Home > 5 гейма > Гейм 3

Гейм 3

Алекс успя да стигне до Благовеста пред асансьора… онзи асансьор, пълен със сладки спомени.

– Мога всичко да ти обясня… Чуваш ли, просто… Моля те, не казвай на моя идиот… Той… той си е той, разбираш ли… и ти би го направила, ако можеше, повярвай ми, наистина вярвам, че няма смисъл да знае всичко… И аз не бих му се сърдила, ако той беше сгафил, всъщност никога не сме говорили, че имаме стриктни правила или нещо подобно…

Момичетата слязоха от асансьора и влязоха в стаята си. Благовеста седна на леголото си без да обели и дума.

– Дори не знам за какво ми се сърдиш…. Не съм обещавала да спазвам идеята за невинния флирт, плюс това знаеш, че не си падам много по тези неща… Кажи нещо де, моля те!!!

Благовеста обърна очи към приятелката си.

– Просто не мислех, че си една от тях. Може би днес не съм била права.

– За какво?

– Не мога да ти кажа.

– Какво правеше в градината? Сама ли беше? Защо избяга от нас?

– Не беше ли ясно?

– Какво да е ясно?

– Че можеше да си излезеш и без мен, обаче искаше да се представиш за мила и чувствителна пред Методи, за да му се харесаш повече! Използва ме, все едно съм куче!

– Моля?! Наистина исках да се забавляваме двете! Не съм виновна, че твоят се оказа толкова смотан! Плюс това ти не обели и дума цялата вечер!

– Защото вие си бърборехте, как да ви прекъсна?

– Стига, на няколко пъти се опитвах да те въвлека в разговора, а ти само мрънкаше… Ако не искаш, няма да излизам с него повече…

– Не, излизай си, не ми пука…

– О, стига…

– Не, наистина не ми пука! И това е, защото съм добра приятелка, защото добрите приятели не издават тайни и искат само доброто на другия. Щом те кефи да забършеш нещо мускулесто и после да си го сънуваш и да си мислиш за него, докато си със твоя смотаняк, защо аз да се чувствам виновна, щом явно ти не си?

– Да, не се чувствам виновна, и какво от това?

– Нищо! Щом като си искала това, за какво ме домъкна, за да не си сама? Да има някой да ти отвори стаята като се прибираш по нощите? Или за да ти рисувам маникюра?

– Стига си говорила така, ужасно е! И аз не знам точно за какво дойдохме, просто… Не знам как се случи всичко.

– Ей, че умно…

– Стига си ми се подигравала!

– Извинявай, не е ли така? Дoмъкна и мен на края на света без дори да знаеш защо!

– Просто изведнъж се видях с доста пари, ти беше тъжна, на мен ми беше писнало от глупавия живот… Как може вече да ми е скучно?

– Как няма да ти е скучно, като очакваш прекалено много… Искаш мечтите да се сбъднат, дори да знаеш, че няма никакъв шанс. И си търсиш заместител. Да не мислиш, че не знам кого искаш…

– Докато бях с Методи днеска си мислех за него…

– Сигурно си първата, която е правила нещо подобно… Само крадеш възможността някоя да е с този, за когото мечтае…

– Оф, права си…

– Естествено, че съм права… О, не, не ме гледай така…

– Ами тук съм, защо да не се опитам поне да се запозная…

– Той е тук с приятелката си! Плюс това си има и друг проблем, за който дори не знае! Така че се успокой и си го сънувай, обаче не си и помисляй да му се набъркваш в живота. Няма да си нито първата, нито последната, и ще се получи само грозна сцена.

– Сякаш ти доставя удоволствие да ми разбиваш мечтите.

– Тези мечти си бяха разбити преди да започнеш да ги мечтаеш. Забрави за Матей. Забрави и за разните високи и мусколести неща, които са в изобилие наоколо. Те не са като за нас.

– Аз съм по- хубава от онази пача…

– Тя си го е заплюла първа… Това е като с яденето- заплютото не си струва… Приеми го. Плюс това помисли и за нея… Сигурно й е писнало от подобни глупости… Знаеш ли, завиждам й единствено за това, че най- вероятно никога няма да се почувства както се чувствам аз сега.

– Мислиш, че ще си остареят заедно? Стига бе… Не вярвам…

– Дори да се разделят, поне ще знае, че е била влюбена в нещо качествено, а аз съм със спомена за един грозен глупак… И мога да се утешавам единствено с мисълта, че твоя е по- смотан.

Алекс се засмя.

– Кажи какво да правим утре… И все пак ще отидем на мача, нали?

– Е, все пак сме се домъкнали до Полша… Би било срам и позор да не отидем. Но Методи не бива да ни вижда повече. Сигурно няма да понесе добре това, че си го изоставила…

– Ами другото момче, дето изчезна… Изглеждаше ми мноооооого срамежливо. Ама иначе с тази структура си е… уау.

– Той… няма да скърби толкова. Все пак той ме изостави, може би си мисли, че ми пука…

– Защо не опиташ пак? Все пак той е свободен, ти също… може би просто иска нещо сериозно…

– Да бе… Моля те, не дей…

– Все пак си го виждала за малко време, а и не обели и дума, никой не знае… Може би утре…

– Знам достатъчно, но не мога да ти кажа…

– Ах ти, малка гадино! Пак ли няма да ми кажеш нищо!

– Помисли си как бих отговорила на твоя при подобна провокация. Лека.

На суринта момичетата се събудиха късно, щастливо отдадени на блаженно мързелуване. Благовеста успя да се изкъпе на спокойствие, но след това Алекс най- безжалостно я нападна. Причината бе крещяща.

– Какво има между теб и снощния волейболист?

– Моля?

– Изчисти си ушите и да продължим…

– Стига си се гъбаркала…

– Видяхте ли се след като и двамата изчезнахте от ресторанта? Кажи, или ще те гъделичкам, докато свалиш поне 5 кила!

– Давай, давай… Добре де, видяхме се и той ми каза някои неща… И ме накара да обещая, че няма да казвам на никого. И ти попадаш в тази категория…

– Стига, на кого ще тръгна да разправям тайните на неизвестен волейболист…

– За какво са ти тогава… Виж, наистина няма значение. Днеска какво ще правим?

– Ами аз още нямам планове, но ти…

– Какво?

– Ами красавеца от снощи се обади…

– Къде се обади?

– Къде, тука, в стаята… Казах му да дойде след половин час.

– И колко време има още???

– Ами… вече закъснява…

– Как можа?! Ужас!!! – Благовеста първо се стресна, после се усети, че, облечена или не, нямаше да може да заинтригува Борислав.

– Кажи какво иска? С него ли беше в парка? Какво се случи? Стига си мълчала де…

– Нищо не се е случило и няма да се случи. Забравяш, че ние сме си ние… Никой волейболист не би се загледал по нас…

– Да бе, за това снощи бяхме на среща… Какво мислиш, ако срещна Методи случайно и…

– Ох, за случайността, дето ни домъкна тук ли ми говориш…

– Е, и ти сега… заяждаш се за глупости…

– Честно, ако бях на твое място, бих предпочела всичко- тоест тайната ти любов, или нищо- твоя глупак, дето не ни знае къде сме… За какво ти е някакво средно положение, което може да бъде сладко и забавно, но ще се окаже само една лигавня. Плюс това бас лова, че ако спиш с него, повече няма да ти се обади.

– Поне няма да ми е интересно дали бих искала да ми се обади…

– Ей че смешно…

На вратата се почука.

– Супер, идва великия ти обажател и ти го чакаш по хавлия… Да изляза?

– Я не се гъбаркай, ще стоиш тука…

Алекс отвори вратата. Беше Борислав, който дори не я погледна и влезе в стаята им все едно се прибира у дома си.

– Можем ли да поговорим? – попита той Благовеста.

– Вчера не изяснихме ли всичко?

– Не, не в този смисъл, аз… Да знаеш… – той гузно се огледа наоколо. Алекс стоеше до стоеше до вратата и се правеше на приятно разсеяна.

– Да не съм ти личен психолог?

– Не, но… Няма с кой друг да говоря, а е… ужасно.

– Виж, Благовеста не е много добра в тези неща, но аз мога да се опитам да помогна…

– Алекс!

– Добре де, просто ми е любопитно, какво чак толкова ти има, че не искаш да го казваш… Не може да си болен, надали нещо е зле с някой от семейството, да не са те изнасилили брутално?

Очите на Борислав се ококориха.

– Аз… аз не мога да остана тук, излизам, ще бъда пак в градината, моля те ела там…

– Ей, извинявай ако съм те убидила… Абе каква е тази физиономия? Боже.. и каква походка… Ти не си с нас! Педал си, бас ловя!!!

– Алекс! Усещеш ли кога е време да млъкнеш! Остави момчето на мира, той просто е малко срамежлив, но си е на правилния бряг!

– Той само гледа с лека меланхолия към правилния бряг и си мечтае всички да преплуват реката като него! Боже, направо съм била сляпа!

– Само млъкни, моля те, той няма нужда от подигравки, повярвай ми!

– Да не вземе да се разплаче – изсмя се жестоко Алекс и се огледа за Борислав.

Той вече беше седнал на леглото и горко плачеше.

– О, Боже… ще повърна, честно. Дори Благовеста плаче по- мъжествено – заключи Алекс с отвратена физиономия.

Благовеста я срита с всичка сила и седна до ревящото момче.

– Хей, виж, това, че ние загряхме, не значи, че и другите ще се усетят… Ние сме просто малко по- … ъъъ… Няма от какво да се притесняваш…

Алекс отиде до прозореца и тъпо се загледа в грозния пейзаж, опитвайки се безуспешно да не се смее на глупавата ситуация.

– Ти не разбираш! Преди всичко беше друго!

– Моля ти се, успокой се… дишай дълбоко и сподели. И ще ти мине, всичко ще мине и нещата ще са наред…

Странни звуци идваха от прозореца. Алекс се опита да ги приглуши с пердето.

– Смей се, смей се! – извика ядно Борислав и запокоти доста точно една възглавница към нея.

– Не си го изкарвай на нея! Какво чак толкова е станало, та се побърка съвсем? Нищо ти нямаше иначе…

– Матей ще се жени.

– Моля??? Матей??? За онази пача??? Вмирисаната!!!??? Как ще се ожени за тая???

– Ами и аз не знам… Утре ще го съобщят официално след победата… За това тя е тук с нас.

– Е, от къде сте сигурни, че ще успеете да…

– Чакай, чакай… Защо ти пука толкова за Матей?

Седналият волейболист бе висок точно колкото изправената Алекс, но това не я удържа да го хване за ревера с едната ръка и да му бие един юмрук с другата.

– Мръсен педал! Ръцете долу, чуваш ли ме!!!

Благовеста изпищя и набързо изчезна от полесражението. Повече удари обаче нямаше, защото Борко хвана юмруците на Алекс с едната си ръка, а с другата застави момичето да го гледа в очите, после тъжно заговори:

– Никога не съм си го и помислял. А ти си, нали? И знаеш ли какво излиза в крайна сметка: и двамата никога няма да се докопаме до там. Ще си си останем със сънища и въздишки. Дори надежди няма да има, защото няма от къде да се родят. Не съм глупак и нямаш право да ми се подиграваш. Просто направих огромна грешка, но не съм само аз. Не се правете на приятно разсеяни за какво сте дошли тук.

Алекс се отскубна, явно жегната.

– Знаеш ли колко момичета ги харесват? И това е нормално, а твоето е извратено! Грешката ти да отидеш в отбора??? Какво, по дяволите, си си мислел? Че ще ти се хвърли на врата? Абсолютен глупак си, ако дори за секунда си си помислил нещо подобно!

Борислав с мъка разтвори ядно стиснатия си юмрук и излезе, като силно затръшна вратата.

– Как можа да си толкова груба?

– Груба??? Той е отишъл при хора, към които изпитва сексуално привличане, а те нямат идея? Мислиш ли, че това няма да избие? Мислиш ли, че няма да го пребият?

– А ние защо сме тук?

– Не мога да те разбера, наистина. Защитаваш един глупав като каиш педал вместо мен. Нали се сещаш, че аз ти бърсах носа до сега, и при вероятността да получиш разбиране от някой нежен ме разязваш!

– Виж какво, не ми е до караници. Само ще ти кажа, че това бе най- отвратителната изненада, която съм получавала. И вече съм 100% сигурна, че си просто егоистична кучка.

Алекс излезе от стаята и затръшна силно вратата. Без да знае накъде отива, тя хвана първия път, който се изпречи пред очите й, и във фойето на хотел се блъсна право в Матей Казийски.

– Я се махай и ходи си плющи пачата!!! – диво изкрещя тя и излезе, без да се обърне.

– Боже, колко луди има по света… – каза той на милата си приятелка, която дойде след минута. Двамата се смяха много на ‘странното момиче с многото коса’…

Алекс излезе от хотела и се огледа, без да има идея къде да отиде. Много добре знаеше, че Благовеста ще си остане в стаята и ще се нареве царски, а не можеше да се върне, защото се блъсна в някой, който прекалено много приличаше на Матей. Тя реши, че е по- добре да тръгне на дясно след толкова много леви неща, които бунтуваха сутрешното кафе в корема й, но не стигна много далеч, защото вниманието й бе привлечено от двама странни типове с кърпи, бляскави евтини ланци и напушен вид, които не особено спокойно говореха нещо на една от камериерките в хотела- момиче, малко по- голямо от Алекс, с гъсти черни къдрици, бузки като на Благовеста и миловидна физиономия.

„Ехе, и тука ли дилърите са на всякъде…” – помисли си Алекс като израснала в съмнителен квартал в държава от третия свят и въобще не се уплаши, а се заинтригува. Тя се приближи предпазливо и видя как ганкстерите дадоха на камериерката странен пакет, който тя чавръсто скри в един от вътрешните джобове на престилката си, а после изченаха в тълпата. Разяждана от любопитство, Алекс тръгна след момичето с риск да я изхвърлят от хотела и да се прости с мача вечерта.

Преследването бе кратко, защото след като се завря в някаква доста мизерна част на хотела, явно забранена за туристи, камериерката говори с една жена в бели дрехи. Алекс напрягаше уши, за да долови нещо от съмнителния разговор, но опитите й се оказаха напразни, защото друга дама в бели дрехи и наднормено тегло я спипа на местопрестъплението и побърза да й се накара на своя си език.

Камериерката и другата се озърнаха уплашено, но щом разбраха, че това е просто заблудена турситка, не направиха голям проблем и дори я изпроводиха до парадния вход на хотела. Въпреки всичко Алекс успя да види как на камериерката бе дадено малко пакетче в замяна на полученото от ганкстерите, а едната от жените в бяло й каза нещо, в което ясно се чу „Матей”. Пламенната фенка на волейбола се разтревожи сериозно, но не можа да направи нищо срещу камериерката, която скоро се изпари сред навалицата в хотела.

Момичето седна на едно от меките канапета във фойето, което й се стори ужасно твърди и се зачуди какво да прави. Естествено, имаше вероятност това да е глупава грешка… Но все пак ако Матей бе в опасност и ако целия отбор пострадаше заради това, Алекс никога не би си го простила. В главата й преминаваха какви ли не идеи, но никой план не й се струваше достатъчно добър. Тя знаеше от какво има нужда и й отне само няколко минути, за да преглътне самочувствието си и да потърси помощ от Благовеста, която трябваше да разреди крайния радикализъм на Алекс и да го превърне в нещо ползотворно с трезвото си мислене.

След глупавия спор Благовеста отиде в парка на покрива на хотела и намери Борислав на една от най- отдалечените пейки.

– Извинявай за всичко – каза му тихо и гузно тя.

Той не само не отговори, но й обърна гръб.

– Знам, че се чустваш гадно, но ние наистина няма да кажем нищо и… Знам, че е гадно да си сам, когато ти е гадно, за това дойдох… И знам, че всичко ще се оправи.

– А аз дори знам как ще се оправи и въобще не ми е гадно – каза той дръпнато, без да се обръща.

Благовеста го заобиколи и го погледна право в просълзените очи.

– Хей, не е дошъл краят на света…

– Не е дошъл краят на твоят свят. Моят вече свърши.

– Хей, никой не ти е казвал да се отказваш или нещо такова… Можеш спокойно и в някой клуб да си играеш, въобще не приличаш на… какъвто си…

– Просто ме остави за малко сам. Моля те. После… имам да свърша нещо.

– Хей, не чак толкова зле положението, за да ти е толкова кофти… Ти имаш успешна кариера, гледай нея… Погледни се как изглеждаш… Мен ме зарязаха по много кофти начин, онзи глупак просто ми каза, че едва ли не сега е погледнал и е усетил, че съм грозна… Знаеш ли колко рядко забелязват някой нисък и дебел? Ти си щастливец, дори в личния живот нещата да не вървят, поне кариера имаш… Извикан си в националния, това е нещо голямо! Ние с Алекс сме две провинциални затъпяващи абитуриентки, които най- вероятно ще свършат като детски учителки или библеотекарки… Радвай се на това, което имаш!

– Обичаше ли оня? Дето те е зарязал?

– Аз… не… може би малко…

– Аз обичам някого. Много. Той ми е бил кумир от много време. Цял живот съм се борил, за да стигна до тук, а сега това е най- отвратителното нещо в живота ми… Да съм тук, да го гледам, да слушам как говори за онази…

– Пача…

– Ужасно е и не искам да го търпя повече.

– Не можеш да се откажеш от отбора, това е за България…

– Не мога да изграя в едно игрище с него, немислимо е, гадно е, все си мисля… Ужас! Добре поне, че този, заради който се захванах с цялата тази каша, не е тук, него наистина не бих могъл да го погледна в очите…

– Кого не можеш…

– Супер е, че сте тук! – Алекс току- що бе дотърчала от фойето на хотела и гледаше всички с широка усмивка, на която те отвърнаха доста сдържано. – Първо искам да кажа, че съжалявам за всичко, дето стана малко по- рано, нямам нищо против гейовете и не исках да те обидя, душичко, и дори бих ви облизала подметките, обаче сега няма време, така че слушайте. Като излязох от хотела…

– Честно ли мислиш, че с плоско извинение и някаква измислена криза ще оправиш нещата? – попита раздразнено Благовеста.

– И аз съм ти ядосана още, обаче това е важно! Става дума за отбора и мача довечера!

– Странно защо ли не ми се слуша…

Алекс преглътна желанието си да тегли някоя жестока псувня на глупавия педал и да му размаже физиономията, но се сдържа и продължи разпалено:

– Видях едни съмнителни хора отвън, които дадоха нещо странно на една камериерка, и тя говори с един от кухнята! Чух малко от разговора, и съвсем ясно казаха „Матей”! Мисля, че организират някакъв заговор срещу него, трябва да направим нещо!

– Това, че някой е дал на някого нещо, въобще не значи, че някой иска да уличи наш волейболист! Има хиляди други причини някой да си е говорил с някой! Освен това може да е било дума, която да прилича на „Матей”, или някой друг човек… Не можеш да твърдиш, щом не знаеш езика! Виж, не знам дали си си го измислила това или има и малко истина, обаче няма нищо подозрително просто! Волейболистите не идват сами тук, има си хора, които следят за всичко.

– Абсолютно е така – потвърди Борко.

– Но… – Алекс изведнъж откри, че не знае какво да каже. – Много сте… такива. Не е ли по- добре да сме подозрителни и да внимаваме повече, не искам да хванат Матей и да изгори отбора! Всички знаят, че довечера победата е наша!

– За това се вземат мерки срещу всякакви посегателства. Нищо не може да се случи на никой от нас. – каза отегчено Борислав.

– Да, но…

– Но какво?

– Не знам, просто беше толкова истинско и…

– Понякога така става, палиш се бързо, много добре се знаеш… Успокой се! – каза й Благовеста.

Нещо откъм Борислав избийпка и той смотолеви, че треньора ги вика, после набързо излезе. Баговеста извика след него да мисли какво прави.

– Добре ли е детето? – притеснено попита Алекс.

– Наумил си е да прави едни глупости, дето… Абе не са особено хубави.

– Сериозно много съжалявам за нещата, дето ги наговорих тази сутрин…

– Оф, стига… Дразниш ме като се извиняваш по хиляда пъти. Да си бяхме вкъщи, да ти се разсърдя и да не ти говоря три дена, ама тук… какво да се прави, ще се потърпим.

– И аз няма да ти говоря три дена като се приберем, и аз се чуствам доста обидена… да знаеш просто.

– Хайде да отидем да се преоблечем и после да повисим малко в спа центъра… и искам да измислим някаква готина прическа за довечера, да ме дават камерите, ама да не се разбира, че съм аз…

– О, и аз искам така…

Двете момичета се запътиха към стаята си, но за лош късмет пресрещнаха камериерката, в чиято добронамереност Алекс все още сериозно се съмняваше.

– Ела да видим къде ще отиде!

– Като децата си! Остави хората да си вършат работата!

– Абе ела тука… Мъти нещо тая, по физиономийката й го виждам…

Проследиха момичето до другото крило на хотела. Изглеждаше сякаш тя просто си върши работата- пооправи няколко стаи, после тръгна да разнася бонбонки и кошници с плодове.

– Това са стаите на нашите!!!

– Ами да, тези работи са за VIP гости, не за нас!

– А не би трябвало…

– Ох, за две ябълки ли си…

– Абе и портокали има…

Благовеста дърпаше с всичка сила Алекс, но абсолютно безуспешно.

– Малко повече старание по физическо не би било зле за в бъдеще…

– Тръгни сега или те оставям сама да се набуташ в устата на вълка!

– Ако имаш предвид Матей, няма да е особена набутавка… Ама сериозно, да идем да видим, а? Това е за националната гордост!

– Представи си националната гордост като ни изхвърлят от хотела!

– Ох, много се коркаш… Стой просто тука и като се набутам в стаята, гледай никой да не ме спипа вътре… Те сега са при треньора…

– Соня може да е там! Това е все едно да влезеш с взлом в някоя къща!

– Да бе, да… Стой тука и не ми се пречкай, ок?

Благовеста нямаше друг избор освен да се подчини и да помоли горещо Бог, ако той съществуваше, да пооправи мозъка на лудата й приятелка.

Алекс приближи внимателно прислужницата, която хрисимо изпълняваше задълженията си. Момичето й се усмихна широко и заговори бързо на български:

– Добър ден, имам малък проблем, домъкнала съм си задника до тук, за да стана свидетел на една от най- ужасните новини в историята на световния волейбол и единствения начин да ми се пооправи настроението е да ме пуснеш тук, за да изхвърля през прозореца шибаните ябълки, които си напълнила с кой знае какви гадости, ‘щото ако не спечелим довечера лично ще се хвърля през джама… Можем ли да направим нещо по въпроса?

Камериерката мигаше на парцали и се чудеше какво иска тази. Алекс реши, че след подобно дълго и миловидно излеяние трябва просто да я накара да зацепи за какво иде реч, посочи стаята на Матей и Соня и каза:

– Върте.

Отговорът беше многословен, но тя не разбра и дума, освен че онази все още не разбираше за какво й се досажда.

– Мамка му! – не се сдържа Алекс – Виж бе, виж! Аз – да вляза тука! За малко! Няма да крада! – ядът вече бе завладял почти всичките й мозъчни клетки, но една от тях проработи в правила посока- тя извади 20 евро от джоба си и й ги подаде долу- горе скришом.

– Мама? – попита учудено камериерката и посочи стаята.

– Да, мама – потвърди Алекс крайно грешната информация и се посниши, за да изглежда по- малка.

– 5 минуте – каза й момичето, преди да отвори стаята и да я пусне.

Алекс предпазливо остави вратата леко открехната, за да може евентуално и Благовеста да влезе при наличие на крещяща улика.

На пръв поглед на стаята нищо й нямаше- обикновен луксозен апартамент с прилежно застлано легло и нялколко лигави снимки на нощното шкафче. Пред огледалото, до дразнещо подредените козметични боклуци на Соня от по 1 000 евро, стоеше кошницата с полодове. Преди да я вземе и да изчезне, Алекс хвърли един поглед в гардероба, който противно на българската традиция се отвори съвсем безшумно. По- голямата му част бе пълна с парцалите на Соня, към които Алекс погледна с отвращение, после се порови малко и си сви един чорап на Матей- като сувенирче от странното пътуване, наситено с караници и стряскащи открития за новите попълнения на отбора. Точно когато бе взела кошницата в ръце (а тя се оказа доста по- тежка от очакваното), някой почука на вратата и тя се отвори. Оказа се, че беше Благовеста.

– Матей и Соня идват, защо се забави толкова! Идвай бързо, можем да се измъкнем преди да са ни видели…

– Ама кошницата…

– Какво е това?! – почти извика Благовеста, щом видя сувенирчето.

– Ами аз такова… – притесни се малко Алекс, но нямаше време за обяснения.

– Бързо!

Шумът от стъпки вече идваше съвсем от близо и момичетата успяха да се шмугнат на балкона, като пердето, за тяхно щасте, бе дръпнато.

– Заради тъпите ти чорапи се забихме тук! Някой може да ни види!

Алекс усети, че бе време за действия, не за думи, още повече чу как двамата току- що влезли в стаята влюбени издават звуци, от които й се гадеше. Тя погледна смело надолу, хвърли кошницата, след това прескочи парапета и, повличайки Благовеста след себе си, скочи. Пълното момиче успя да се откопчи, за което после горчиво съжали. Нямаше как да се върне или да се измъкне от другаде, за това тя последва примера на Алекс, въпреки че знаеше много добре, че тежи няколко хиляди кила повече. Благовеста отново се помоли на Бог за помощ и усети как пада на нещо… доста невероятно.

Тя отвори здраво стиснатите си до преди минута очи и видя лицето на Методи, който беше широко ухилен.

– Ей, страшни сте, наистина… Малко е опасно да скачате така от третия етаж… на който са нашите стаи, между другото…

– Ние не, не в такава стая… – запелтечи Благовеста, но не се разбра много, защото всеки мускул от тялото й бе изтръпнал.

Методи нежно я остави на земята, погледна странния чорап в ръката на Алекс и разпилените плодове.

– Това да не е свързано с Борко, на нас ни дават такива кошници…

– Подозираме нещо много среиозно – започна Алекс уверено. – Чух едни съмнителни хора в хотела да си говорят за вас и да си разменят някакъв плик, опакован… Не знам дали е истина, обаче ако искат да ви уличат в нещо, би било ужасно!

– Нещо? За допинг ли говориш? Тук? Малко трудно, но ще проверя пак… Та вие сте проверявали за допинг в нечия стая? В плодовете и в чорапите?

– Това е малко дълга история, обаче… – Благовеста най- накрая събра смелост пак да го погледне в очите – Бихме ти били много благодарни ако не споменаваш за скоците от третия етаж… и особено за чорапите… Моля.

– Е, как ще ви набутам, споко… Мач имаме все пак, но ще предупредя момчетата да не консумират нищо от нещата наоколо… И, не че искам да се натрапвам, но ако искате и мой чорап, няма нужда да ми влизате Бог знае как в стаята и да скачате от балкона…

– Би било страхотно- усмихна му се Алекс и мислите й излетяха далече в онзи асансьор.

– Сигурна ли си, че си добре? – обърна се той към Благовеста.

– О, да, разбира се… Много благодаря, че ме улови така…

– Е, зная някой трикове… и половин кило ябълки по главата ми обикновено не са пречка – засмя се той, отново толкова чаровно, че можеше да разтопи цяло кило шоколад с поглед. – А сега ще е най- добре да отида да кажа на щаба какво съм чул… Да проверят все пак. Принципа е, че и най- малкото подозрение може да е основателно, много хора ни имат зъб, дори тук… Хайде, сладурани, до довечера, нали ще викате за нас?

– О, да – обещаха момичетата, леко опиянени от приятелските прегръдки, с които се разделиха със Супер Методи.

След умопомрачаващата среща момичетата се прибраха в стаята си, без много да осъзнават дали и как това наистина се случи.

– Само едно не мога да разбера: защо чорап? И сигурна ли си, че е изпран?

– Ти помисляла ли си какви аромати биха се носили от него, ако не беше? Аз и от Матоди ще си искам.. то се е видяла, че с това ще си остана, ама все пак…

Телефона звънна и прекъсна разговора и мислите на момичетата.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: