Завръщане в черно

Писането не е лека работа, без значение дали си световноизвестен писател или бръщолевещ за собствено удоволствие блогър.

Не съм писала тук от много време. Няма смисъл да се обяснявам защо, оправданията са чиста загуба на време.

Сега реших да пиша, за да споделя една своя усмивка. Написах кратък разказ за един конкурс – благодарение на Дени, която също написа много як разказ и заслужава много вафли.

И двете не бяхме класирани, както и очаквахме.

Вчера се усмихнах, защото ми публикуваха разказа в сайта на организаторите. Накара ме да се сетя колко наивно вярвах като малка, че някога ще стана писателка. Хубава мечта беше.

Надали скоро ще пиша пак, така че ако на някой му е мъчно, нека надникне тук.

В името на бирата

На Ди, защото обича бира.

Всеки понеделник Марто Фъстъка приключваше работа по- рано от обикновено. Седмицата му никога не тръгваше на добре, затова той умно си спестяваше ядовете от последните два работни часа. Във вторник обикновено всичко се оправяше, и ако в душата му имаше и най- бегла следа от склонност към суеверия, той би вярвал, че понеделнишките вечери спасяват цялата седмица. За жалост обаче остатъците от онова, което някога бе изпълнявало душевноподобни функции, вече бе мъртво и вкочанено, досущ миналоседмична кашкавалка от близката баничарница. По тази причина той никога не се замисляше за малкия си ритуал, а просто мирно и кротко го изпълняваше.

Тоест ставаше от стола, върху който задникът му по цял ден правеше упорити опити да се отпечата перманентно, отиваше до вратата на магазинчето, завърташе ключа и обръщаше табелката с надпис „Затворено до утре, или най- късно вдругиден.” Търпеливо смяташе парите, въпреки че математиката никога не му бе допадала, пък и той никога не бе допадал на нея. След като оборотът бе прибран на сигурно в малка желязна кутия на най- горния рафт в склада, той оглеждаше дългогодишното си работно място и си помисляше: „Дали да не взема да изчистя?”.

Както винаги, веднага си отговаряше: „Утре със сигурност.” Дълбоко убеден в тази нагла лъжа, той минаваше за последно покрай прашните рафтове, отключваше, излизаше навън, заключваше и въздишаше. После поглеждаше нагоре и се провикваше:

- Брато, по една бира, а?

Гейм 5

- Сериозно ли? Голяма изцепка! И няма ли как да ги разберете кои са?
Смехът на говорещия по телефона събуди Благовеста и тя мързеливо погледана с едно око изпод завивката.
- Да, да, как ще забравя… Естествено… Ще ми покажеш ли снимките все пак… Сигурен ли си, че няма нещичко сред тях…
Нямаше как това кикотене да не я издразни и тя отметна завивката. Силуета, който видя, я накара да потръпне.
- Добро утро, слънчице…
Изведнъж Методи, до сега разхождал се насам- натам из стаята, говорейки по телефона, се озова до нея. Силната прегръдка и дълбоката целувка й подействаха като кофеин, чиято сила обаче й стигна само да събере всички спомени от миналата нощ.
- Извинявай, задето съм те събудил, обаче това е направо… Нямам думи! Такива болни мозъци как съществуват не знам направо…
Благовеста гледаше, но не виждаше нищо.
- Всичко наред ли е? – попита я той, и придружи въпроса с любимата си гарнитура- целувка.
- Ами спи ми се още… На какво се смееше толкова?
- Някакъв идиот, дето сега сигурно е богат идиот, сложил в интернет да се продава файл с 50 порно снимки на българския волейболен отбор… Можеш ли да си представиш? – направо се уля със смях той.
- И какво?
- Ами кликваш си на рекламката, дето е в най- известните сайтове, пращаш SMS- че или по банков път превеждаш 5 левчета и си сваляш снимките… А вътре- 50 тапета с каквито глупости се сетиш- котета, анимационни герои, жабока Кърмит и мис Пиги и всякакви такива уроди, и нито следа от нас…

Гейм 4

Топлият глас на Методи обля Благовеста, а Алекс, малко ядосана, че не можа да стигне първа до слушалката, подслушваше със затаен дъх.
- Здравейте, сладурани! Звъня ви с добри новини, много добри дори… Съмнението ви е било вярно, но с ябълките е нямало нищо… Има вещества в две бутилки минерална вода в стаите на Казийски и Салпаров… И всички настояват да си разкрия източника.
- Кой източник? – попита Благовеста глуповато, а Алекс сръчка.
- Вас, разбира се! Казах на щаба, че сте пожелали анонимност, но все пак направихте много за отбора, така че решихме да ви поканим на коктейла по случaй победата довечера… Ще е весело, повярвайте ми…
Благовеста усети как той й намига палаво и изпуска слушалката. Всъщност тя бе вече в ръцете на Алекс.
- О, не знаем какво да кажем направо! Би било страхотно, но не искаме медиен шум или такива други неприятни работи…
- Няма да има медии, не се безпокойте… само ние ще сме си… Щаба реши да не дава гласност на този фал поне за сега, и ви молим да не казвате на никого…
- Естествено, че ще си остане между нас! Няма от какво да се притесняваш! – пламенно обеща Алекс и вече си мислеше какво ще си облече.

Гейм 3

Алекс успя да стигне до Благовеста пред асансьора… онзи асансьор, пълен със сладки спомени.

- Мога всичко да ти обясня… Чуваш ли, просто… Моля те, не казвай на моя идиот… Той… той си е той, разбираш ли… и ти би го направила, ако можеше, повярвай ми, наистина вярвам, че няма смисъл да знае всичко… И аз не бих му се сърдила, ако той беше сгафил, всъщност никога не сме говорили, че имаме стриктни правила или нещо подобно…

Момичетата слязоха от асансьора и влязоха в стаята си. Благовеста седна на леголото си без да обели и дума.

- Дори не знам за какво ми се сърдиш…. Не съм обещавала да спазвам идеята за невинния флирт, плюс това знаеш, че не си падам много по тези неща… Кажи нещо де, моля те!!!

Благовеста обърна очи към приятелката си.

- Просто не мислех, че си една от тях. Може би днес не съм била права.

- За какво?

- Не мога да ти кажа.

- Какво правеше в градината? Сама ли беше? Защо избяга от нас?

- Не беше ли ясно?

- Какво да е ясно?

- Че можеше да си излезеш и без мен, обаче искаше да се представиш за мила и чувствителна пред Методи, за да му се харесаш повече! Използва ме, все едно съм куче!

- Моля?! Наистина исках да се забавляваме двете! Не съм виновна, че твоят се оказа толкова смотан! Плюс това ти не обели и дума цялата вечер!

- Защото вие си бърборехте, как да ви прекъсна?

- Стига, на няколко пъти се опитвах да те въвлека в разговора, а ти само мрънкаше… Ако не искаш, няма да излизам с него повече…

- Не, излизай си, не ми пука…

Гейм 2

- Заминаваме, хайде!

- Никъде не искам да ходя…

Въпреки протестите на Благовеста, Алекс продължи да пълни безразбрно отворения на леглото куфар с всичко, което й се мернеше пред очите и й се стореше, че ще се побере.

- Стига, знаеш ли после колко ще трябва да подреждам!

- Абе споко, 10 дни на пълни обороти ще ти избият всички глупави идеи от главата! Разбираш ли, трябва да отидем!

- Абсолютно сериозно ти казвам, че не искам, не съм в настроение!

- Като отидем там и ще ти се избистри настроението! Не можеш да стоиш тук и да ядеш сладко, докато умреш от нахлуване на въглехидрати в мозъка!

- Кой е умрял от такова нещо?

- Оф, млъкни, ти ще си първата… трябва да хванем автобуса в 16.30.

- Нашите никога не биха…

- Говорила съм с тях… да не мислиш, че са слепи хората да не виждат, че се превръщаш в огромна бучка захар? Разбери, не е здравословно… Там ти обещавам, че ще си намериш някой, който да ти помогне да изгориш калорийте…

- Ама аз не искам някой…

- Стига с това мръсното подсъзнание! Нещо друго имаш ли да вземаш?

Гейм 1

- Оф.

- Млъкни!

- Оф.

- Спри да ядеш и млъкни!

- Каза ми, че съм ниска и дебела…

- Млъкни, че ще вземат гейма!

- Аз ти се оплаквам тука, че са ме зарязали, пък на теб не ти пука!

- Спри да ядеш. Зарязали са те, какво толкова. Свършен факт. А тея педали тука искат гейма да вземат, идиоти с идиоти!

- Ниска и дебела… ниска и дебела, разбираш ли? Все едно до сега не ме е виждал никога…

- Давай де, давай… Вкарай го тоя тъп начален, забий го ееее там… Изложи се. – Александра ядно махна с ръка и за пръв път от началото на мача погледна към приятелката си.