Home > 5 гейма > Гейм 2

Гейм 2

– Заминаваме, хайде!

– Никъде не искам да ходя…

Въпреки протестите на Благовеста, Алекс продължи да пълни безразбрно отворения на леглото куфар с всичко, което й се мернеше пред очите и й се стореше, че ще се побере.

– Стига, знаеш ли после колко ще трябва да подреждам!

– Абе споко, 10 дни на пълни обороти ще ти избият всички глупави идеи от главата! Разбираш ли, трябва да отидем!

– Абсолютно сериозно ти казвам, че не искам, не съм в настроение!

– Като отидем там и ще ти се избистри настроението! Не можеш да стоиш тук и да ядеш сладко, докато умреш от нахлуване на въглехидрати в мозъка!

– Кой е умрял от такова нещо?

– Оф, млъкни, ти ще си първата… трябва да хванем автобуса в 16.30.

– Нашите никога не биха…

– Говорила съм с тях… да не мислиш, че са слепи хората да не виждат, че се превръщаш в огромна бучка захар? Разбери, не е здравословно… Там ти обещавам, че ще си намериш някой, който да ти помогне да изгориш калорийте…

– Ама аз не искам някой…

– Стига с това мръсното подсъзнание! Нещо друго имаш ли да вземаш?

– Отивам да питам мама дали наистина ме е пуснала, не искам да я лъжа.

– Добре. – усмихнато каза Алекс и се зае със затварянето на куфара. Благовеста се върна след по- малко от 5 минути.

– Созопол? Ще ме водиш в Созопол? Кои ще се другите две момичета, с които ще сме?

– Виж сега, изненадите са най- сладката част от нещата… Хайде, вземай си куфара, няма аз да го мъкна! Да вървим към нас, да взема моя… Мога да ти побера няколко боклука, ама не се простирай много…

– От къде си намерила пари? Сега квартирите са ужас! Каква е тази оферта?

– После ще ти обясня всичко… Ти си ми приятелка и искам да те отърва от глупавото ти мизерно съществувание…

– Другите две момичета момичета ли са?

– Хайде, хайде… Забиваш се в глупави подробности…

Благовеста бе просто притеснена, но когато се оказа, че от Варна вместо на автобус към Созопол ще се качат на самолет за Бог знае къде, тя едва не полудя. Алекс обаче се справяше хладнокръво със ситуащията и многословно обясняваше, как няма за какво да се притеснява, колко е хубава изненадата, как трябва да забрави бившия… и как да се съсредоточи върху запаса от сладко, който придвидливо я примамваше по време на полета.

– Честно, ще те убия… Къде сме? Завлече ме кой знае къде на майната си!

– Хайде, хайде… – От къде си взела пари за всичко това?

– Виж, щом ги имам и искам да ги похарча, защо трябва да ме спираш заради някакви глупави предрасъдъци? Все едно аз да срещна Матейчо и и двамата да сме навити, ама аз да се откажа заради някаква глупава отговорност към моя глупак.

– Матейчо? Това нещо с волейбола ли има връзка? Замъкнала си ме в Полша???!!!

– Я по- тихо… тука да не сме в Танзания, някой може да разбира… Все едно съм те замъкнала в някоя третокласна дупка… Сега като видиш хотела ще ти се изясни…

– Какво да ми се изясня? Че си луда? Господи, как мога да се измъкна… Алекс вече бе спряла такси и куфарите бяха натоварени, така че Благовеста нямаше друг избор освен да се отпусне в меката седялка и да се съжалява, че бе опукала всичко сладко в самолета. Алекс весело бърбореше за нещата, покрай които минаваха, но на другото момиче хич не му беше до подобни глупости.

– Не мога да повярвам, че още не си на себе си…

– Някога правила ли съм нещо подобно… Била ли съм толкова лоша приятелка…

– Ох, моля ти се… Намираме се в хотел 5 звезди в центъра на Варшава и ти ми говориш колко съм ужасна… – Тогава ми дай телефона!

– Всички знаят, че сме в Созопол, а състоянието ти не е подходящо за телефонни разговори, не би било добре да се изпуснеш… И лъченията не са добри…

– Искам да те убия, заеш ли?

– О, да, споко… Ама мисли за това, че аз искам да те убия от цяла седмица и не съм го направила, така че… споко.

– Споко?! – Ето, това ще облечеш ти, това аз… Слизаме долу, в спа центъра, записала съм ни на разни фенси процедури… Ще ти хареса…

– Ама аз не искам… Защо не ме оставиш поне за малко сама…

– Виж какво, ще си взема душ долу, защото ако те оставя, бас ловя, че ще искаш да избягаш, не че знаеш на къде… Така че се радвай на живота, преоблечи се и да ходим…

Блоаговеста се поуспокои малко след сауната, масажите, разкрасяващите процедури, страхотната ноктопластика. Вечерта дори имаха малко време да понапазаруват някой и друг парцал за вечерта, когато бе планирано купонясване с коктейл „Космополитън”, готина музика и невинни флиртове на дансинга. Благовеста се бе поуспокоила, но не се бе отказала да накара Алекс да си признае от къде е намерила толкова пари и каква бе истинската причина да я завлече точно тук. Надвечер, когато момчетата отидаха към стаята си, за да прекарат щастливи 2 часа, отдадени на педикюр, маникюр, червила с вкус на мед и лимон и обсъждане на блестящи и лъщящи неща, Благовеста видя многото причини, поради които бе така жестоко завлечена там.

– Истина е?! – възкликна тя, като не можеше да откъсне очи от националния волейболен отбор, разпръснат из фойето.

– Не ги зяпай така… Не е прилично…

– Хайде, да си ходим в стаята…

– Чакай де… не съм казала да не ги зяпаме изобщо… Ето от тук няма да се виждаме… много…

– Луда ли си??? Аз си заминавам!

– Нямаш пари за полет до България!

– Отивам си в стаята!

– Нямаш ключ.

– Гадина!

– Стига де, какво ти пречи да позяпаме малко… виж ги… на живо повечето са дори по- готини…

– Това е ужасно… не ми пука за ключа!

Благовеста изчезна преди Алекс да успее да я хване.

– Доволна ли си?

– Не, зле ми е… мразя да бягам…

– Обикновено въглехидратите дават енергия…

– Стига си се заяждала за въглехидратите и откючи вратата!

– Ей, 4 часа без сладко и се вкисна…

– Млъкни!

– Добре, кажи какво те ядоса толкова много… Не можем ли да ги позяпаме? Какво лошо има в това?

– Това е жалко!

– Жалко е когато зяпаш грозна снимка на бившия си с часове и цивриш, както ти правеше през последните дни! Виж, аз се съгласих с много неща! Ти измисли невинните флиртове!

– Ти си имаш гадже, а аз все още се чуствам ниска и дебела!

– И какво като си ниска и дебела? Харесва ти да си мизерна и за това мислиш само за онзи глупак! Не знаеш ли какво значи да мечтаеш? Не се мечтае за нещо истинско, или нещо, което си загубил… е, добре, понякога може, но не и за него! Виж, купих билетите и за двата мача, освен това можем да гледаме и някоя тренировка, и ще можеш да се поразсееш…

– Беше гадно да ме доведеш тук без да ме предупредиш за нищо. Гадно беше. И нечестно. Ако го бяхме обсъдили, можеше да наистина да отидем в Созопол и да се забавляваме, а следващата седмица да отидем на волейбол във Варна. Щеше да е много по- добре и по- евтино. Откъде все толкова пари?

– Баба ми почина и ми остави доста…

– Баба ти? Тази, която живее до нас? И как не съм разбрала?

– Не, другата ми баба… Вторият й съпруг беше от тук и тя ми остави пари, за да дойда и да се погрижа за всичко…

– Защо ме лъжеш?

– Не те лъжа, ти не ми вярваш!

– Ти би ли повярвала на подобна история?

– Добре, стой си тук и се самосъжалявай! Аз излизам! Алекс блъсна силно вратата на излизане. Благовеста първо се захвана да търси телефона си сред бъркотията в куфара, с който бе дошла, но скоро осъзна, че дори да се обади на някого, никой няма да повярва, че Алекс я е завлякла в петзвезден хотел във Варшава.

Момичето нямаше пари, за да излезе и да си купи нещо сладко, не знаеше къде другаде би могла да отиде и накрая се тръшна на леглото и горко заплака.

– Хей, хей… събуди се!

Благовеста гледаше объркано наоколо, забравила за малко къде се намира и защо.

– Виж, извинявай, за дето се карахме – каза Алекс – и направих нещо, което не знам дали ще ти хареса и за да не е зад гърба ти, не съм потвърдила още… И бас ловя, че ще е забавно!

– Връщаме се вкъщи?

– Офффффф. Ядосваш ме наистина понякога. Какво не ти харесва тук?

– Не ми харесва да лъжа нашите и приятелите си. Не ми харесва онова пламъче в очите ти, което показва, че ще се забъркаме пак в нещо кофти. Не ми харесва да не знам как си платила за всичко това.

– А не можеш ли просто малко да се забавляваш? Да забравиш за глупостите? Днеска си прекарахме весело… И ни уредих страхотна среща, ама само ако си навита… ако не искаш, ще остана с теб тук и ще гледаме някой сълзлив филм… но другата алтернатива не е за изпускане!

– И тонът ти не ми харесва… Какво е?

Алекс се ухили от ухо до ухо, и изглеждаше сякаш ще се пръсне от вълнение.

– Можем да излезем на среща довечера… с двама волейболисти!

– Моля?!

– Знаех си, че ще реагираш така, ама не са лоши… Пък и сме дошли за нещо диво, нали? Пък и е все тая с кого ще е невинния флирт… ама тези са страхоти, повярвай ми…

– Не можеш ли да отидеш сама?

– Те са двама! Знаеш ли колко трудно ми беше да им привлека вниманието, така че да не се усетят… Знам, че по принцип не трябва да те притискам, но моля те… Те и без това няма да стоят до късно, защото утре рано имат тренировка, просто ще ни черпят по една вечеря в един ресторант наблизо и ще си побъбрим…

– Виж, на мен наистина не ми се илиза, но ти…

– Няма да се делим. Като не искаш, ще им се обадя да им кажа, че не става тази вечер… и по принцип…

– Добре, ще дойда… но не повече от два часа… и никакви по- такива флиртове. Не сме дошли за изневяра или избиване на комплекси.

Алекс не отговори, а диво заподскача въху леглото си. Тя бързо се окопити и звънна в стята на момчетата, а после двете маратонно се приготвиха, защото до 8.00 имаше само половин час…

– Коя беше? Вече не помня съвсем… – Една с много къдрава коса… Сигурен ли си, че това е добра идея?

– Виж, тука ще сме няколко дни и не ми се стои на сухо… а ще е най- доре да сондираме нещата още от тази вечер… Имаше сладко личице и стегнато дупе, а приятелката също ще е прилична… Огледа ли се наоколо да забележиш какви буци са местните?

– Шт, идват…. Тая в дясно покани….

– Значи си я заплювам от сега… Ти си с дебеличката… изглежда приятно сочна, пък и тези само изглеждат… Ау.

Съотборникът му го беше сръгал жестоко в ребрата и той млъкна. След няколко секунди момичетата бяха при тях.

– Здравейте- приветливо, но сдържано поздрави Алекс, после кокетно се изчерви, когато кавалерът й й целуна ръка.

– Методи – представи се той усмихнато на Благовеста и нежно докосна с устни и нейната трепереща ръка. Съотборникът му явно не бе така отворен с момичетата и не се осмели да кавалерства, само смотолеви, че се казва Борислав.

– Той е най- новото попълнение… Но си го бива…

– Още не са ме вкарвали в игра…

– Но Мартин си знае работата… Хайде да вървим, наблизо е и ще се получи приятна разходка… – забърбори Методи, явно решен да не пилее ценните си минути.

Разговорът вървеше леко и непринудено и двете момичета доста се посмяха на непринудените шеги на Методи за отбора и пухкавия треньор. Личеше си обаче, че „новото попълнение” въобще не се чуства на  място.

– Добре де, обаче вика ли ви много или скърца със зъби или де да знам… защото нашият учител по физическо например е ужасен.

– Е, сега, треньора не е като учител, но все пак… Като се ядоса почервенява доста и започва още повече да си гризе ноктите. Борко като дойде и се получи много смешно, кажи им… – побутна той седналия до него срамежливко.

– Е, не че беше кой знае колко смешно, ама… Те се смяха, защото не бяха на моето място… Отидох по време на тренировката и трябваше да започвам от следващия път да тренирам с тях и той просто си извади ръката от устата и ми я подаде… беше ужасно.

– Ужас… – направи се на префърцунена госпожица Алекс, въпреки че по принцип не беше от гнусливите. – Но изглежда страхотен човек, много е симпатичен и не е като другите превзети треньори…

Благовеста си пое дълбоко въздух, за да може да издиша и всички неприятни спомени от излеяния на Алекс относно треньора, който обикновено бе трън в очите й, особено когато Матей не играеше.

– Ние също си имахме волейболен отбор в училище… – подхвърли разсеяно Алекс с широка усмивка.

– И как бяхте? – подсмихна се Методи, изправи гърба си и дискретно плъзна поглед по- надолу от лицето на Благовеста, после й се усмихна още по- широко.

– О, аз не играех…

– Боги отказа, защото точно тогава ходи на курсове по френски… – все думата отново Алекс – Обаче иначе беше много забавно и почти щяхме да бием другия отбор…

– Може да си спретнем едно волейболче на варненския плаж другата седмица… Или пък утре да направим малка тренировка в градината тук, точно два отбора сме… Да видим дали нашия отбор почти ще го биете… – предложи Методи и смигна със загадъчна усмивка, а погледа му пак се разходи наоколо, този път малко по- явно.

– Извинете, звънят ми и трябва… – набързо смутолеви Борислав и изчезна.

– Телефонът му май не звънна…

– Той е малко срамежлив, Алекс… И е отскоро в отбора, не е свикнал, нали разбирате…

– Страхотно е, че му помагаш да се оправи… Иначе, ако беше самичък, щеше да му е много трудно, а сега сигурно се приспособява… – направи се на изключително чувствителна Алекс.

– О, да, помогнахме му с външния вид, даваме му съвети и така нататък… Но все още не може да свикне с фенките…

– Сигурно ви заливат, а?

– Отивам да си видя грима и да се поразходя малко, че тук е задушно… – прошепна Благовеста на приятелката си, усмихна се мило на Методи и бързо се отдалечи.

– И тя е малко срамежлива и си помагаме… Един глупак я заряза доста глупаво и все още ме може да се възстанови… Толково пъти й казвах, че това не е правилния човек за нея, но…

– Понякога трябва да сгрешим, за да разберем, че това не била правилната стъпка… – мъдро, но излючително клиширано каза Методи, погледна Алекс в очите и ръката му се плъзна по- близо до тази на момичето.

Благовеста благодареше на Бога, че събра кураж да се измъкне от ужасяващата обстановка. Поне Алекс си бе намерила волейболист, който за момента беше свободен… което все пак не смекчаваше факта, че тя все още си имаше приятел в България, който нямаше идея какво се случваше… На момичето не му пукаше за грима и отиде в голямата градина на хотела, пълна с пейки, красиви цветя и натискащи се двойки, която се намираше на покрива на хотела. Благовеста малко се полюбува на гледката, после седна на една свободна пейка и меланхолично заби поглед сред щастливите цветя… Тя се стресна, когато чу нечие хлипане. Огледа се и, обзета от нетипично за нея любопитство, тръгна след шума. Борислав се бе свил до една пейка зад ъгъла и наудържимо плачеше. Благовеста малко се стъписа – никога преди това не бе виждала някой толкова висок и мъжествен да плаче толкова момичешки. Тя се колеба няколко секунди и тръгна към стаята си, но не може да издържи и се върна при него.

– Хей… извинявай, че те прекъсвам така, но… – тя плахо докосна рамото му, той обърна мокрото си от сълзите лице към нея и се разстрои още повече.

– Спокойно, спокойно… На никого няма да кажа… Добре ли си?

Нямаше отговор, само още хипания и хълцания. Благовеста седна на земята до него и започна да говори успокояващо:

– Виж, и аз плача често… Живота си е гаден, и когато плачеш ти става по- добре, но на обществени места е малко… Искаш ли да ти помогна да си отидеш до стаята? Мога и да кажа на другите, че не ти е добре и така нататък…

– Методи ми взе ключовете, за да дойда на срещата… И заедно с още двама от отбора ми избраха дрехите, все едно съм кукла… Унизително е.

– Те се опитват да ти помогнат… – Това не е помощ. Не е. Те искат да се изкарат мили и чувствителни и… Треньорът им е казал, че трябва да са сплотени и да приемат като приятел всеки нов, за това те се държат така…

– Не мисли за това, забавлявай се… Наистина ако се сприятелите ще играете по- добре и така нататък…

– Те са си направили списък. Редуват се кой да ми досажда. И всяка вечер просто ме използват, за да убедят някое момиче колко са мили и чувствителни. Все едно съм куче под наем. Виж, извинявай, че така ти провалих вечерта. Сигурно очакваше някой типичен волейболист, дето пуска невинни шегички, оглежда те леко цинично цялата, все едно ще те купува и утре ще те покани на вечеря в 6.00, за да може да приключите до 11.00, защото има тренировка рано и трябва да се наспи…

– О, спокойно, не исках това… Отидох там заради Алекс, тя има нужда от нещо такова, въпреки че е обвързана…

– Те повечето са такива… намерили малко пари и отишли да забършат нещо високо и мускулесто, за което да си мислят, докато правят секс с истинските си гаджета, които са смотани… Всичко ми е ясно, споко…

– Много гадно звучи, като го казваш така…

– То си е гадно…

– Виж, познавам Алекс много добре, тя не е такава…

– Да бе…

– А какво мислиш за тези, които не искат просто да забършат нещо мускулесто?

– Те вече са успели да вържат някой. Като онази глупава мацка, дето вече толкова време се мъкне след Матей… На нея определено не й е необходимо да си мисли за някой друг…

– Ама че си краен! Момичето може просто да го харесва!

– Да бе… Виж, няма смисъл да ми говориш, задето ме съжаляваш…

– Не че искам да те обиждам, но мислил ли си да се консултираш със специалист? Никога няма да си намериш приятелка, ако имаш такова мнение за жените, наистина. Не ти ли е минавало през ума, че не всички са използвачки? Дори да са ти разбили сърцето веднъж, не значи, че всички са еднакви!

– Ти пък да не си мислиш, че искам да си хвана някаква подобна патка! Господи…

– Борислав енргично стана и тръгна към изхода. Благовеста го догони и го спря.

– Какво ти има? Крещиш ми ей така! И аз не искам тази среща! Успокой се малко и си спомни, че ключа ти е у Методи, и дори да му го поискаш, няма да ти го даде! Борислав дишаше тежко и настроението му съвсем се скапа, когато чу за ключа.

– Ела малко, поседни… Изнерви се от едното нищо…

– Не, аз трябва да си вървя… От рецепцията може да ми дадат ключ, въпреки че другите са им платили да не им дават…

– Не че нещо, но защо не искаш да си като тях? В смисъл… като се криеш в стаята си, няма как да намериш някоя сериозна, дето не иска да те използва… 100% съм сигурна, че някъде там си имаш сродна душа, просто трябва да си търпелив и да не се отчайваш…

– Виж, не знам що за свалка се опитваш да скълъпиш, но не се получава.

– Абе ти луд ли си? Никога не бих излязла с мъж, който е като теб! Ти не си просто чувствителен, ти си откровено женствен! Плачеше като малко дете, болезнено закачлив си, правиш ми в момента разни педалски физиономии…

– Хей! – Ако не беше волейболист, наистина щях да си помисля, че си обратен. И походката ти не е нормална. И да знаеш, харесвам чуствителни мъже, то ти не си чуствителен, а си в категория „Разглезено бебе”! Естествено, че никоя няма да те хареса!

Борислав уморено седна на една от пейките. Брадичката му затрепери, закаш ще заплаче всеки миг.

– Ей, не искам да те обиждам… Извинявай… Момчето явно не искаше и да чуе и ревеше неудържимо.

Благовеста седна до него и реши да му покаже, че неговите проблеми не са най- важните в света.

– Ей, чуй, на всеки се случват гадни неща, разбери… мен наскоро ме заряза един човек, който наистина не ме заслужаваше, обаче аз го обичах и все още го обичам… И той ме заряза, защото… каза ми, че не иска да е с мен, защото съм ниска и дебела. Почувствах се ужасно и после плаках много и… ядох доста сладко и после дойдохме тук… Но това не е важно, важното е, че на всеки му се случва да е зле понякога, обаче трябва да искаш да се оправиш…

– Колко си висока?

– 1.60… почти…

– Колко тежиш?

– Ами не знам точно, но може би 50 и няколко…

– Това значи 60 и отгоре. Значи определено си ниска и дебела. И за какво ти е толкова гадно? Благовеста му залепи една плесница.

– Какъв ти е проблема??? Мислиш ли, че не знам, че съм ниска и дебела? Бях си същата, когато тръгнахме, но не му пукаше! Плюс това аз си знаех за какво плача и е нормално да скърбиш за изгубена любов; но поне не ревах на обществено място по толкова лигав начин, не съм психически лабилна и мога да изразявам чуствата си! Що за идиот си, че нямаш дори куража да има кажеш, че не ти се свалят момичета с тях! Щом като не искаш, имай куража да го кажеш!

– Ти си отишла на срещата заради приятелката си!

– Да, защото тя ми е приятелка, а другите момчета в отбора явно не са ти приятели! Те се опитват да те приобщят, а ти не искаш! Защо си мислиш, че треньора им е казал да те приобщят? Явно не си пасвал там, и явно няма да паснеш! И не проблема в тях!

– Ти си луда, знаеш ли? Домъкнала си се на майната си, защото някой е събрал куража да ти каже истината, и раздаваш гениални съвети на всеки срещнат сякаш всичко при теб е наред! Я ме остави на мира! Благовеста се изсмя злобно.

– Престани! – извика Борислав и пак бе ударен от тежка емоционална вълна. Благовеста не можеше да спре да се смее. Волейболиста се опита да я удари, не нямаше кураж, и седна на пейката с гръб към нея. Когато тя се поуспокои, седна до него.

– Извинявай, аз… Просто си помислих нещо мноооооооого смешно… защото се държеше толкова женствено и си помислих колко странно и смешно би се получило ако наистина имаше гей в отбора и колко неудобно би му било и… – тя пак се засмя, а Борилсав се обърна и я погледна.

– Господи! Да не си…

– Я млъкни и се махай! Аз си намерих това място, пък ти се домъкна!

– Господи! И никой не знае? И те водят да сваляш мацки? Как издържаш?!

– Я по- тихо… – Не че някой би могъл да разбере какво си говорим… или някой би ни слушал… но това е … Боже…

– Обсебена си от религията.

– А ти сигурно си обсебен от съотборниците си! За това мразиш жените, те са ти конкуренция! Това е отвратително!

– Стига! Само да си посмяла да кажеш на някого!

– Спокойно, няма… Не съм такъв човек, наистина… Спокойно… Обаче… наистина ли? Харесваш ли ги като… мъже?

– Ти виждала ли си ги?!

– Да, но сигурно е странно, защото те те възприемат като един от тях, а ти си на другия бряг!

– По- тихо… И аз не знам как се набърках в това!

– И как се набърка в това? В смисъл, осъзна се изведнъж, опита с момичета и не ти хареса или …

– Стига!

– Да не е заради тях? Господи! Зазяпал си се в мъжете по телевизора! Боже, как ти е изписано всичко по челото… И си дошъл тук, за да се срещнеш с тях и да свалиш нещо, но не става? И дори нямаш смелостта да си признаеш? И ходих на срещи с момичета? И завиждаш до полуда на тези, с които се срещат останалите? Ти си болен!

– Толкова ли си личи?

– Не, спокойно… Аз просто имам усет към тези неща… Това е една от главните характеристики на дебелите и ниски момичета… но ти няма от къде да знаеш подробности, нали просто ни мразиш за каузата…

– Патка!

– Аз поне не се срамувам от сексуалността си… И поне за малко бях споделено влюбена. Това са две неща, които ти няма да имаш в скоро време, така че за какво си говорим… Борислав почервеня целия, изсъска нещо, най- вероятно свързано с това разговора да си остане само между тях и цветята наоколо и буквално профуча през парка и си замина. Благовеста се посмя още малко, после стана и тръгна към изхода. Точно преди да излезе обаче, някой гаден подъл дявол и накара да се огледа и на една пейка точно да вратата ти видя нещо, което я накара да изкрещи.

– Изглеждаш чудесно тази вечер, ако съм забравил да спомена… – каза Методи тихо и замечтано.

– Искаш ли да отидем да се поразходим, имаме още малко време…

– С удоволствие, но … Благовеста съвсем изчезна…

– Ами, влюбени птички, знаеш как е… Борко е още млад и може да издържи на тренировка и без да е спал цяла нощ, но когато говорим и за игра… Особено сега, когато Мартин ме използва вместо Пламен, трябва да съм много внимателен…

Алекс усети, че той я бе хванал за ръка и излезе с него от ресторанта.

– Сигурно ви е доста напрегнато без големите… Цялата тежест пада върху вас… Методи се усмихна широко.

– Все пак и ние доста пораснахме… Като си спомня преди как исках да се покажа на всяка цена и допусках грешки, а сега съм по- уравновесен… И все пак понякога заспалия тигър в мен се събужда…

– О, със сигурност… И аз съм се чувств…

“Господи” – помисли си Алекс след края на най- прекрасната целувка в живота си. – “Вече официално изневерих. И не чувствам виновна, а адски доволна. В това определено има много потенциал!”

Момичето изживя още няколко щастливи мига в асансьора на път към парка на върха на хотела. Двете млади души се полюбуваха на гледката и цветята като хвърлиха един – два бързи погледа наоколо, а след това се инсталираха на първата свободна пейка, която видяха. Сред китната растителност те се отдадоха на действия, сладки и невинни като шоколадова бсквитка с шоколадов пълнеж. На Алекс никак не й се искаше да си спомня за каквато и да е друга реалност освен високия мусколест волейболист, в чийто прегръдки се намираше, но само една извикана диво думичка развали абсолютно всичко.

– Господи! Алекс погледна към Благовеста, чийто очи бяха по- големи от всякога. През ума й веднага мина мисълта, че приятелката й може да се раздрънка пред когото не трябва за когото не трябва.

– Как можа? – обвинително извика Благовеста, а другото момиче ловко се измъкна от прегръдките на волейболиста, който явно въобще не се радваше на стечението на обстоятелствата.

– Честно, мислиш ли изобщо? – извика й Благовеста, а Алекс само погледна виновно и не можа да каже нищо. Неполучило отговор, момичето си тръгна, а Алекс стоеше като препарирана. Събуди я нежна целувка по врата.

– За какво беше това? Да не би тя да е бившето ти гадже? – засмя се Методи.

– Ох, не знам нищо вече… – дълбоко въздъхна момичето.

– Тя… все все още не е на себе си и май аз също не съм… Ти няма ли да закъснееш?

– Закъснял съм и без това…

– Съжалявам…

– Хей – усмихна й се широко момчето – Страхотна си… Недей да оставяш прителката ти да ти е съвест, за каквото и да беше това… – той я целуна бързо и нежно, после пак широко й се усмихна. – Утре вечер можем да се видим пак… Усещам, че ще ми донесеш късмет за мача вдруги ден…

Той си тръгна, видимо доволен, като пак я изгледа от главата до петите. Алекс нямаше време да мисли за нищо трудо, освен да догони Благовеста и да я убеди да не каже нищо на така нареченото й гадже, което си мислеше, че двете са в Созопол, за да правят проект за старинната архитектура.

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: