лоби- бара на хотела. – Обещавам, че ще ти разкажа всичко като се приберем, сега не искам да си пилеем времето със сериозни глупости! Просто искам да се забавлявам на спокойствие поне една вечер…
– Добре, няма да те мъча повече… за сега – обещанието никак не звучеше искренно на Александра, но тя се примири, защото наистина не й бе до караници. – Отиди да си оправиш грима, а аз ще взема коктйли. Ще се видим ей на онази маса в дъното.
Алекс изпуфтя- мразеше да има нещо размацващо се по лицето си, което винаги да се прецаква в неподходящ момент, но нямаше избор и затътри крака към тоалетната. По- късно тя горещо благодари на събдата за гадния фон- дьо- тен, защото на път към отдалечената масичка й се лепна камериерката, която я бе пуснала в стаята на Соня и Матей.
Неприятните спомени от падането от балкона с кошницата с ябълките я накараха да се опита да се изплъзне, но нахалното същество не приемаше отказ и я довлече до намиращия се в непосредствена близост ресторант на хотела.
– Пусни ме де, стига толкова… – изсъска Алекс панически, когато усети към коя маса се движеха; единствено желанието да не докара още срамни моменти на себе си и Благовеста я накараха да не вдига много шум и да не прибягва до употребата на физическа сила, а да се помоли отчаяно да я завличат към масата на Матей Казийски и да не се споменава факта, че тя е влизала в стаята му… малко нелегално.
Той беше сам, но явно до преди малко бе имал компания, защото на масата имаше два комплекта прибори. Не изглеждаше никак мил и спокоен – може би загубата му се бе отразила зле, може би дълго подтисканото желание да удуши някой…
Камериерката спря точно пред него и му заговори, пак на нейния си език, което адски зарадва Алекс.
– No autographs. – каза той сухо и погледна леко злобно и двете нарушителки на личното му спокойствие.
– Нямам си и идея какво става – изръси Алекс, цялата червена.
– А, ти ми каза да ходя да си плющя пачата – каза той с лека насмешка в погледа.
– Ами… извинявам се, аз тогава доста неприятно Ви обърках и… Съжалявам – глуповато примигна тя.
Камериерката й заговори някакви неразбираеми глупости.
– Вие познавате ли я? Нямам идея какво говори…
– Големи абуригени са тея… Миналата година беше къде къде по- добре, но сега новото сериозно е паднало… Добре, че после заминаваме за Чикаго, там нещата стоят по доста по- различен начин…
– Ъъъ, да, предполагам – каза на носа си Алекс и направи стъпка назад, като без да иска попадна на крака на една сервитьорка и тръгна да й се извинява адски притеснено.
– По- спокойно, нищо не събори дори… Аз един път се препънах, бутнах цяла количка с десерти и паднах наполовина върху сервитьорката, наполовина върху крема брюле… Пък тя беше една мъничка сладуранка като тебе, така се засрами милото от тъмния балканец… – усмихна се той, като че ли на себе си. – Ти да не си от българската агитка тук?
– Моля? – стресна се Алекс, която внимателно слушаше Матей, но но думите му не можеха да намерят свободни неврони – в мозъка на Алекс се блъскаха притеснения за настъпаната сервитьорка, угризения на съвестта за влизането в стаята, страх да не би камериерката да я разкрие и огромно количество мисли „ГОСПОДИ, ГОВОРЯ СИ С МАТЕЙ КАЗИЙСКИ!!!’.
Той повтори въпроса и учтиво я покани да седне, а тя успя да поразчисти малко място в черепната си кухина, където да формулира що- горе нормален отговор.
– Ами може да се каже, че е малко така… Комбинирахме си почивката…
– Май славата съвсем ме е обзела – засмя се мъдро той сам на себе си и й подаде ръка – Аз съм Матей…
– О, да, знам… – Алекс притеснено погледна дланта му и едва я докосна, надявайки се той да не забележи, че цялата трепери, а той джентълменски й целуна ръка; тя забрави къде се намира и защо.
– Можеш спокойно да седнеш – каза й той със спокойния си равен тембър, който караше Бог знае какви гадинки да се гонят точно под кожата й. – Сигурно ще сте и на мача утре…
– Ами може би… Не знам още… Аз не се занимавам много с такива работи…
– Сигурно приятеля ти урежда нещата, а? – усмихна се дяволито той.
– А, аз съм тук с една приятелка и тя…
– Утре определено ще има какво да гледате, не пропускайте… Ще си върнем дълга към българската публика…
– Ъъъ… Ами… Късмет утре и така нататък… Аз… Всъщност… Чччакат ме малко…
– О, да, разбира се, няма да те задържам… Все пак ми беше приятно да се запознаем, въпреки че не ми каза името си…
– Аз съм Алекс – тя още по- силно усети, че тотално е забила- не само бе на прага на сърдечен удар, но не можеше и да си спомни второто си име.
– Приятна вечер, Алекс – каза й той приятелски, а тя промърмори „Довиждане” и тръгна към изхода с походката на човек, на който изключително много му се ходи до тоалетната, но го е срам да се затича до там.
След като излезе от ресторанта, момичето се спря, пое си дълбоко въздух, което въобще не й помогна, изключи си мозъка и успя да се добере до стаята на автопилот. Там тя пипнешком намери нечия mp3- ка, пусна си BTR на max, зави се през глава и тихо и кротко заиздава бръмчащи звуци, характерни за изпадналите в транс. От време на време се наблюдаваха опити мозъчната дейност да се възстанови, но тогава момичето хапеше лявата си ръка, убеждаваше се, че разговора с Матей не е бил сън и се завръщаше в старото си положение. Шокът от допира с волейболиста можеше да се сравни единствено с преживяното след един концерт на BTR в Каварна, когато Алекс не само успя да се докопа до автограф, но и до косъм от буйната тогава грива на Наско.

Докато Алекс изживяваше въненията си, Благовеста силно се изнерви. След като се поскара с нахалния барман за коктейлите (тя държеше този на Алекс да не съдържа алкохол, защото след това щеше да каже, че е обещала всичко на пияна глава и не се брои) и напук му остави 30 евроцента бакшиш, тя хрисимо зачака на упоменатата маса в ъгъла. След 20- тина минути й писна да виси и точно преди да отиде да издирва тоалетната, засмукала Алекс, при нея довтаса Методи, изтупан, зализан, и с леко гузна физиономия.
– Може ли за секунда? – учтива попита той, радвайки се вътрешно на отсъствието на лудата приятелка на Благовеста.
– Не – студено го отряза тя, остави коктейлите и тръгна с много по- решителна от преди крачка към тоалетната, но той я спря.
– Чакай малко, моля те… Не съм искал да те обидя, наистина, момента беше кофти и Борислав го извъртя така…
– Пусни ме.
– Аз само още 2 изречения имам да кажа…
– Няма да ги чуя, и предните не ги чух. Не ми се слушат глупостите ти. Махай се.
– Не искам да ми се сърдиш…
– О, стига, остави ме на мира просто… Бас ловя, че не ти пука за една ниска и делеба глупачка. Престани да се преструваш и си върви.
– Не се преструвам! Пука ми! И… си много хубава тази вечер – срамежливо добави той.
Благовеста се изсмя надменно и малко пресилено.
– Просто ми направи услуга: не се занимавай повече с мен, ами отиди забърши някое слабичко девойче от персонала, щом си толкова загорял… Тя ще те изкефи повече, довери ми се – Благовеста успя да отстрани ръката му и пак се опита да се изплъзне.
Той изникна пред нея като много нахална, ненормално висока гъба.
– Хич не ти прилича да си толкова цинична – сериозно й каза той.
– Не ме познаваш, за да знаеш какво ми прилича – заяви тя с присмехулна усмивка.
Той се засмя, за да спечели време.
– Ако беше такава, нямаше да избягаш тогава… Няма смисъл да се връзваш на един глупав педал, който иска да изкара всички други виновни.
– А ти искаш да си изкараш всичко на него…
– Ако исках, нямаше да ти се извинявам! – той усети как врата вече сериозно го наболяваше от толкова много взиране надолу, но реши, че си струва да се жертва. – И като си ядосана, изглеждаш по- слабичка. – жегна я отново той, усетил, че попътния вятър скоро ще му удари едно рамо.
– Добре, просто приеми, че не ми пука нито за теб, нито за педала, и просто изчезни!
– Казвам ти истината, а ти ми се сърдиш! Съвсем сериозен съм… Може ли да поседна?
– Чакам Алекс.
– Тя доста закъснява… – отбеляза хитро той и се самонастани на удобното кресло, а Благовеста така и не разбра как секунда по- късно бе седнала до него.
– Ще дойде, не се притеснявай – каза му студено тя и завъртя очи към тавана, защото лицето му не й действаше добре.
– Искам да чуя, че не ми се сърдиш…
– Няма да ти се сърдя, ако изчезнеш.
– Просто ще изчакаме Алекс… Не искам да те оставям самичка…
– Предпочитам.
– Може ли? – попита той, сочейки коктейла на Алекс.
– Има водка, а ти не бива да пиеш.
– Тук водката е като ферментирал натурален сок- засмя се той и отпи голяма глътка. – А тук няма и следа от нея… И твоя ли е за лица до 18 годишна възраст?
– Моя ще си го пия аз, така че не те засяга.
– Защо си бясна още?
– Не съм бясна, просто ми се иска Алекс да дойде по- скоро и ти да изчезнеш.
– Толкова ли съм ти неприятен… Мога и аз да ти се обидя…
– Нямам нищо против теб. Просто към тези като теб.
– В смисъл? Със спортист говориш все пак…
– Ами приличаш ми прекалено много на бившето ми гадже и на няколко дузини фукльофци, които се грижат за външния си вид повече от мадами, обичат да забърсват сочни мацки и да не им се обаждат повече и умират от кеф, когато някой ги гледа със завист… Душичката ти е отворена книга…
Методи се засмя сърдечно, но си личеше, че казаното от момичето не му беше приятно.
– И ти не ме познаваш, а си правиш неприятни изводи…
– Чух те на вечерята, как се фукаше пред Алекс… и после си пролича що за стока си… Просто си казвам мнението, надявам се че няма да се разплачеш…
– Не си и помисляй да ме сравняваш с педалчето…
– Няма, не се безпокой. – каза спокойно Благовеста и смело го погледна в очите.
– Щом като съм такъв поклонник на флирта за една нощ, защо не спах с приятелката ти веднага?
– Тя не е толкова глупава…
– Това не е необходимо, повярвай ми – засмя се тихо той.
– Ще отида да я потърся, притеснявам се вече…
– От къде си сигурна, че някой друг от отбора не я срещнал и не е решила да те зареже?
– Не би го направила… И това не е твоя работа. И физиономията ти не ми харесва.
Тя усети как той все ръката й в своите.
– Ако искаш отиди, но… само чуй един съвет… от батко. Ще успееш само ако първо се грижиш за себе си, не за другите. А тук възможността не е за изпускане.
Лицето му бе само на милиметър от нейното.
– Странно защо не искам да хващам никоя стояща наблизо възможност.
– Да не би още да обичаш твоя… ? – присмя й се тихо той. – Не знам защо, но ми е неудобно да използвам неприлични думички в твое присъствие, изглеждаш ми прекалено невинна.
– Пусни ме.
– Защо?
– Защото искам някой истински.
– Кое не ми е истинското?
– Може да ти провървя с Алекс, но с мен няма да ти провърви. Не искам да ме топли спомена от една нощ. Намери си някоя по- хубава, дето ще я разтопиш с един поглед.
– И как не ти е хрумнало, че от тях ми се драйфа?
– Това си е твой проблем…
– А няма ли да те яде после, че може да си изпуснала нещо истинско?
– Не съм такава.
– И аз не съм такъв, за какъвто ме смяташ, но ти не искаш да го разбереш.
– Писнало ми е от грешки… И от мъже, нахални до немай къде…
Той се засмя.
– Да не би случайно да съм станал омален?
– Повече от умален.
– Добре, да отидем да потърсим Алекс… Сигурно се е върнала до стаята ви… И да я попитаме дали съм истински…
– Нейното мнение не би ми повлияло…
– Щом казваш…
Той изпи на екс коктейла на Алекс, стана и й подаде ръка.
– Не съм чак толкова дебела, че да не мога да си вдигна задника – заядливо му каза тя.
– Ей, как се обиждаш само… Аз пък като бях на твоите години, не ми пукаше за тези, дето ми казваха, че съм бил недоснован… Не ми пукаше…
– Ти си една година по- голям от мен.
– И?
Благовеста си пое дълбоко въздух и се запита кое я дразнеше повече у Методи- факта, че бе прекалено убеден в успеха си или че незнайно успяваше да прочете мислите й да ги опрости до нивото на спортистки мъжки мозък.
– Честно ли мислиш, че ще ти се вържа?
– Не обичам да мисля. Много е затомозяващо… – мъдро каза той и вратата на асансьора се отвори.
Благовеста тръгна напред, но веднага се спря.
– Това не е нашия етаж…
– Вие в коя стая бяхте?
– Тази физиономия я мразя най- много, знаеш ли…
– О, да… Ти мен ме мразиш…
– О, да… Мразя те.
Благовеста усети как земята остана далече под високите й токове, а лицето на Методи дойде съвсем близко.
– Накарай ме да млъкна или ще ти кажа, че не тежиш колкото дебелите момичета – каза й той, а тя се усмихна и се устреми към отговора на въпроса дали целуването с него си заслужава пропиляното време.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: