Home > 5 гейма > Гейм 1

Гейм 1

– Оф.

– Млъкни!

– Оф.

– Спри да ядеш и млъкни!

– Каза ми, че съм ниска и дебела…

– Млъкни, че ще вземат гейма!

– Аз ти се оплаквам тука, че са ме зарязали, пък на теб не ти пука!

– Спри да ядеш. Зарязали са те, какво толкова. Свършен факт. А тея педали тука искат гейма да вземат, идиоти с идиоти!

– Ниска и дебела… ниска и дебела, разбираш ли? Все едно до сега не ме е виждал никога…

– Давай де, давай… Вкарай го тоя тъп начален, забий го ееее там… Изложи се. – Александра ядно махна с ръка и за пръв път от началото на мача погледна към приятелката си.

– Господи! Стига си яла! – извика тя при вида на опаковките, заели цялата маса, и се сдърпа с Благовеста за кутията с бисквити, чието съдържание бе безмилостно унищожавано до преди минута.

– Пусни ме, пусни ме! Спечелиха, спечелиха!

– Кой спечели? Боже! Обичам ги, честно! Обичам ги!!! Не, не, не… Няма да ядеш! Почивката стига, за да ти шибна два и да те проводя до „Бързя помощ”!

– Той ме заряза, а ти не проявяваш никаква лоялност!

– Още в началото ти казах да не се хващаш с тоя и нямаш никаква причина да ревеш! Освен това, мила, погледни…

– Защо сочиш телевизора?

– Сляпа ли си? Не е заради телевизора, а заради това, което дават по телевизора! Страхотен мач със страхтни мъже, хипер страхотни, ‘дето ще ги сънувам поне няколко седмици още. Съсредотичи се върху тях и забрави за оня смотания, дето не можеше и да им стъпи на малкия пръст.

– Говориш така, защото твоя не те зарязал! И поне все още имаш нещо истинско… Не искам да гледам някакви си там по телевизията, колкото и страхотни да са, те не са истински…

– За какво ти е истинското?

– Не искам да си мечтая и да сънувам някой, който дори не би ме погледнал…

– Никога не можеш да си сигурна… плюс т’ва хиляда пъти ти казах да отидем до Варна миналата седмица, на една плюнка разстояние е, ама ти не искаше заради оня…

– Нищо не разбираш! И да са там, пак не са истиснки…

Алекс плесна ръката, протягаща се отново към кутията с бисквити.

– Започва пак, престани да хленчиш, изхвърли боклука от масата и ми донеси една бира от хладилника.

Благовеста се намръщи, но изпълни поръката, докато тихо подсмърчаше. Когато тя се върна, Алекс крещеше диво пред телевизора.

– Вкарай го бе, вкарай го! Един начален не можеш да вкараш, за къде си тръгнал въобще! Охлюв!

– Ето я бирата…

Алекс въобще не чу, просто граба бутилката, отвори я ядно и изпи половината на един дъх.

– Водят, разбираш ли, водят!

– Стига, само две точки… Е, вече са три, ама спокойно, може да наваксат…

– Да бе, то така се наваксва… Как можеш да си винаги толкова спокойна! Оня глупавия дебел треньор пак не иска почивка… Да не е препил и да е заспал, глупака…

– Защо убиждаш човека така…

– Говедо!

Благовеста благоразумно излезе на балкона и поподсмърча на воля докато гейма свърши.

– Защо не се радваш? Откога искаш само нещо истинско… Никога не съм се чувала да говориш така… И от кога ти пука толкова много…

– Време е да мисля за истинските неща… помниш ли някога, когато си мечтаех за сегашния бивш… Той никога не е бил истински… истински. И затова нищо не се получи, а аз само си мислих как истинските неща същестуват…

– Не че нещо, ама ми иде да те ритна… Никога не съм си мислела, че си такава ревла… за другите не си плакала така…

– Другите не са ме зарязвали така…

– Хайде, ще започва третия гейм, а бихме… Искаш ли да се хванем на бас кой ще забие последната точка?

Погледа на Благовеста беше красноречив.

– Ама не разбираш ли, че е тъпо само да ревеш и да не искаш да продължиш напред… време е вече… сълзите ми идват в повече…

– Той ме заряза тази сутрин.

– Ама ти изплака сълзи като че ли минаха 5 дена… пък да не говорим за зарахта. От толкова много се умира, да знаеш… Само не ми казвай, че искаш да умреш… Айде, идвай…

Алекс малко насилствено издърпа момичето пред телевизора.

– Ако можеше, кой би си избрала?

– Не ми е до глупости…

– Това не е глупост. Искаш ли другата седмица да отидем на мач и после да се опитаме да се набутаме за автографи…

– Няма да стане.

– О, не, от това черногледство вече ми става лошо, честно… Заплювам си Матейчо, пък ти дерзай!

– Все ми е тая кого си заплюваш… даже до автограф няма да се докопаш…

– Абсолютно съм сериозна, че ще отидем другата седмица… Ако трябва ще те завлача до Варна… И ако си пак в такова настоение, ще те изтъргувам за парцал, да чистят пода с теб!

– Другата седмица не са във Варна. Ако съм по- добре по- следващата може… И не е честно дори да не искаш да ми дадеш шанс да поскърбя…

– Къде са другата седмица?

– О, да, ние зор ще се докопаме до Варна, пък ти искаш другаде да ходим…

– О, я не се смей… Можем да намерим пари…

– Под моето легло няма нищо, погледни под твоето… Или разпори някоя възглавница да не си скътала някой лев…

– Ама че си злобна като не си в настроение… Де да можех да надникна в леглото на някой друг… Чакай малко… Трябва да говоря спешно по телефона… Ти тука се оправяй, че не мога да те търпя такава…

– Какво има? Средата на гейма е, луда ли си да изчезваш? Толкова им се кефеше…

– Ще им се кефя другата седмица където там ще са. И ти ще си с мен. Само можеш да съжаляваш, защото втори път няма да си избираме и Матейчо няма да ти го отстъпя.

Преди Благовеста да може да каже нещо, Алекс изчезна от стаята. Последната кутия шоколадови бонбони с лешници и Матей Казийски на начален удар определено надделяха пред идеята да отиде да я гони, въпреки че нямаше изгледи той да стане по- малко истински…

Advertisements
  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: